Повишаващото се ниво на Световния океан, причинено от климатичните промени, ще преначертае безпощадно до края на столетието ивица от 4 000 километра по западноафриканското крайбрежие от Сенегал до Камерун.
“Крайбрежието на Гвинея ще изчезне до края на столетието”, заяви Щефан Крамер, морски геолог и ръководител на операциите на германската природозащитна организация “Хайнрих Болт Щифтунг” в Нигерия. “Държавите, заплашени в най-голяма степен от тази надигаща се природна катастрофа, са Гамбия, Нигерия, Буркина Фасо и Гана”, добави той в кулоарите на голямата конференеция на ООН за климатичните промени в столицата на Гана Акра. Според Крамер очаква се морското равнище да се повишава с до 2 сантиметра годишно, което е достатъчно за унищожаването на широки ивици от крайбрежието, особено в ниските и гъстонаселени делти на реките. През миналата година експерти на ООН по климатичните промени прогнозираха по-ниски нива на покачване, от 18 до 59 сантиметра до краяна столетието, но окончателната версия на техния доклад оставя горната граница отворена заради откритите научни доказателства, че морското ниво може да се покачи доста повече. Междуправителствената комисия за климатичните промени не слага в сметките си потенциалното въздействие от топенето на дебелата 3 000 метра ледена шапка на Гренландия, която покрива площи, три пъти по-големи от Нигерия. Настоящите изследвания прогнозират, че леденият блок с размерите на континент може да се стопи по-бързо, отколкото се смяташе. Между най-засегнатите градове ще бъде столицата на Гамбия Банджул и Лагос, финансовата столица на Нигерия, където живеят 15 млн. души. Някои части на Лагос са под морското равнище и днес и вече редовно се наводняват. Особено уязвима е делтата на Нигер, район с голям добив на петрол, казва Крамер. В Гана “до 1 000 километра от бреговата ивица може да бъдат загубени в делтата на река Волта вследствие на покачване на нивото на океана и заливането й”, заяви на срещата Иво де Боер, председател на Рамковата конвенция на ООН за климатичните промени. Пораженията, нанасяни от покачващото се ниво на океаните, се увеличават от нарастващата сила на тропическите бури, които могат да генерират морски вълни с височина до 3 метра. През август 2007 г. буря на 5 000 километра от Лагос разруши защитните диги, демонстрирайки уязвимостта на цялото западноафриканско крайбрежие. Друга сериозна заплаха е нахлуването на солена морска вода в плодородни земеделски земи. “Това би направило водата негодна за пиене и неизползваема за земеделие. Резултатът ще бъде несигурност по отношение на хранителните продукти и водата”, заяви Джордж Авуди, програмен директор за Гана на “Приятели на земята”. Експертите предлагат различни решения, но всички са убедени в безполезността и твърде високата цена на издиганите високи препятствия по крайбрежието. "Разумната възможност е придвижването към по-високи земи, което е тежка алтернатива особено за Нигерия, тъй като това означава да изостави икономическия си център Лагос и добивните инсталации в делтата на Нигер”, заяви Крамер. Авуди обаче настоява, че преместването е “немислима възможност заради икономическа, социална и културна обвързаност". “Решението е по-скоро да се насочим към причината за проблема, отколкото да с адаптираме към последиците от него. Индустриалните държави трябва да предприемат активни действия за намаляване на вредните емисии”, смята той. Експертите обаче твърдят, че дори въглеродните емиисии да намалеят драстично, нивото на моретата ще продължи да с повишава през следващите 50-100 години. /АФП