Планинските склонове на Арагон, испански регион, граничещ с Франция, са едно кътче на Европа, където няма противоречия по отношение на мигрантите работници. Хората ги искат и овцете ги искат, пише "Гардиън". 

"Опитваме се да гарантираме, че тези хора могат да стигнат до тук скоро, защото времето се затопля и трябва да свалим вълната от животните или ще бъде ужасно", коментира Педро Барато, президент на най-голямата асоциация за земеделие в Испания, ASAJA.

Липсата на квалифицирани овцевъди е сериозна. "Обикновено хората идват от Южна Америка - главно Уругвай и Парагвай - за да помогнат." По-широкият регион се нуждае от около 30 000 работници, но само 5 500 са наети, допълва той.

Барато обяснява, че членовете на неговата организация винаги са оценявали мигрантския труд. "Никога не сме виждали това като проблем. Точно обратното. Много сме благодарни за това. "

В други части на Европа обаче мигрантите работници във ферми се смятат за проблем и се посрещат не с благодарност, а негодувание и подозрение.

От Ирландия до Италия и от Германия до Румъния нараства напрежението дали такива работници трябва да преминат границите, за да събират реколтата, и ако да, колко и при какви условия.

Те са необходими за бране на ягоди, портокали, пъпеши, домати и аспержи, но пандемията с коронавирус създава токсична среда.

Страните домакини са разкъсани между страх от загуба на реколти, страх от внос на инфекция и страх, предшестващ пандемията - този на чужденците, които работят. Популистите усещат възможност, тъй като икономическата криза затвърждава политическите битки.

Страхът е двупосочен. Мигрантите се страхуват от експлоатация и недостатъчни предпазни мерки срещу Covid-19, които биха могли да ги заразят и да върнат болестта у дома, което би могло да подкопае относителния успех на Източна Европа в потискането на вируса.

"Румънските сезонни работници не са роби. Човешкото достойнство и здраве не подлежат на договаряне ", заяви Виктор Негреску, румънски евродепутат, който заедно с колеги изпрати писмо до Европейския омбудсман с искане за защита на сезонните работници.

Искането последва редица инциденти по целия континент. Имаше серизно брожение, когато 1800 работници от румънския град Клуж бяха показани в близък физически контакт, докато се возеха в автобуси към самолет - един от почти ежедневните полети от Клуж до Германия.

През последните седмици Германия получи 30 000 сезонни работници от Източна Европа и очаква още 30 000 до края на май, като повечето идват за реколти от аспержи и ягоди.

На теория, строги указания уреждат пътуванията на работниците мигранти и условията на живот и труд. Но реалността се оказва объркана.

Фермер със стопанство за аспержи в Долна Саксония бе обвинен в нарушаване на правилата за физическо дистанциране, когато транспортира работници и пуска повече хора, отколкото е позволено, в сглобяеми жилища.

Берач, който почина в Бад Крозинген на 11 април бе заразен с коронавирус, въпреки че причината за смъртта остава неясна. Четирима други в неговия екип също бяха заразени и поставени в изолация. На 28 април румънските власти обявиха, че най-малко 200 румънци, работещи в кланица в Германия, са заразени.

Залозите са особено големи в Италия, където реколтата може да изгние на нивите, а политическата битка ескалира.

Секторът разчита на стотици хиляди мигранти, повечето африканци от юг от Сахара без подходящи разрешителни за работа. Мнозина живеят в мизерни бараки от дърво и пластмаса, които се буквално се пекат през лятото и замръзват през зимата.

"Поради блокирането те спряха да работят от страх да не бъдат разпитавини от полицията", коментира Тонино Русо, генерален секретар на профсъюза CGIL в Сицилия. "Без тези хора селското стопанство в Италия е на колене."

Миналата седмица правителството предложи да се регулира статутът на такива работници, но това предизвика движението "Пет звезди" (M5S), което е част от управляващата коалиция и което се страхува да не загуби позиции пред Матео Салвини от антимигрантската опозиционна партия "Лига".

Салвини заплаши, че ще излезе на улицата, за да се противопостави на това, което нарича "аминезия за мигранти", която би била "опустошителна и предизвикваща престъпност".

За разлика от това, папа Франциск подкрепи мярката и призова за по-добри заплати и условия за работниците мигранти.

Ирландия отдавна се гордее с това, че посреща чуждестранни работници, но миналия месец показа съществуването на напрежение.

Премиерът Лео Варадкар критикува "Кийлингс", компания за плодове в Дъблин, за това, че са взели със самолет 189 българи да берат ягоди. Той изрази "дискомфорт" и призова за преглед на правилата за защита на блокирането на Ирландия.

Той не спомена, че само няколко седмици по-рано се присъедини към лидерите на ЕС в искането за продължаващи права за трансгранично пътуване за селскостопански работници.

Доста популистко от Лео, че не признава това, коментира Пипа Уулноу от Имигрантския съвет на Ирландия. Тя изрази загриженост, че реакцията на обществото срещу "Кийлингс отразява изкушение мигрантите да са изкупителна жертва, което е ново за Ирландия - и може да се влоши с настъпването на икономическата криза.

Джон Грийн, фермер на ягоди в графство Уексфорд, заяви, че има "ядосана тълпа" онлайн, готова да се нахвърли. "Трябва да бъдете много внимателни. Може да се поддадете на лъжливи слухове. Миналият уикенд социалните медии казваха, че има множество берачи, пътуващи през Енискорти всяка сутрин, претъпкани като сардини. Това е абсолютно невярно: нямаме берачи, нямаме и автобус."

Грийн отказа да вземе обичайните си източноевропейски работници с надеждата, че местните жители ще се справят.

Въпреки това, твърде малко са желаещите и кандидатствали. "Всичко е във въздуха."

Дермот Калахаан от агенцията за хранително-вкусова промишленост "Тегаск" заяви, че са необходими чуждестранни работници. "Те имат опит, който не можете да замените за един сезон. Това ще бъде смесица от опитни работници, допълнени с избран местен персонал."