Кризата между НАТО и Русия се пренася в ... Арктика

Арктика е регионът, където през следващите години ще се разгръща съперничеството между великите сили. Русия има значителни стратегически и икономически интереси в този регион, а за Китай може да се окаже, че Арктика носи важни предимства в сферата на сигурността и икономиката, засягащи Източна Азия и енергийната и продоволствената сигурност. Съединените щати и техните съюзници също имат интереси в Арктика, свързани със суверенитета, сигурността и ресурсите. Глобалното затопляне с бързи темпове променя полето и правилата на глобалната игра в арктическия регион. Това пише Майк Скрафтън, който бил съветник на бившия австралийски премиер Джон Хауърд. Текстът е публикация на Австралийския институт за стратегическа политика.

Основните претенденти за права върху участъци от Северния ледовит океан са НАТО и Русия.

Международната система за управление на Арктика – Арктическият съвет, е доминиран от държави членки на НАТО. Докато държавите от НАТО, които граничат със Северния ледовит океан, а именно Съединените щати, Канада, Дания и Норвегия, преследват и свои собствени териториални претенции, Русия и НАТО продължават да гледат едни на други като на най-сериозната заплаха за сигурността си. Свидетелства за това напрежение са струпването на военни сили на Русия в Арктика и обръщението на Атлантическия съвет към НАТО “да бъдат подготвени да защитават своите граници и интереси в района с оглед на нарастващите руски способности”. В основата на отношенията в региона на Арктика (между полярните държави) стоят съдържащите се в заключителното комюнике от срещата на върха на НАТО във Варшава недвусмислени намеци за агресивността на Русия и неопределеният характер на задължението “да пазим и защитаваме нашата територия и населението на нашите държави от потенциални нападения”.

През лятото на 2016 г. площта на морските ледове в Арктика достига най-ниските си стойности в историята. В началото на септември температурата на въздуха край бреговете на Сибир надвишава средното равнище с около 9 градуса по скалата на Целзий. Глобалното затопляне в Арктика води до повишаване на “температурите на океана, почвата и въздуха” и до “топене на вечните ледове; нарушаване на растителното и животинското многообразие”, както и до промяна на “характеристиките на арктическите циклони”. През следващите десетилетия борбата за надмощие в Арктика ще се подхранва от възможностите за достъп до изобилието от енергийни и хранителни ресурси в Арктика и до по-нови и по-кратки морски пътища между Източна Азия и Европа.

Русия по всякакъв начин се стреми да подчертае своя ангажимент към Конвенцията на ООН по морско право и да прояви дух на прагматичност и сътрудничество в Арктика. Но ако получи отрицателен отговор от Комисията на ООН по отношение на заявката си за права над участъка от арктическия шелф, Русия може да заеме по-твърди позиции. Отказът на Русия да приеме отхвърлянето на претенциите й от страна на Комисията за границите на континенталния шелф като легитимно би могъл сериозно да подкопае вече и без това отслабения режим на Конвенцията на ООН по морско право. Освен това Русия има да решава и други важни стратегически проблеми. След разпадането на Съветския съюз тя на практика няма излаз на море на запад.

В Европа превъзхождащата по численост руска сухопътна армия е облагодетелствана от свободата да маневрира и принципа на единоначалието, но положението на военноморските й сили е опасно. Загубили са господството си в Балтийско и Черно море, както и сигурния си достъп до Средиземно море и Атлантическия океан. В допълнение, морските подстъпи към втория по значение град в страната – Санкт Петербург, са застрашени заради разположените в близост военни части на НАТО. Понастоящем е възможно излазът на Русия в Средиземно море и в Атлантическия океан да бъде блокиран от сили на НАТО. Достъпът на Северния флот с щаб в Североморск до Атлантическия океан през Баренцово море също така е уязвим заради обкръжението и забраните на НАТО. Поради отдръпването на ледовете като приоритетни за Руския военноморски флот се очертават и целогодишно безопасните незамръзващи маршрути от арктическите бази към Атлантическия и Тихия океан.

В случай, че Комисията за границите на континенталния шелф отхвърли претенциите на Русия за права върху съответния участък от морското дъно на Северния ледовит океан, застрашавайки по този начин интересите й в сферата на икономиката и сигурността, това може да принуди Русия да прояви склонност към неразумни и едностранни действия, подобно на Китай в Южнокитайско море.

Китай не разполага с пряк излаз на Северния ледовит океан, но показва нарастващ интерес към Арктика, който е в съзвучие с укрепването на стратегическите отношения с Русия и с икономическата заинтересованост от контрола на Русия над по-перспективния Северен морски път към Европа и над арктическите ресурси. Ако през следващото десетилетие (или следващите десетилетия) Китай започне да изпраща кораби контейнеровози в страните от Европейския съюз по по-евтиния Северен морски път през изключителната икономическа зона на Русия в Арктика, комбинирайки това с активизиране на икономическото използване на обширната железопътна мрежа, преминаваща през територията на Евразия към Европа, като например новата железопътна линия от китайския град Чънду до полския град Лодз, последствията за държавите от Югоизточна Азия, които зависят от обслужващата морска търговия, биха могли да бъдат значителни. А в региона на Австралия би настъпил обезпокоителен икономически спад.

Австралия няма геополитическо значение. Но в близките години сблъсъкът на интереси, свързани с далечния Северен ледовит океан, може да засили напрежението в отношенията между Русия и НАТО и да дестабилизира ситуацията в непосредствена близост до нашите граници. Глобалното затопляне в Арктика добавя един изцяло нов и важен в стратегическо отношение елемент в процеса на все по-голямо сближаване между Русия и Китай. Въпреки че събитията в Арктика са извън зоната на пряко влияние на Австралия, в новата Бяла книга (новия аналитичен доклад) на Министерството на външните работи и търговията трябва да бъде включена стратегическа политическа позиция по отношение на Арктика, с която да бъдат запознати нашите дипломати.

Превод: Мария Дерменджиева, списание А-specto