Военните действия между Грузия и Русия засега не нарушават ваканцията на летуващите по западните черноморски плажове български политици, но разтърсват сериозно представите на остатъчните твърдолинейни комунисти, коментира Дойче Веле.
Конфликтът в Кавказ избухна съвсем ненавреме за българските управляващи – Олимпиада, изстрадана лятна ваканция на плажа след критики от Брюксел, вотове на недоверие и социални протести, предстояща „гореща” политическа есен, за която никой дори не помисля на горещия пясък. И внезапно – война в черноморска Грузия, която кърви под руските бомбардировки и отново проблеми, отново неприятности.

А проблемите са сериозни, защото от една страна България, макар и сочена вече с пръст, е все пак членка на НАТО и ЕС, което предполага ясна и безкомпромисна обща позиция с партньорите й от Северноатлантическия алианс и Брюксел. От друга - България е членка на Групата на приятелите на Грузия в ООН и нейните интереси за сигурността на Черноморския регион са свързани с подкрепа за членството на конячената планинска република и Украйна в НАТО.

От трета страна обаче в „Годината на Русия в България”, след подписаните с апломб от Путин, Първанов и Станишев в София договорености за нефтопровода „Син поток” и строежа на АЕЦ Белене, след взаимните братски посещения в столиците на двете страни и пищните концерти в НДК, управляващите се оказаха изправени пред трудния избор между дълбоките исторически емоции и днешните реалности.

Избор, който вероятно предизвиква огромно вътрешно напрежение както у премиера Сергей Дмитриевич Станишев, наричан приятелски от американския президент Буш „Мистър Клийн”, така и у президента Георги Първанов, който не пропуска да напомня, че „отношенията между България и Русия имат изключително значение”, без да пояснява за кого.

Докато за поколението на социалисти като Първанов и Станишев колебанията са сериозни, но евентуално преодолими, за твърдолинейната част от техните възрастни симпатизанти те са разтърсващи.

Червените ветерани трудно могат да умопостигнат защо „непобедимата” руска авиация срива със земята Гори – родното място на тяхното „божество” Йосиф Сталин, когото наскоро дори сами предложиха да бъде обявен за светец? Те трудно схващат защо Грузия има претенции към „рая” на съветската номенклатура – черноморския град Сухуми и какво би станало, ако Русия с бомбите си се лиши от своята любима минерална вода, наливана в грузинския Боржоми?

Всичко това сега едва ли има някакво значение, освен „незначителната” опасност България да се окаже в капана на собствените си исторически комплекси и наслоения, които винаги са й пречели много в международните отношения. Или казано иначе – да се превърне в новата „Кавказка пленница” на външната си политика. /ДВ