Козът на Украйна в Черно море, или как Русия бе победена без нито един военен кораб

Украйна победи Русия в морето без нито един военен кораб - забележително постижение. Но това не означава, че конвенционалните бойни кораби са остарели - и със сигурност не е причина да се изоставят самолетоносачите.

Това пише бившият британски военноморски офицер Том Шарп в статия за вестник The Telegraph.

Първо, руският Черноморски флот бе сериозно ограничен поради необходимостта да действа от бази, разположени много близо до контролирана от Украйна територия.

Севастопол и Новоросийск са в обхвата на украинския арсенал от наземни безпилотни летателни апарати и доставени от Запада ракети. Повечето кораби, унищожени от украински дронове и ракети, са поразени, докато са били на котва, отбелязва „Фокус“.

Второ, в Черно море не се образуват много големи вълни. Високоскоростен морски дрон е теоретично по-бърз от кораб. Условията на Черно море дават предимство на украинците.

Трето, във военноморската война е изключително важно да имате достъп до въздушен радар, който може да покрива стотици километри от морето. Радарът на кораба не може да види ниско летящи или плаващи обекти зад хоризонта.

Русия не успя да разположи нито един от своите морски патрулни самолети Туп-142 в театъра на бойните действия - тя се нуждае от всички на север, за да гарантира безопасността на своите подводници за ядрено възпиране.

Руснаците загубиха ценен самолет за радарно наблюдение А-50 над Азовско море през януари, а след това още един дълбоко в руското въздушно пространство през февруари.

Това означава, че руският Черноморски флот не може да наблюдава движението на украински дронове или кораби със зърно в западната част на Черно море.

При наличие на адекватна радарна картина от въздуха, Русия ще засича атаки с дронове веднага щом напуснат пристанището или дори по-рано, и след това те могат да бъдат прихванати много преди да достигнат целите си.

НАТО едва ли ще извърши подобни атаки. Това е една от основните причини, поради които военноморските сили се нуждаят от самолетоносачи: да носят радарни самолети, които са единственият начин да се сканират големи области на морето и небето.

Алтернативата са въздушни бази на сушата, но те не могат да се движат, което ги прави перфектни мишени за дронове и ракети. Във всяка война по море може да няма нито една налична сухопътна база.

Четвърто, Черноморският флот на Русия пренебрегва един от основните принципи на военноморската маневра - многослойната отбрана. Всяка военноморска работна група или друг критичен ресурс трябва да има три нива:

Външен слой, който се осигурява от приятелски изтребители;

Среден слой - тежки ракети за ПВО;

Вътрешно ниво - защитно оборудване с малък обсег на всеки кораб.

Черноморският флот, поне теоретично, имаше всичко това, когато започна голямата война, въпреки че изтребителите му бяха и са наземни. Но руснаците не събират войски, за да защитят военноморските си активи.

Миналата година Севастопол бе защитен само от средния слой: той беше унищожен от украинските специални сили, а базата - от крилати ракети Storm Shadow/SCALP.

Между другото трябва да се отбележи, че въпреки всички приказки за безпилотни самолети, повечето от корабите, които руснаците загубиха, всъщност бяха унищожени от модерни западни ракети.

Понякога изобщо няма ефективни слоеве. Това предполага, че руският флагман "Москва“, който трябваше да има два слоя защита само от собствените си оръжия, е бил ударен и след това потопен само от две основни дозвукови ракети.

Има и пети фактор - Конвенцията от Монтрьо от 1936 година, която дава на Турция правото да контролира какво влиза и излиза от Босфора. Това означава, че Русия не може да замени изгубените кораби или да докара подкрепления. Украйна също не може.

Обичат да наричат ​​Украйна "държава без флот“. Всъщност сега разполага с малък флот от военни кораби, дарени от съюзниците на Киев или закупени от чуждестранни корабостроителници, но както повечето от руските, те не са допуснати през Босфора и не могат да се присъединят към боевете. Това е друга аномалия, характерна за тази война.

Другият проблем за руснаците е, че не са готови: но военноморските сили на НАТО, които действат в Персийския залив от десетилетия, са готови. Иран започна прехода от "конвенционални“ към "асиметрични“ сили в края на 80-те години на миналия век.

Оттогава военноморските сили на НАТО се обучават срещу рояци бързи атакуващи кораби и нискоскоростни самолети. Това работи добре. Дроновете са по-лесни за защита от пилотирани лодки и самолети, защото първо трябва да бъдат открити.

Всичко това не омаловажава константата от нарастващото значение на дроновете от всякакъв вид. И в наземната, и във въздушната сфера се води оживен дебат за това как точно да се използват въз основа на опита на Украйна.

Несъмнено безпилотните самолети са важни от съображения за ефективност, смъртоносност и цена. Кралският флот има най-ясната и най-добра представа по този въпрос. САЩ също работят усилено върху това и неизбежно подобряват ресурсите.

Наскоро те заявиха, че до 2030 година всички "морски движения без участието на хора“ ще се извършват от системи без екипаж. В момента обаче трансферът на технологии между тях и Украйна се извършва в реално време.

Шарп отбелязва, че екипът за "развитие“ на ВМС няма да каже на своите "редовни“ другари от ВМС, че безпилотните самолети ще заемат работата им. Става въпрос за допълнителни придобивки за ВМС.

Уязвимостта на военните кораби винаги е била предмет на дебат. По-бързи ракети, по-големи торпеда, множество бързи атакуващи кораби, а сега и Quicksink бомби и рояци дронове поставят корабите в още по-уязвима позиция. "Това е игра на котка и мишка“, обяснява авторът.

"Всеки, който предполага, че успехът на Украйна с наземни атакуващи дронове ще промени естеството на военноморската война и/или ще направи флота остарял, или не разбира Черно море, общите характеристики на военноморската война... или всъщност иска бюджета на ВМС.

Същото важи и за много критици на самолетоносачите“, заключава Шарп.