Краста, дифтерия, палатки в центъра на Брюксел, където мигрантските катуни никнат като гъби

На Шафиула Садат са му били необходими почти 10 месеца, за да стигне до Белгия от родния си Афганистан, откъдето е избягал, опасявайки се от преследване от страна на талибаните. След като подава молбата си за убежище преди шест седмици, съдбата му е да се присъедини към нарастващите редици на хиляди бездомни мигранти в Брюксел, пише "Financial Times".

"Където и да отида, навсякъде има хора, които спят по улиците", казва 27-годишният мъж, който живее на улицата близо до така наречения Petit-Château - внушителна сграда, в която се помещава федералният орган, отговарящ за приема на бежанци. "Никога не съм си представял, че тук ще бъде толкова трудно."

Броят на молбите за убежище нараства в цяла Европа. Към август молбите в ЕС, плюс Норвегия, Швейцария, Исландия и Лихтенщайн, са се увеличили с 58% тази година в сравнение със същия период на 2021 г., достигайки 578 875, според агенцията за убежище на блока.

Скокът, за който се смята, че отчасти отразява облекчаването на ограниченията за пътуване от времето на Covid, идва в допълнение към пристигането на милиони украински бежанци, чиито молби за закрила се разглеждат в рамките на отделна система. Ако се отчетат и бягащите от руската инвазия, броят на търсещите закрила само в Германия е 1,1 млн. души, което е малко по-малко от общия брой на пристигналите по време на сирийската бежанска криза през 2015-2016 г.

Напливът подхранва опасенията за повторение на разделението между държавите - членки на ЕС, отпреди шест години по отношение на споделянето на тежестта и политиката за предоставяне на убежище и поставя под напрежение градовете в региона, които се опитват да настанят новопристигналите.

Палатките и спалните чували се превърнаха в обичайна гледка по протежение на канала в центъра на Брюксел, както и в подлези и железопътни гари, тъй като някои търсещи убежище са принудени да чакат с месеци за подслон, след като са подали молби.

"Системата за прием е напълно претоварена", казва Давид Вогел от здравната благотворителна организация "Лекари без граници" (MSF) в Белгия.

Лошите здравни условия, включително епидемии от краста и дифтерия, накараха MSF да предприеме безпрецедентната стъпка и да открие спешна клиника на улицата пред правителствената сграда в центъра на Брюксел, в която се обработват молбите за убежище.

По-рано този месец Вогел описа медицинската ситуация като "ужасна".

В Германия градовете бързат да създадат приюти и да преустроят спортни зали и общежития. Хелмут Деди, ръководител на Deutsche Städtetag, Асоциацията на германските градове, алармира този месец за нарастващия брой на бежанците. "Капацитетът на много градове е изчерпан", казва той. В общините липсват места в училищата и "интеграционни курсове" за възрастни бежанци.

Берлин твърди, че всички негови приюти са пълни до краен предел, като 1600 търсещи убежище и 1200 украински бежанци все още чакат за място за настаняване. Берлин планира да разположи палатки, всяка от които може да побере 400 души, на бившите летища Тегел и Темпелхоф в града.

Мрачният прием, с който се сблъскват мнозина, контрастира с начина, по който ЕС се справи с притока на украински бежанци по-рано тази година.

Макар че държавите членки бяха похвалени за бързата си реакция спрямо милионите хора, които избягаха от инвазията на Владимир Путин, напрежението по отношение на миграцията отново започна да се разпространява на ниво ЕС.

Новият десен министър-председател на Италия Джорджия Мелони, която отказа да допусне кораб, превозващ 231 мигранти, спасени от Средиземно море, да акостира на италианско пристанище, представи неконтролираната незаконна миграция от Африка и Азия като заплаха за страната си.

Междувременно белгийското правителство е обект на две решения на Европейския съд по правата на човека заради невъзможността да осигури настаняване на търсещите убежище.

"Ще направим всичко по силите си, за да изпълним международните си задължения за въвеждане в експлоатация на спешен подслон възможно най-скоро, за да предложим защита на нуждаещите се, но предвид големия приток на бежанци трябва да признаем, че достигаме оперативните си граници", заяви говорител на Никол де Мур, белгийски държавен секретар по въпросите на убежището и миграцията.

Белгия се сблъсква с "извънредни обстоятелства", допълни говорителят, сред които недостиг на персонал в центровете за настаняване на кандидати за убежище, липса на подходящи жилища и нежелание на местните власти да отварят центрове предвид необходимостта от настаняване на 60 000 украински бежанци.

Fedasil, правителствената агенция за търсещите убежище, заяви, че страната се опитва да увеличи капацитета си, включително чрез откриването на два временни приемни центъра за по 500 души. Регионът на Брюксел планира да добави 1200 места за спешен прием в мрежата си от приюти за бездомни хора, съобщи тя.

Въпреки това Voyaach Helpdesk, инициатива за безвъзмездна правна помощ, в която участват водещи адвокатски кантори, изчислява, че в Белгия има поне 4000 лица, търсещи убежище, които чакат за подслон.

Сесил Гимерс, адвокат от адвокатската кантора DNH Legal, която представлява млади хора, търсещи убежище, заяви, че предвид недостига на места за настаняване дори децата, които традиционно са с най-голям приоритет, спят на улицата.

Регистрираните лица, търсещи убежище, имат законно право на настаняване без значение от възрастта им, каза тя, но "за децата е драматично и опасно да бъдат на улицата".

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук