Край на ерата Кастро в Куба! "Човек от народа" поема юздите на властта на Острова на свободата
Законодателният орган на Куба откри двудневна сесия за избирането на наследник на президента Раул Кастро, пише Washington Post. Новият президент ще бъде първият лидер извън семейство Кастро, който да води островната държава от близо шест десетилетия.
Депутатите избухнаха в аплодисменти в сряда сутринта, когато Кастро време в залата в тъмен костюм заедно с Мигел Диаз-Канел – неговият очакван наследник. Раул Кастро напуска поста след като прослужи два мандата на поста. Той наследи брат си Фидел, водил Куба между 1959 и 2006 г.
Мъжът, който най-вероятно ще е следващият президент на Куба е от по-младото поколение лидери, които се обявяват в защита на модернизирането на острова. Той обаче също така е дългогодишен апаратчик на Комунистическата партия, от който не се очаква да води мащабни политически промени.
57-годишният Мигел Диаз-Канел е първият вицепрезидент. Очаква се той да бъде обявен за президент в четвъртък по време на заседание на националното събрание на Куба и така да наследи 86-годишният Раул Кастро. Ако това се случи, той ще е първият лидер на Куба от 1959 (годината на революцията) година насам, който не носи фамилията Кастро и е роден след революцията.
По образование е инженер по електроника. Диаз-Канел, както изглежда, е доста „по в крак с времето“ отколкото неговите предшественици Раул и Фидел Кастро, които управляваха карибския остров през последните шест десетилетия.
Като млад провинциален лидер на партията, Диаз-Канел се опълчва на ортодоксалните партийни канони, подкрепяйки културен център на ЛГБТ-общество, слушайки рок музика и пускайки си дълга коса.
На национално ниво Диаз-Канел призовава за по-критично отразяване на събитията от страна на държавните медии и по-широк достъп до интернет с цел да се отвори едно от последните затворени за мрежата общества в света. Той често пристига на срещи, носейки в ръцете си таблет.
В крайна сметка, Диаз-Канел изглежда като кандидат на консенсуса, избран от Кастро, спечелил доверие, преминавайки с труд през редиците на партията през последните три десетилетия, спазвайки партийната линия по ключовите политически и икономически въпроси, казват анализаторите.
Неговите скорошни публични изявления бяха фокусирани върху необходимостта от приемственост и продължаване на борбата срещу империализма – добре познатото, а и вече изтъркано послание на фона на ескалацията на напрежението между Куба и САЩ, причинено от идването на власт на Доналд Тръмп.
„Има причини да се смята, че той ще е по-гъвкав, по-модерен“, казва Артуро ЛопесЛеви, бивш анализатор на кубинското правителство, израснал в родния град на Диаз-Канел Санта Клава, а сега чете лекции в Университета на Тексас.
„Няма обаче доказателства за това, че той ще бъде реформист, че ще се откаже от еднопартийната система или ще спре да фаворизира държавния сектор за сметка на частния“, добавя той.
Засега обаче политическите възгледи на Диаз-Канел са все още енигма. Политическите кампании са забранени в Куба и Диаз-Канел до сега е
избягвал политическия популизъм, сложил край на кариерите не на един и двама политици.
Много кубинци, силно недоволни от бавните темпове на икономическия растеж при управлението на братята Кастро, се надяват, че Диаз-Канел просто изчаква момента, в който ще поеме властта, за да може да изпълни своите намерения за реформи.
При това, мястото му за маневри ще бъде ограничено от Комунистическата партия, която ще остане водещата политическа сила и ще бъде ръководена от Кастро чак до 2021 година.
Кой е Диаз-Канел?
Докато Диаз-Канел се държи резервирано след влизането си в националното правителство преди 9 години, жителите на неговия роден град Вила Клара си го спомнят като красив, приятелски настроен „човек от народа“, който е вършил всичко до край.
Той е израснал в едноетажна къща. Местните казват за неговия квартал, че той е един от най-суровите в провинциалната столица Санта Клара.
Бил е отличник, твърди негов учител. Бил е преподавател в университет преди старта на политическата си кариера. Станал е местен лидер на партията във Вила Клара по време на икономическата криза през 90-те години на миналия век.
Поради липсата на бензин, той е ходил всеки ден на работа с колело, вместо да се възползва от своята служебна „Лада“ за целта, както останалите партийни лидери.
„Близостта му до обикновените хора е отличителната му черта“, казва Рамон Силверио, 69-годишен собственик на културния център в Санта Клара, в който се организират забави за ЛГБТ-обществото.
Известно е, че е запален фен на „Бийтълс“ – в младежките си години, за което бил критикуван от своите другари. Смятан е за прагматик, който не поставя под съмнение идеологията на кубинската революция, но я напасва в съответствие с изискванията на времето. И добре разбира спешната необходимост от привличане на чуждестранни инвестиции и разширяване на частния сектор.
Завършил е електротехника и е бил радиоспециалист във въоръжените сили, а също преподавател в Централния университет в Лас Вийяс.
Отрано влиза в младежката организацията на комунистическата парткия и се издига до първи секретар в централната провинция Вийя Клара. Диас-Канел е бил и партиен пратеник в Никарагуа.
През 2003 г. е назначен в управляващия съвет и става първи секретар в Олгин. През 2009 г. става министър на висшето образование, а през март 2012 г. е назначен за заместник-председател на правителството.
През 80-те години на XX век Диас-Канел e бил част от група млади комунистически лидери начело с бившия външен министър Роберто Робайна,
нашумял със свежи идеи и карането на велосипед из Хавана.
Но Робайна беше освободен от длъжност през 2002 г., както обикновено става в Куба. Подобна съдба сполетя и хора като Фелипе Перес Роке и Карлос Лаге, смятани за възможни наследници на братята Кастро.
Но Диас-Канел преживя чистките и днес е най-високопоставеният политик от своето поколение – втората по власт политическа фигура в Куба.
Какво следва?
Когато президентът Раул Кастро сдаде властта, промените ще бъдат по-скоро символични, отколкото съществени. 86-годишният Кастро ще остане лидер на партията до 2012 година, а неговият заместник, лично избран от него, Мигел Диаз Канел, не е избран заради желанието си да "демонтира" полицейската държава в Куба или да се отказва от социалистическата икономическа система.
Въпреки това, краят на "Ерата Кастро" е шанс за промяна, а Диаз Канел има всичките мотиви да се възползва от него.
Икономиката на Куба е в почти разпаднало се състояние. След години на лоши показатели, производството отново отчете спад през 2016 година, като изоставането спрямо съседи и партньори продължава. Помощта и петрола от покровителя Венецуела (също с икономика в доста лошо състояние) бързо се изпаряват. Цените на износните захар и нилел също вървят надолу. Ураганът Ирма нанесе щети на Куба за над 1.3 милиарда долара, което доведе до силната необходимост от твърда валута, която можеше, в противен случай, да бъде изразходвана за внос на жизнено важни стоки. При това все повече кубинци от 11-милионното население на страната изоставя споделянето на мизерията в родината им в търсене на личното щастие зад граница.
Вярно е, че американското ембарго вреди на кубинската икономика, но скорошните икономически проблеми не могат да бъдат слагани на плещите на решението на президента Доналд Тръмп да ожесточи санкциите на САЩ за пътуване и инвестиции в Острова на свободата. През 2017 година паричните преводи към Куба от САЩ поставиха рекорд, както и броят на туристите.
Икономическата слабост на Куба и все по-голямото недоволство на кубинците се дължат на провала на Раул Кастро да изпълни обещанията си за дългосрочни реформи. Когато той дойде на власт през 2008 година, Кастро се разграничи от брат си, признавайки необходимостта от чуждестранни инвестиции и частния бизнес. Но непостоянните опити за окуражаването им постоянно се сблъскваха с неодобрението и пречките от страна на Комунистическата партия на Куба. Миналият август, например, режимът прекрати издаването на лицензи за частни бизнеси, които в момента са наели над 40% от работната ръка на Острова.
Дуалната валутна система на Куба също оказва голям натиск върху местната икономика. Тя бе въведена през 2004 година. Тя определя размера на заплатите в държавата и цените на повечето местни стоки в кубински песоси. Туристите и международните бизнеси използват конвертируемото песо, което е с фиксиран курс към долара 1:1. При това, голям брой курсове се използват за обмен на двете песота помежду им, като в резултат местната ценова система е парализирана от объркването.
Правителството говори за обединяване на двете валути от 2011 година насам, но това така и не се случва. Разплитането на тези заплетени възли би трябвало да е първостепенна задача при поправянето на ежедневното опериране на икономиката, както и да се заеме с решаването на дългосрочните задачи. Например, Куба разполага с много слънце и вятър и не би трябвало да разчита на вносен петрол за производството на цялото си електричество. Също така, страната е напълно способна да произвежда повече хранителни продукти, отколкото преди революцията. Тези две задачи обаче жизнено важно се нуждаят от чуждестранни инвестиции, както и работеща ценова система.
Решаването на тези болезнени задачи може да се окаже и първата стъпка за началото на други реформи - даването на правото не фермерите да са собственици на земята, която обработват, свободен достъп до пазарите, разширяването на списъка с позволени части бизнеси, разрешение за международните бизнеси директно сами да си наемат своите работници.
Без съмнение, увеличаването на личните свободи, ще доведе до отслабване на контрола на партията в страната. При това, партията има доста по-малко за губене, колкото в миналото, тя и без това запада.