Вождът на революцията Владимир Улянов Ленин е роден през 1870 г. в руския град Симбирск (наречен по-късно Уляновск в негова чест). Баща му е бил благонадежден държавен чиновник, но неговият по-голям брат Александър е екзекутиран като млад радикал заради участие в заговор за убийството на царя.  

След арест и заточение в Сибир Ленин прекарва 17 години като професионален революционер в Западна Европа. Връща се в Русия през октомври и ръководи революцията от Смолни, организира атаката на Зимния дворец и установяването на властта на болшевиките.  

На 8 ноември 1917 г. Ленин е избран за председател на Съвета на народните комисари. В управлението пръв лансира тезата за диктатура на пролетариата. През 1919 г. по негова инициатива е създаден Комунистическият интернационал. 

При управлението на Ленин започва и насилственото изселване на различни противници на революцията, както и създаването на първите принудително трудови лагери, станали известни при Сталин като ГУЛАГ. Същевременно Ленин успява да въведе ред в обзетите от хаос армия, стопанство и държавен апарат на Русия посредством системата на „военния комунизъм“. 

Милиони хора по света са вдъхновени от примера на Съветска Русия и се опитват да го следват. От 1917 до 1979 г. комунистическото влияние растеше непрестанно, като в определен момент близо една трета от населението на земята живееше под комунистическа власт. 

Сред най-силно пазените тайни е еврейският произход на Ленин по линия на прадядо му Мишко Бланк. През май 1922 г. Ленин получава сериозен удар и оттогава до смъртта си е почти неработоспособен. Когато умира, тялото му е старателно балсамирано и положено в мавзолей на Червения площад в Москва.