Краят на една комфортна епоха - уроци за военни и политици от войната в Украйна

Епохата на големите войни не е останала в миналото - това е може би най-важният урок, който политиците и военните по света ще научат от руската инвазия в Украйна. Това е първият от десетилетия насам голям конфликт между две технологично сравними въоръжени сили.

Сраженията в Украйна сега се изучават от военните анализатори на всички страни - в крайна сметка тези действия са израз на доктрини, разработени и изпробвани в учения и в локални войни. Не е пресилено да се каже, че бойните полета край Северодонецк, Херсон и Харков сега се използват за написване на учебниците за военните академии.

Руската служба на BBC извежда шест аспекта на съвременната война, всеки от които черпи своите поуки от боевете в Украйна, и потърси военни експерти за коментар как тези аспекти ще се променят с оглед на опита от украинския конфликт.

Противовъздушната отбрана се оказа по-важна, отколкото се предполагаше

От Втората световна война насам, а дори и преди това, въздушното превъзходство е най-важният аспект на войната. Постигането на превъзходство във въздуха е най-важната цел в началото на всяка война. За да се постигне това е необходимо да се унищожат самолетите на противника и да се потисне наземната му система за противовъздушна отбрана.

В украинския конфликт руските военновъздушни сили превъзхождаха украинските в количествено и качествено отношение. Освен това силите за противовъздушна отбрана, които в Украйна са част от военновъздушните сили, са въоръжени с далеч по-малко мощни системи от руските.

Най-мощните оръжия в арсенала на украинската противовъздушна отбрана са ракетните системи със среден обсег на действие S-300PS и S-300PT, създадени още през 80-те години на миналия век. Освен тях на въоръжение са и средните Бук-М1, Тор-М с малък обсег на действие, S-125, както и различни преносими и артилерийски системи за противовъздушна отбрана за бойното поле.

В същото време Украйна изгради ешелонирана система за противовъздушна отбрана, т.е. система, в която комплексите за далечен, среден и малък обсег на действие работят в един цикъл с командни центрове и радарни станции.

Въпреки че украинската противовъздушната отбрана беше атакувана не само от самолети на руските военновъздушни сили, но и от крилати ракети, някои от които бяха свалени, Русия не успя да елиминира въздушната отбрана на Украйна. Това пък от своя страна доведе до това руската авиация да действа основно в зоната на фронта, а ударните самолети често да летят на малка височина, за да не бъдат поразени от комплексите със среден и далечен обсег на действие.

"Руската авиация изключително неохотно лети извън предните си позиции и не навлиза толкова активно в дълбочина на украинската територия, колкото можеше да се предположи. Вместо това те разчитат на ракетни удари", казва генерал сър Ричард Барънс, бивш ръководител на Обединеното командване на силите.

Както обяснява и Иля Крамник, руски военен експерт и изследовател в ИМЕМО РАН, Русия не се е подготвяла да може да пробие такава система.

"Русия продължи да се подготвя предимно за война с враг по образа и подобието на блока на НАТО. А блокът на НАТО на практика няма ешелонирана наземна система за противовъздушна отбрана, с изключение на отделни позиции, и разчита предимно на въздушна сила. Основната система за противовъздушна отбрана на НАТО са изтребителите", подчерта той.

"Цялото руско обучение по противодействие на ПВО и ударни самолети е било в подготовка за това, че НАТО ще разчлени ПВО с ударни самолети, а Русия ще трябва да се защитава със системи за ПВО. Русия не се е готвила да пробива отбрана на противник с де факто вътрешна система за противовъздушна отбрана", обяснява Крамник.

Конфликтът в Украйна демонстрира възможностите на ешелонираната противовъздушна отбрана и отношението към нея на западните страни ще започне да се променя.

Интегрираната противовъздушна и противоракетна отбрана на НАТО (NATO Integrated Air and Missile Defence) започва да се разработва през 60-те години на миналия век. Сега това е единна система за противовъздушна и противоракетна отбрана с обща система за управление и контрол на радарите, ракетните установки, летищата и т.н.

Най-вероятно обаче Конгресът на САЩ ще обмисли възможността да я подсили, като вземе предвид опита от бойните операции в Украйна и ще потърси допълнително финансиране за закупуване на оперативни системи Patriot за европейската сцена.

В същото време САЩ разработват нова ешелонирана система за противовъздушна отбрана на Интегрирана система за бойно управление на противовъздушната и противоракетната отбрана (IBCS), която в бъдеще ще бъде част от мащабната структура за командване и контрол, управление на битката и комуникации (C2BMC).

Отношението към противовъздушната отбрана се променя в целия свят и вероятно успехът на украинската отбрана ще бъде един от стимулите за тази промяна. От друга страна, този успех вероятно ще породи въпроса: доколко страните от НАТО са подготвени да преодолеят ешелонирана противовъздушна отбрана?

Русия например разполага с по-напреднали системи за противовъздушна и противоракетна отбрана и в случай на военен конфликт, например с НАТО, не е сигурно, че въздушната й отбрана ще бъде лесно потисната.

От Виетнамската война насам САЩ разработват тактики за пробиване и потискане на противовъздушната отбрана и разработват специални оръжия за тази цел. Руските военновъздушни сили обаче разполагат и с противорадарни ракети, макар че очевидно това не доведе до голяма победа в Украйна.

Информационната мрежа: повече от интернет

Световната мрежа, или по-скоро нейният прототип, се появява в самия край на 60-те години на миналия век като американски военен проект. Идеята беше да се създаде надеждно средство за предаване на данни.

През последните години властите по света изключват интернет по време на войни, масови протести и граждански конфликти - например в Азербайджан по време на втората война в Карабах през 2020 г. и в Беларус по време на протестите през 2021 г. В индийския щат Джаму и Кашмир интернет беше спрян за година и половина след размириците.

При руското нахлуване в Украйна обаче случаят не беше такъв - и двете страни използваха интернет и никоя от тях не успя да го деактивира за другата с помощта на електронна война, отбелязва генерал сър Ричард Барънс.

"И двете страни във войната в Украйна активно използват интернет, за да контролират войските, и се полагат големи усилия да се запази интернет - в интерес на успешното водене на война", казва Барънс.

През последните години много държави разработиха системи, наречени в САЩ C4ISR. Идеята е да се създаде един вид единно информационно пространство на бойното поле. Подобно пространство трябва да помогне за ефективното споделяне и обработване на оперативна разузнавателна информация от различни източници и за управлението на различните средства за водене на война, включени в тази система.

Въоръжените сили на Украйна използват на фронта местна информационна система GIS Arta, която е ограничена само до артилерията. Не е известно колко голяма е тя, а ако се съди по публични данни, тя е разработена от украински програмисти в сътрудничество с британски компании за компютърни карти.

В основата на GIS Arta е географска информационна система, подобна на електронна онлайн карта с информация за местоположението. Тя събира тази информация от множество източници, включително безпилотни самолети, сухопътни войски, радари и т.н., след което я обработва и дава целеви обозначения на артилерийските батареи, като избира целите, които са най-добре разположени за поразяване. А една цел може да бъде поразена от няколко батареи или дори отделни оръдия. Това е подобно на онлайн таксиметрова услуга, при която за клиента се избира най-близкият удобен автомобил.

Украинските военни твърдят, че именно GIS Arta им е помогнала да нанесат удар по пропускателния пункт "Северски Донец" в началото на май, когато беше унищожена много руска военна техника. В условията на война обаче е невъзможно да се провери тази информация.

Изграждането на такава мрежа се оказа възможно, след като компанията SpaceX на Илон Мъск предаде на Украйна стотици терминали за сателитен интернет Starlink. Тези терминали комуникират чрез сателит с наземни станции, свързани с интернет и дори може да не се намират на украинска територия, а в Полша и Румъния, тъй като обхватът им на покритие е до 400 км.

Терминалите Starlink се използват широко от украинските въоръжени сили, използваха се дори и от защитниците на "Азовстал", като им позволяваха да предават видеоклипове, снимки и друга информация в интернет.

Starlink се оказа истинско спасение за украинските военни, тъй като масираната хакерска атака в началото на инвазията в Украйна извади от строя телекомуникационната сателитна мрежа Viasat, която се използваше и от украинската армия.

Електронната война - нова област в надпреварата във въоръжаването

В началото на инвазията в Украйна не е имало доказателства за активно използване на електронна война от руските сили, заяви пред Би Би Си Уитни Макнамара, старши сътрудник в Центъра за стратегически и бюджетни изследвания във Вашингтон.

Тя предполага, че ако първоначалният план за инвазията се е основавал на минимална съпротива от страна на украинската армия, то той не е включвал разполагането на средства за електронна война.

Сега обаче, три месеца по-късно, експертите виждат признаци за участие на електронна война и за координиране на тези средства с действията на други части.

Специалистът изтъква, че през последните години Русия активно подобрява възможностите си за радиоелектронна война, а руските офицери са натрупали опит в използването им както в Сирия, така и по време на войната в Украйна - след 2014 г. и преди пълномащабната инвазия.

"Очевидно е обаче, че те не разполагат и не използват пълния спектър от своите възможности, защото руските сили на терена не са обучени за това и все още не могат да използват тези системи, без да рискуват да заглушат собствените си платформи, макар и това да не е единствено руски проблем", каза Макнамара.

За западните армии всичко това показва предизвикателствата, свързани с използването на системите за електронната война. Поради бързото развитие на търговските и военните мерки за противодействие в електромагнитния спектър армиите вече не могат да приемат за даденост, че техните части ще могат да общуват успешно помежду си на бойното поле.

Въпреки това Русия разполага с доста мощни системи за електронна война. През март руско оборудване за радиоелектронна борба се опита да заглуши сигнала на Starlink, но според Пентагона експертите на SpaceX са успели да преодолеят проблема и до доста бързо.

Артилерията е едно от най-ефективните оръжия в руско-украинския конфликт. А точността и бързината на насочване са ключови фактори. Ролята на интернет в подкрепата и подпомагането на тази борба се оказа много важна и този факт вероятно ще окаже голямо влияние върху развитието на информационните мрежи на бойното поле, както и върху усъвършенстването на електронната война - оръжията, които ще противодействат на тези мрежи.

Руската армия е инвестирала много повече в средства за РЕБ, отколкото много европейски страни, казва генерал Барънс. Тези средства трябваше да прихващат безпилотни самолети, включително турските ударни безпилотни самолети Bayraktar TB-2. Той припомня, че успехът на тези безпилотни летателни апарати е изиграл важна роля по време на конфликта в Нагорни Карабах през 2020 г. и всички са очаквали Русия да извлече поуки от това. Това обаче не се случва в мащабите, очаквани от експертите, а украинските сили редовно публикуват видеоклипове с обстрел от дронове, както и за коригиране на артилерийски огън от конвенционални, налични в търговската мрежа дронове.

Изводът, който военните анализатори правят от това, е необходимостта от разработване на мерки за противодействие на дронове. И не става дума само за въздушна защита и възможности за електронна война, но и за сценарии на въздушни битки между дронове.

Баронс предполага, че Русия също активно ще разработва тези инструменти и ще увеличи собствения си флот от дронове, а тази област ще се превърне в място за активна надпревара във въоръжаването.

"Трудно е да се каже какво се е случило - руската армия не е обмислила оперативната съвместимост с радиолектронните средства в първоначалните си планове или техническите ѝ възможности не са били толкова напреднали, колкото сме смятали", казва Роб Лий, старши сътрудник в Института за изследване на външната политика в САЩ.

Но той отбелязва, че руските сили също използват широко безпилотни летателни апарати, които се предлагат в търговската мрежа, и че те ще играят роля в бъдещи войни, а страните от НАТО трябва да бъдат подготвени.

Разузнаването и новият прозрачен свят

Сегашният военен конфликт в Украйна е първото широкомащабно участие на въоръжени сили от десетилетия насам, в което се включва огромен арсенал от разузнавателни средства.

Спътникови изображения, данни от дронове, разузнавателни самолети и други източници на информация, вече познати на военните, бяха допълнени с данни от социалните медии.

Първият урок от тази война е, че светът е станал прозрачен - казва генерал сър Ричард Барънс. Чрез сателитни снимки, направени предимно от търговски, а не от правителствени сателити, както и чрез социалните медии и други отворени данни, в края на 2021 г. и началото на 2022 г. всеки можеше да наблюдава нарастването на руската армия по границите на Украйна.

"Беше съвсем очевидно, че там са се събрали сили за инвазия. Това е много по-различно от начина, по който действахме в епохата на Студената война, когато можехме да се надяваме на незабележимо придвижване на бронирана дивизия или въздушнодесантен отряд."

Събирането на разузнавателна информация от отворени източници се нарича OSINT (Open Source Intelligence).

Докладът на британския Кралски обединен разузнавателен институт за отбранителни изследвания (RUSI) е посветен на научените уроци в тази област.

Авторите на доклада пишат, че руската инвазия в Украйна през 2022 г. бележи постепенна промяна в подхода на западните правителства към разузнаването.

Събирането на разузнавателна информация от отворени източници е по-евтино от традиционните разузнавателни методи, но не е предназначено да ги замени. Напротив: данни от открити източници, медии и изследователски групи като Bellingcat могат да се използват за потвърждаване на класифицирани доклади и обратно.

"Използването на информация от отворени източници позволява на властите да не се притесняват, че трябва да разсекретяват разузнавателна информация, тъй като голяма част от нея е публично достояние. Това наистина помогна на американското и британското правителство в навечерието на войната - не се налагаше да разсекретяват информация, можеха просто да я вземат и да покажат защо се говори за предстоящо руско нахлуване в Украйна", казва Роб Лий.

Военните започват да използват шпионски спътници още през 60-те години на миналия век. Едно от предизвикателствата, с които се сблъскват разработчиците, е предаването на информация към земята. В миналото много спътници просто пускаха капсули с фотографски материали и те бяха прихващани по време на полет или намирани на земята.

С развитието на технологиите за предаване на данни този проблем постепенно престана да бъде актуален, но се появиха много други.

Съвременните спътници за дистанционно наблюдение предават доста голямо количество информация, която трябва не само да се обработи, но и това трябва да се направи възможно най-бързо.

В списъка на военните доставки за Украйна, който Пентагонът публикува през май, са посочени услугите за търговско сателитно заснемане на Земята. За тази цел се отпускат значителни средства. Това е едно от новите лица на съвременната война - ключовата информация, която се оказва до голяма степен решаваща на бойното поле, се предоставя при търговски условия от големи космически компании като Planet и Maxar.

Общо американските власти получават информация от 200 търговски спътника, а изображенията отиват директно при американските и украинските военни командири, съобщи и Агенцията за геопространствено разузнаване на САЩ.

САЩ определено помагат на Украйна със сателитни данни, макар и това да е доста деликатна тема, тъй като води до политически усложнения между Вашингтон и Москва. Може би отчасти това е причината изображенията да се купуват от търговски компании, а не да се правят директно от военни спътници.

В началото на май в американската преса се появи информация, че САЩ са предоставили на Украйна информация за местоположението на крайцера "Москва", преди той да бъде потопен. Украинските въоръжени сили са изстреляли ракети по крайцера, след като първо са поискали информация за него от американците, написаха NBC, Washington Post и New York Times. Според тях именно САЩ са помогнали за идентифицирането на кораба и определянето на местоположението му, за да се прицелят, но решението за нанасяне на удара е било взето от украинските военни.

Откъде е информацията за точното местоположение на "Москва", предадена на украинците не е известно - в региона действат шпионски самолети на НАТО, които може би също са следили крайцера, но информацията може да е и от търговски компании.

Но при всички случаи Украйна получава безценна разузнавателна информация, която оказва най-сериозно влияние върху развитието на конфликта, без значение кой ще натисне бутона за изстрелване в резултат на това.

Високоприцизни оръжия - колко прецизни обаче са те?

Според генерал Барънс войната в Украйна е показала, че прецизните (високоточните, според руската терминология) оръжия могат да унищожават не само кораби, танкове и самолети, но и щабове и правителствени сгради, понякога на стотици километри.

Това не е нещо ново, но високопрецизните оръжия придобиха особено значение в новия, прозрачен свят със сателитни данни, където почти всяка цел е уязвима за ракетна атака.

Но Барънс подчертава, че тази война също така показва, че не може да се разчита само на крилати и балистични ракети, тъй като те са много скъпи и бързо се изчерпват. В една голяма война тези оръжия трябва да се използват в комбинация с конвенционални оръжия, които са по-евтини и по-достъпни.

"Няма съмнение, че най-важният урок от войната в Украйна за НАТО ще бъде значението на артилерията", казва генералът.

Той заявява, че преди конфликта някои експерти са смятали, че конвенционалната артилерия може да отпадне и да се разчита в съвременната война само на високопрецизни оръжия. Барънс обяснява това с факта, че западните армии са били донякъде подведени от борбата с тероризма и от скорошния опит от интервенциите в Ирак, Афганистан и на Балканите.

В тези случаи противник на НАТО бяха части и армии, които не разполагаха със значителни въздушни сили, противовъздушна отбрана, военноморски сили и качествена артилерия, да не говорим за космическите способности. Самолетите, безпилотните летателни апарати и специалните сили бяха достатъчни, за да се борят с тях - и някои експерти предположиха, че същото ще важи и за други конфликти.

Анализатори обаче посочват, че Русия не е успяла да унищожи военната инфраструктура на Украйна за три месеца война, въпреки че масовото използваше крилати ракети и това говори за тяхното лошо качество.

"Руските ракети са както недостатъчно качествени, така и недостатъчно ефективни. Понякога те не успяват да се изстрелят или се взривяват по време на полет, а ако все пак достигнат, не успяват да уцелят желаната цел поради липса на точност. Слабата точност на попадение като цяло е бич за цялата руска ракетна индустрия", казва експертът.

Освен това нападението с крилати ракети не винаги може да унищожи инфраструктурна цел - добавя Роб Лий. Той изтъква, че в някои случаи разрушените мостове могат да бъдат възстановени, а фабриките могат да продължат да работят дори след ракетен удар и че щетите невинаги са непоправими. Самолетите биха могли да унищожат по-добре такива съоръжения - казва Лий, но руските пилоти не летят далеч зад фронтовата линия, защото се страхуват от украинските зенитни установки.

Танковете - оръжията на миналия век?

Изгорелите танкове край пътищата - както руски, така и украински - се превърнаха в един от символите на този конфликт. В социалните медии и в пресата са публикувани много видеоклипове, показващи как тежкобронирани превозни средства се унищожават с различни леки противотанкови оръжия.

Украинската армия започна да получава такива оръжия от Запада още преди руската инвазия. Това бяха американски противотанкови системи Javelin, британски NLAW, както и много други - от различни държави. Сред видеоклиповете има много такива, в които се вижда украинската противотанкова система "Стугна".

Тези записи създават образа на Javelin или Stugna като безотказно оръжие и смъртоносен враг на бронираните превозни средства, въпреки че в много от тези видеоклипове съдбата на танка след попадението му с ракета остава неизвестна.

От друга страна, в открити източници има значителни доказателства, че танковете често стават жертва на артилерийски, а не на пехотни противотанкови системи, какъвто е случаят например при преминаването на Северски Донец.

Във всеки случай големите загуби на бронирана техника и от двете страни в този конфликт накараха много военни експерти от различни страни да заявят отново, че танкът е остаряло оръжие, което вече няма място на бойното поле.

Един от тях е генерал-лейтенант Радж Шукла, бивш началник на Командването за обучение на индийските въоръжени сили. В статията си "Военните уроци от украинския конфликт" той пише, че съвременните противотанкови оръжия спират еволюцията на танковете на бойното поле.

"Руските танкови колони, приближаващи се към Киев и летището, попаднаха в засада и бяха възпрепятствани с атаки на дронове. Безпилотните самолети Bayraktar TB2 са се доказали като ефективни при поразяването на руски танкове, артилерия, зенитно-ракетни комплекси и конвои за доставки. Комбинацията от безпилотни самолети Switchblade-Puma (дрон-камикадзе и шпионин) с екипаж от двама души е в състояние да порази руски танкове от разстояние пет-шест километра. А танковете с четиричленен екипаж (руските са с тричленен, бел.ред.) са почти беззащитни срещу атаките на дронове", пише генералът.

"Ефективността на танковия бой съответно отново е под въпрос, като се има предвид смъртоносната комбинация от противотанкови системи и различни безпилотни самолети. Конфликтът в Украйна ни даде достатъчно доказателства, че танкът се е превърнал в нещо като платформа от 20-и век, която търси място на бойното поле през 21-и век. А без спешна технологична намеса тези проблеми само ще се задълбочават", смята индийският военен командир.

Танковете обаче имат и своите поддръжници. Украинският експерт по бронирана техника Андрий Тарасенко смята, че е твърде рано да се погребва танк на бойното поле.

Той каза, че танкът, както и другото оборудване на бойното поле, се нуждае от много добра подготовка на екипажа, а загубите на танкове често са резултат от грешки както на самите танкисти, така и на командването на бойната група.

"Всяка настъпателна операция, а и отбраната, е невъзможна без танкова поддръжка. Това е дори психологически (но и тактически) невъзможно. Винаги е имало танк под една или друга форма. В миналото това е била кавалерията, защото тя е мобилна и е възможност за нанасяне на мощен удар", каза той.

Според експерта "един танк, ако е добре подготвен, е добре защитен, макар и не и срещу всички противотанкови оръжия" и трябва да бъде придружаван от добре обучена пехота. За тях той се превръща в средство за подсилване, а войниците в битка защитават танковете от засади с противотанкови ракети.

Накрая, съмненията на противниците на танковете на бойното поле противоречат най-малкото на настойчивостта, с която Украйна търси доставки на точно такива бронирани машини от западните страни. Киев дори би искал да получи остарелите германски Leopard-1 от 80-те години на миналия век, които Rheinmetall е готов да достави от своите запаси, но все още не може да получи разрешение от германското правителство.

Също така Русия изпраща в зоната на военните действия нови и нови танкове от своите запаси, а през последните седмици в пресата се появиха съобщения, че сред това оборудване има и остарели превозни средства.

Краят на една комфортна ера

Руската армия се представи в Украйна много по-зле, отколкото експертите очакваха. Много наблюдатели, политици и анализатори са съгласни с това, но правят различни изводи.

Мнозина в западните правителства искат да мислят, че руската армия се е оказала по-слаба от очакваното и е изчерпала силите си в Украйна, така че няма нужда да се увеличават разходите си за отбрана, казва генерал Барънс.

Но той напомня историята на други армии по света - например американската, която към края на Виетнамската война през 1979 г. е в много лошо състояние. Въпреки това още през 1991 г., по време на първата война в Персийския залив, светът видя една напълно различна армия, с най-високо ниво на обучение, командване, оборудване и логистика.

Ето защо стратегическото планиране на западните държави не трябва да се основава на идеята за това как се е представила Русия в началото на инвазията в Украйна, а на потенциала, който руските войски могат да постигнат, като се поучат от грешките си.

Настъпва краят на комфортната ера, която започна през 90-те години на миналия век с края на Студената война.

И тогава Западът ще разбере, че е необходимо да модернизира собствените си сили с цифрови технологии, но и с конвенционални оръжия.

Потенциален противник тук може да бъде Русия, ако президентът Путин и неговото обкръжение останат на власт. Но още по-важен противник ще бъде Китай - заплаха, която военната доктрина на НАТО вече определя като основна.

"Ако Алиансът бъде изправен пред подобно изпитание, въоръжените сили на НАТО може да открият, че и те имат много от същите проблеми, които Русия изпита в Украйна", пише Майкъл Кофман, директор на руската програма в Центъра за военноморски анализи на САЩ.