Съдбата си направи невероятна шега с Джо Берти. Секунди след като финишира на маратона Бостън, зад него избухна бомба, но той се размина без драскотина. Само два дни по-късно той вече си беше у дома, в Тексас и стана свидетел на адския взрив във фабриката за тор в Уейко. Там загинаха много хора, още повече бяха ранени, но Берти отново извади късмет.
&quot;Какво да кажа. Не можех да повярвам!&quot;, споделя Джо Берти. Той признава, че до този момент никога в живота си не е бил свидетел на експлозия. &quot;Искам просто да се разкарам от тук, далеч от тези взривове&quot;, добавя късметлията. Връщайки се към преживяното, той не се смята за карък около когото гърмят бомби. Днес той е жив и здрав, както и неговата съпруга, която е била още по-близо до взрива в Бостън, но и тя се е разминала без наранявания.&nbsp;<br /> <br /> &quot;Това е чудо. Хората продължават да ме питат, не се ли смятам за голям карък, а аз им отговарям, че мисля точно обратното - благословен съм. Жена ми беше само на десетина метра от взрива, а нямаше дори драскотина&quot;, споделя Берти в интервю за Асошиейтед прес.<br /> <br /> Двете бомби в Бостън избухнаха през 10 секунди и отнеха три човешки живота, а над 180 бяха ранени. В Тексас жертвите са най-малко пет, а над 160 бяха засегнати от огнения ад във фабриката за тор. &quot;Благодарни сме, че Бог е милостив към нас. Молим се за другите, които не са имали нашия късмет&quot;, признава съпругата на Джо - Ейми. <br /> <br /> Джо Берти решава да се пусне в Бостънския маратон преди няколко месеца. Присъединява се към екипа на Champions4Children. Идеята е благотворителна, в помощ за деца с редки или неустановени заболявания и техните семейства. Той е един от осемте участника в бягането от Остин. Всеки се състезава за болно дете или тренировъчен партньор, който го следи по трасето от вкъщи.<br /> <br /> В последните 4 мили 43-годишният Берти, който е с номер 25472, забавя темпото, но бяга заради партньора си Дрю и е решен на всичко, за да финишира. &quot;Точно пресякох финала и... няколко мига по-късно чух първата експлозия. Обърнах се и видях дим. Веднага разбрах, че е бомба. После избухна втората бомба и видях хора, които бягаха&quot;, разказва Джо Берти. В този момент той е толкова отпаднал, че дори не може да се затича. Притеснява се за хората от неговата лекоатлетическа група, които още не са финиширали. Както и за жена си, която гледа маратона. Смята, че тя е добре, защото трябва да е в ресторант наблизо. После обаче му хрумва: &quot;Тя никога не ме слуша, сигурно е дошла на финала да ме види&quot;. <br /> <br /> Обръща се и се оказва прав. Ейми току-що го е снимала и сега го търси с трескав поглед в хаоса. Тя и неин приятел са ударени от шрапнел, но за късмет няма нищо сериозно. Ейми няма дори драскотина, а мъжът е само одраскан. Жена вдясно от Ейми няма този късмет - нейният крак е откъснат от коляното надолу. Загубила е и всичките пръсти на лявата си ръка. Ейми й оказва първа помощ, но през това време батерията на телефона й пада. Търси съпруга си - няма го нито в автобуса, нито в медицинските палатки. <br /> <br /> &quot;Видях го, как преминава покрай мястото където избухна бомбата, но не разбрах дали е пресякъл финалната линия. Не можех да го открия и започнах да се паникьосвам&quot;, спомня си кошмара Ейми.<br /> <br /> След около час късметлиите се събират в хотела си. И двамата са окей. На сутринта напускат Бостън и поемат към Остин с надеждата, че животът им ще продължи нормалния си ритъм с техните две момиченца, които са на 8 и 11 годинки. <br /> <br /> Джо Берти се връща на работа. В сряда отива на целодневна среща в Далас, последвана от обиколка из музеите. Прибирайки се вкъщи по магистрала 35 вижда вляво от себе си градчето Уейко - потънало в гъст дим и огнени проблясъци. Приближава се и разбира истината, това е неговата втора експлозия за два дни. <br /> <br /> &quot;Шегуваш се! Това си казах, защото не беше за вярване. И докато си мислех, нещо падна върху колата ми от небето. Чудех се какво е и излязох да снимам&quot;, споделя мистър Берти. И след снимката за спомен поема дълбоко дъх и поема по пътя към дома. /БЛИЦ&nbsp;