Китайските шпионски бази в Куба може да са ключови във войната в Тайван

Нов доклад на мозъчния тръст на CSIS предполага, че постовете за подслушване на Китай в Куба ще имат дългосрочни последици за националната сигурност на САЩ.

Тайните шпионски бази на Китай в Куба сигнализират за нов фронт в глобалната разузнавателна игра на Пекин, като са насочени към югоизточното крайбрежие на Америка, пише Asia Times.

Този месец Центърът за стратегически и международни изследвания (CSIS) публикува доклад, в който се казва, че Китай вероятно управлява множество шпионски съоръжения в Куба, съдейки по сателитни изображения и информация от отворен код.

CSIS отбелязва, че тези съоръжения са стратегически разположени за наблюдение на чувствителни комуникации и дейности в югоизточното крайбрежие на САЩ, където се намират множество военни бази и центрове за изстрелване в космоса, отбелязва „Труд“.

Докладът подчертава четири активни обекта в Куба, способни да извършват операции за електронно наблюдение: Бехукал, Ел Салао, Уаджай и Калабазар. Най-големият е близо до Бехукал, който е известен с историята си от Студената война.

Докладът отбелязва, че площадката Ел Салао близо до Сантяго де Куба е в процес на изграждане и очевидно ще разполага с голяма кръгло разположена антенна решетка (CDAA) за подобрена информираност за въздушния и морския домейн.

Докладът на CSIS отбелязва, че наличието на тези съоръжения подчертава амбицията на Китай да разшири глобалните си възможности за събиране на разузнавателна информация и да предостави на Пекин значителен прозорец за разузнаване в региона.

Той също така хвърля светлина върху политическите и стратегически мотиви зад присъствието на Китай в Куба, включително подкрепата му за едно от малкото останали правителства, водени от комунистическата партия в света, и потенциала за достъп до военни инсталации.

Докладът на CSIS предполага, че дори ограниченият достъп до тези възможности на SIGINT би подобрил значително способността на Китай да наблюдава и комуникира със своите космически активи и да прихваща данни от сателити на САЩ.

В него се казва, че шпионските съоръжения на Китай в Куба предизвикват безпокойство у политиците и регионалните партньори на САЩ, тъй като постепенното разширяване на Китай в Куба може да има дългосрочни стратегически последици за САЩ.

Китай признава стратегическото значение на Куба поради местоположението й в Карибите, местоположение, което му позволява да контролира морските подходи към САЩ, ефективно блокирайки САЩ, без действително да наложи блокада.

Засиленото присъствие на Китай в Куба също може да повлияе на карибските нации, които признават Тайван, да се откажат от позицията си. Тези предимства правят Куба ценна карта в ръцете на Китай, ако избухне конфликт между САЩ и Китай за Тайван.

От военна гледна точка Робърт Елис казва в статия от 2023 г. за Центъра за стратегически изследвания на перуанската армия, че дори преди военните действия Китай вероятно ще разположи военен персонал в Латинска Америка, за да подпомогне събирането на разузнавателна информация и специални операции.

Елис добавя, че този персонал може да се подготви за прекъсване на ключови американски съоръжения или маршрути като Панамския канал, да наблюдава американските военни операции от Карибите или дори да планира атаки срещу родината на САЩ.

Елис отбелязва, че Китай може също така да използва персонал от разузнаването или специалните операции, за да създаде отклоняващи кризи в региона, засягащи САЩ, като прекъсване на веригите за доставки или създаване на хранителна криза.

Той споменава, че тези сили могат да подтикнат икономическата или политическата дестабилизация в страните партньори на САЩ, като използват икономически зависими антиамерикански партньори, за да подкрепят нейните усилия.

Той също така казва, че Китай може да поиска подкрепа от антиамерикански партньори извън полукълбото като Русия и Иран и партньори в региона като Венецуела и Никарагуа.

Елис добавя, че Китай може да извърши икономически или друг саботаж, за да отвлече вниманието или косвено да повлияе на САЩ, улеснено от значителното присъствие на китайски компании в региона.

Отвъд Куба, Китай разгърна многостранна стратегия за увеличаване на влиянието си в Латинска Америка, включваща икономически, политически, информационни и кибер елементи.

В коментар на института Брукингс от юни 2023 г. Джесика Бранд казва, че Китай е използвал своята инициатива „Един пояс, един път“, за да разшири ангажимента си с повече от 20 държави в Латинска Америка, за да спечели влияние, което може да упражни за геополитически ефект в бъдеще.

Въпреки това Бранд отбелязва, че принудителните икономически дейности на Китай, които използват тактики като бойкот, ограничения върху вноса и експортни квоти, могат да насърчат зависимостта в страните от Латинска Америка и да подкопаят доброто управление, което вероятно допринася за нелегалната миграция.

Освен това Бранд казва, че Китай се представя като помагащ на латиноамериканските общества в тяхната борба срещу лицемерни, прекомерни демокрации, водени от САЩ.

Тя също така казва, че информационните операции на Китай в Латинска Америка насърчават разказ, който представя демокрацията като безпомощна и лицемерна, като същевременно рекламира предимствата на автократичната система на управление.

Например, тя посочва, че Китай е искал да подчертае лицемерието на САЩ в насърчаването на правата на човека, докато малтретира мигрантите.

Бранд също така казва, че Китай е предоставил системи за наблюдение на най-малко девет страни от Латинска Америка, като такава технология вероятно подкопава човешките права и допринася за нелегалната миграция.

Тези развития могат да предизвикат дългогодишното господство на САЩ над Латинска Америка, както е определено от доктрината Монро. Тази доктрина твърди, че всяка намеса в политическите дела на Америка от чужди сили е потенциално враждебен акт срещу САЩ.

В статия на Инициативата за нередовна война от юни 2023 г. Даниел Враблич отбелязва, че дългогодишното превъзходство на САЩ в Латинска Америка може да приключи.

Враблич отбелязва, че Китай е ускорил търговията си с региона, като се очакват над 700 милиарда щатски долара до 2035 г., създавайки врата за по-значително политическо и военно влияние.

Враблич казва, че Русия все повече се стреми да прекъсне партньорствата на САЩ с латиноамериканските страни и да играе ролята на водещ доставчик на оръжие, като Иран също се опитва да намали военния отпечатък на САЩ в региона.

Той твърди, че САЩ трябва да разработят стратегия за възпиране на Китай и Русия, техните близки противници, от по-нататъшно навлизане в Латинска Америка.

Той посочва, че тези ревизионистки сили създават сфери на влияние, които подкопават водения от САЩ международен ред, основан на правила.

Враблич твърди, че това е изострило предизвикателствата пред сигурността на САЩ, като потока от незаконни наркотици през границата между САЩ и Мексико, организирани престъпни групи, които подкопават върховенството на закона чрез подкупване на политици и правоприлагащи органи, и подчертан демократичен упадък в Латинска Америка и САЩ.

Враблич казва, че Латинска Америка е регион, в който САЩ нямат предимството на географско противопоставяне спрямо близките си противници, което прави наложително САЩ да преосмислят подхода си, като предложат нови дипломатически мерки и мерки за сигурност.

В съответствие с това, Антъни Константини споменава в статия от февруари 2023 г. за The National Interest (TNI), че „доктрината Монро плюс“ трябва да пренасочи вниманието към интересите на САЩ, застъпвайки прагматизма, вместо да се фокусира върху идеологически подход.

Освен това Константини казва, че Доктрина Монро Плюс трябва да използва стари и съществуващи съюзи и да избягва изкривяването на националните интереси на САЩ, за да служи на стари съюзи.

Той подчертава, че ако САЩ се откажат от ангажиментите си в Европа и Източна Азия, Европа може да избере неутрална позиция в тайванския конфликт, Евразия може да попадне под китайско-руската хегемония и САЩ може да се борят да сдържат китайското влияние в Латинска Америка.