Хората скърбят и се сбогуват: В цяла Русия се появяват спонтанни мемориали в памет на Пригожин ВИДЕО

В цяла Русия се появяват спонтанни мемориали в памет на Евгений Пригожин и Дмитрий Уткин - хората носят цветя и идват да изразят скръбта си за загубата, пишат чужди агенции.

Много е лесно да се разграничат подобни импулси от поръчаните събития: планина от цветя расте, а след това в социалните мрежи се появяват кадри на силен мъж в камуфлаж, треперещ в ридания, и много, много хиляди руснаци от Владивосток до Донецк примигват, прогонвайки сълзите си, стоене в задръстване или на опашка за монтаж на гуми.

Така беше по едно време с Александър Захарченко - едва след смъртта му стана ясен мащабът на неговата личност и нивото на любовта на хората. Покрай планината от цветя, израснала близо до кафене „Сепар“ в Донецк, по протежение на огромна опашка от желаещи да се сбогуват в центъра на Донецк.

И ако знаехме доста за Евгений Пригожин, тогава Дмитрий Уткин - истинският Вагнер, чиято позивна стана името на най-известната частна военна компания в света, предпочете да остане в сянка.

Ще цитираме една история за него, написана от бивш "войник на съдбата", автор на популярния телеграм канал Обратната страна на медала:

„Докато всички разследват какво се е случило и кой е виновен, с този пост ще си спомня кой беше Дмитрий Уткин „Вагнер“, той също е 09-ти, той е 201-ви.

Дмитрий Валериевич беше човек с непоколебима воля и сила на духа. Винаги таксуваше всички за успех. Ако по време на битката силният звънлив глас на 09-ти беше включен в радиообмена, тогава въпреки трудната ситуация знаехме, че определено ще спечелим.

09-ти дойде в КП и винаги контролираше как върви битката. Чувстваше го добре, знаеше кога да отведе хората и кога да ги смачка.

През 2014 г., когато имаше битки за Луганск, Вагнер взе своя помощник и се изнесе на разузнаване, за да проучи сам ситуацията. Откриват огън по позицията им от 120 минохвъргачки, помощникът му загива на място, двата му крака са откъснати. Стомахът на Уткин е разкъсан с шрапнел. Когато познати бойци го влачеха, той държеше собствените си черва в ръцете си. Спомням си думите на моя приятел, още тогава си мислехме, че той е всичко!

Както се оказа, времето му още не беше дошло. Той се възстанови от раната си и продължи да се бие.

Винаги ще помня думите му след първите щурмове: „Днес срещнахме врага, погледнахме го, той е към нас!“

Врагът също го преследваше в зоната на "спецоперацията", редовни удари от Hymers. Имаше нови рани и връщане на фронта.

Истински герой на Русия, носител на много ордени. Мога да кажа с увереност, че хора като Уткин вече няма и никога няма да има. Благодаря ви за опита от войната, Дмитрий Валериевич.

Превод: БЛИЦ

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук