Кюрдите от Ирак и Турция съсипват плановете на САЩ, Саудитска Арабия и Катар относно ИД

На 28 октомври 2016 г. на САЩ нанесен много болезнен удар, който може да промени политическата география в региона. Неочаквано в реално ръководения от тях щурм на Мосул се намесиха пешмергите от Кюрдската работническа партия (ПКК).

Кюрдската пешмерга от ПКК прие общото ръководство над себе си от страна на командирите на шиитското опълчение „Хашид Шааби” и въпреки „препоръките” на САЩ и Турция продължават да се вливат в контингенти, отиващи на щурм към Мосул и са готови да затворят капана за терористите от ИД, които „международната коалиция иска да прехвърли в Сирия”.

Анкара съвсем основателно повече от всичко я притесни, че кюрдите от ПКК са ръководени от командирите на шиитските милиции „Хашид Шааби” – „Сили за народна мобилизация”. Воюващи под флага на шиитския имам Хосейни, опълченците от отрядите „Хашид Шааби” и кюрдите от ПКК настъпват към ИД на запад от Мосул.

За отрядите на „Хашид Шааби” е известно, че изиграха решаваща роля в операцията по освобождаване от ИД на иракския град Фалуджа през този юни. Макар шиитските опълченци да не са в състава на иракската армия, те представляват сериозна военна сила, в определена степен подконтролни на Техеран.

„Силите на народната мобилизация” включват не само шиити от Ирак, обединени в блока „Бадр”, но и над 150 хиляди шиитски доброволци от други страни като Афганистан, Пакистан, Индия и други. А от юли 2016 г. в „Хашид Шааби” се вляха над 1000 християнски доброволци от „Вавилонските бригади”, други християнски отряди за самоотбрана, десетки хиляди сунити-бедуини, застанали на страната на правителството в Багдад, а също така и отряди на иракски езиди.

Засега операцията по освобождаването на Мосул върви по план, като иракските сили стягат пръстена около града. Според иракския генерал Абдул Уахаб ал-Саади операцията дори изпреварва графика. Шиитските опълченци, кюрдите и иранските военни съветници тръгват от територии в северната провинция Ниневия.

Коментирайки движението на турските военни в Северен Ирак, генералът направил извод, че турските сили стоят в своята база в Ирак, и предположил, че едва ли турците ще искат „срещи” с шиитски доброволци и кюрди от ПКК, което ще е неизбежно, ако все пак поискат да участват в щурма на Мосул.

Анкара вече изрази протест пред ръководството на Иран за участието на кюрдските отряди от ПКК в боевете за Мосул.

Турското ръководство сега се стреми да предотврати участието на „Хашид Шааби”. На 29 октомври опълченците от отрядите „Хашид Шааби” обявиха, че са готови на окажат помощ при освобождаването на иракския град Тал Афар – някога център на иракската съпротива против американската окупация – контролиран от ИД. Това обаче предизвика сериозно безпокойство у Турция, защото Тал-Афар се намира до нейната граница и е населен основно с туркомани. Президентът Ердоган предупреди, че страната му може да даде „друг отговор”.

САЩ са сериозно обезпокоени от обявената цел на настъплението на „Хашид Шааби и кюрдската пешмерга от ПКК. Както съобщи Associated Press, тя е да бъде отрязан Мосул от сирийската Рака, тъй като между тези два града преминават пътищата за снабдяване на ИД.

В самия Мосул шиитите и кюрдите не възнамеряват да влизат, а ще продължат да изтикват терористите от граничещата със Сирия територия на запад от Мосул.

Ако са верни предположенията, че ръководената от САЩ „международна коалиция” умишлено не е блокирала напълно Мосул откъм запад и по някаква договореност с ИД нейните членове започнат да „изтичат” към Сирия, то тогава замисълът на командирите на „Хашид Шааби и кюрдските отряди е крайно навременен и необходим. В случай на сполука бягството на терористите към Сирия ще бъде провалено.

За Турция има още едно крайно тревожно обстоятелство: според информация на Associated Press, военната операция на опълчението „Хашид Шааби” и пешмерга на кюрдската ПКК „от въздуха ще бъде поддържана от иранските ВВС”.

До 29 октомври във въздушни бойни действия над Сирия и Ирак основно оперираха сирийски и иракски ВВС, руските ВКС и самолети на американската „международна коалиция”. Отсега коалицията на Запада ще трябва да се съобразява, че в небето отначало над Ирак, а после и над Сирия, ще започне да действа и бойната авиация на Иран.

Ситуацията още повече се усложнява от факта, че Иран и Кюрдското регионално правителство (KRG) в Ирак ускориха контактите си, при това Иран видимо „притегля” към себе си и клана на президента на иракски Кюрдистан Масуд Барзани.

Според самия Барзани в негово интервю за немския таблоид Bild, иракските кюрди са уверени, че Мосул ще бъде превзет най-късно след три месеца. С други думи към края на януари-началото на февруари 2017 г. се очаква кюрдите в Сирия и Турция да втвърдят позициите си в борбата с Анкара.

Съобщенията за присъединяване на отрядите на ПКК към шиитите, щурмуващи Мосул, съсипват плановете на САЩ, както и на Саудитска Арабия и Катар.

Щом шиитите от Ирак и Иран се споразумяха с ПКК, то сирийските кюрди и кланът на Барзани може да получат нови сили. Пълната замяна на „настойника” може да направи остър завой в историята им. Така че рязката антииранска реакция на Анкара е разбираема и обоснована.

Екип на БЛИЦ