Коронавирусът спря Ердоган в Идлиб

Турското министерство на отбраната обяви, че спира придвижването на войски в райони на "оперативните зони" (така Анкара нарича местонахожденията на турските военни в Сирия).

Турция планираше на 1 април да започне военна операция в Идлиб. В тази връзка на границата на Сирия бяха прехвърлени около три хиляди войници и повече от 500 единици тежка военна техника.

Сега е дадена команда за спиране под претекст за разширяване на пандемията на коронавируса. Вярно е, че официалните доклади не уточняват от какво повече се страхува Турция: пандемичните вълни, набиращи скорост на собствената ѝ територия или пандемията в Идлиб - че турските войски, които са разположени в Северна Сирия, вече са хванали вируса и е опасно да се свързват с тях.

По-скоро и двете. По повода турското Министерство на отбраната заяви следното: "Във връзка с коронавирусната епидемия беше решено да се сведе до минимум движението на войските в оперативните зони в Сирия, ако това не е необходимо."

На фона на всички тези събития положението и броят на наблюдателните пунктове на турските въоръжени сили в Идлиб станаха още по-несигурни. Според турския вестник “Евренсел”, „10 от 12 пункта за наблюдение, създадени като част от процеса в Сочи, са разположени в контролиран от сирийската армия район и не е ясно кой и как ще гарантира сигурността им“. Евгений Поддубний, руски кореспондент в Сирия, заяви, че вирусни инфекции са открити сред турските “проксита” в Идлиб. Но оттам не идва информация.

СЗО обяви, че възнамерява да изпрати група лекари в тази сирийска провинция, но не се знае кога. Международните хуманитарни организации се опасяват от разпространението на коронавирус в бежанските лагери, особено в Идлиб, където състоянието на хората вече е оценено като критично и здравна система на практика няма. Турция затвори няколко гранични пункта на границата със Сирия след серия публикации в местни медии, че турските войници са заразени с коронавирус в Идлиб. Няма потвърждение на информацията.

Коронавирусът завари Турция „на поход“ и действията ѝ по никакъв начин не отговарят на призива на генералния секретар на ООН Антонио Гутереш, че за сдържането на коронавируса трябва да се прекратят бойните действия в зоните на въоръжен конфликт.

Независимо от това, пандемията, а не усилията на дипломацията, създадоха неочаквано примирие на фронта на Идлиб, което според турския вестник “Йени Ася” „принуждава политиците да преосмислят ситуацията, защото коронавирусът може да се задържи за дълго време, създавайки опасност за всички турци и сирийци, докато онези, които дават заповеди за военни действия, са безсилни пред вирусната епидемия."

Но основният проблем докога Анкара ще бъде задържана от конфронтационно мислене относно Дамаск, ще се стреми да разплете „Идлибския възел” в Сирия, така че да се превърне в нещо като Ивицата Газа или Северен Кипър.

По времето преди пандемията турският президент Реджеп Ердоган действа в характерния си стил: той се опита да постигне споразумение с американците, вярвайки, че те ще „предадат“ сирийските кюрди на него, провежда синусоидална политика спрямо Русия, въпреки че на 5 март след среща в Москва с Владимир Путин, заедно със своя руски колега, прие съвместен документ, който потвърди ангажимента към „формат Астана“ и обяви въвеждането на примирие и съвместно патрулиране на важната магистрала М4.

Но много турски експерти смятат, че досега Анкара не е успяла да изработи добре обмислена и изчислена сирийска стратегия. На всяка крачка по различни причини тя се оказваше с вързани ръце, а действията ѝ се ориентираха за проточване на времето. Неслучайно в турските медии започна дискусия относно естеството на връзката между радикалната група “Хаят Тахрир аш Шам”, която действа в Идлиб и Анкара.

Някои смятат, че това е терористична структура, докато други, напротив, предлагат съюз с турската армия, тъй като „воюва не по-лошо от турската армия“. Но в допълнение към тази групировка съществува и така наречената „Сирийска национална армия“ (СНА).

Как в такива условия и в такава ситуация да се приложи споразумението от Астана за създаване на надеждна зона за деескалация в Идлиб? Но въпроси има и в Турция. Ердоган се надяваше, че операцията в Идлиб този път може да стане победоносна и той ще бъде в състояние да обезвреди възникващото сериозно вътрешнополитическо напрежение.

Сега някои политически сили в страната твърдят, че възникващата „вирусна паника се разпали след военните операции поради военната намеса на Турция в Сирия“, и този фактор обяснява „дългото забавяне в докладването на първия случай на коронавирус в Турция“.

Стигна се дотам, че Ердоган беше обвинен в нежелание да въведе извънредно положение в страната и да вкара войски по улиците, заради това, че се страхува от военен преврат. Накратко, пандемията на коронавируса променя не само сирийската политика на Турция, но и обичайната ѝ политическа динамика. Регионът се променя, ходът на войната в Сирия може да се промени. Но дали Ердоган ще се промени?

Превод: В. Сергеев