Лоши новини една след друга от Китай

Жилища, които са платени, но вероятно никога няма да бъдат построени; влогове, които са се изпарили; заеми, които може и никога да не бъдат върнати - какво става с Китай? Александър Гьорлах* търси отговора.

Събитията буквално се трупат: стотици хиляди са спрели да плащат вноските за апартаментите, в които някога са искали да се нанесат. В Китай не е необичайно да се изплаща имот още докато той се изгражда. Но поради голямата задлъжнялост на няколко строителни предприемачи, финансирали проектите си с изгодни заеми, в момента не е ясно дали тези апартаменти изобщо някога ще бъдат завършени, пише "Дойче Веле".

В провинция Хънан пък бяха измамени стотици хиляди вложители. Четири банки привлекли хора от цялата Народна република с високи лихвени проценти, но парите били инвестирани с висок риск. Сега депозитите на стойност шест милиарда долара ги няма и от април насам не е изплатено нищо.

Собствениците на депозитите протестират от две седмици пред сградите на банките в Хънан. Полицията прилага срещу тях насилие, тъй като публичните протести в Китай са забранени. Фактът, че демонстрантите носеха китайски знамена, за да демонстрират патриотизма си, не им помогна. В същото време те скандираха, че за измамата са отговорни местните власти.

Рисковете около "Новия път на коприната"

Поредната лоша новина не закъсня: все повече заеми, отпуснати от Пекин в рамките на инициативата за "Новия път на коприната", вече не могат да бъдат обслужвани. От 2013-а година насам Китай е инвестирал около 840 милиарда долара в изграждането на пътища, пристанища, язовири и електроцентрали по цял свят. С този "проект на века", както го определи китайският лидер Си Дзинпин, Пекин преследва преди всичко политически цели, а не икономически.

Поради това много заеми бяха отпуснати на базата и на политически, а не само на икономически критерии. Програмата е повече от смела с оглед на поетите рискове. Сега въпросът е дали Пекин не е направил грешка с тази глобална инициатива.  

По данни на "Файненшъл Таймс" все повече държави искат от Пекин да просрочи заемите им, защото не могат да ги изплащат. Пандемията върна много икономики в Азия, Африка и Латинска Америка години назад. Вероятно това е още една причина, поради която през 2020-а и 2021-а година трябваше да бъдат предоговорени заеми на стойност около 52 милиарда долара. Има данни, че през 2019-а те са били много по-малко - 16 милиарда. Според проучване на базирания в Ню Йорк изследователски институт "Родиум" в момента на риск са изложени 118 милиарда евро, което представлява 16 процента от всички заеми. 

За да запълни кредитните дупки на своите длъжници, Китай отпуска нови заеми, като по този начин увеличава собствения си проблем. Нарастващите лихви в световен мащаб увеличават вероятността все повече длъжници в по-бедните южни части на света да изпаднат в несъстоятелност. Най-късно тогава последиците ще се усетят и в Северното полукълбо. По-добре да не си представяме какво ще причини тройната криза - на банките, имотния сектор и кредитите - на самия Китай. Това ще разклати социалната стабилност и властта на Комунистическата партия. 

Ще успее ли Пекин да тушира напрежението? 

И докато кредитната криза е предизвикана от външната политика и политиката за сигурност, останалите са домашно производство: доскоро секторите на недвижимите имоти и на банковото дело в Китай бяха слабо регулирани, което доведе до прекомерно кредитиране и манипулации. През изминалата година властта в Пекин се опита да консолидира сектора на недвижимите имоти с по-строги правила, което обаче бе направено с цел да се разшири надмощието на партията, разполагаща с дялове в компаниите, а не за защита на гражданите.

Сега Си Дзинпин няма друг избор, освен да компенсира хората, които са били измамени. 400-те хиляди вложители в Хънан ще получат по около 7400 долара. Но тези пари няма да са достатъчни, за да успокоят недоволството. 

За Си Дзинпин и неговата номенклатура протестите, които в момента избухват в цялата страна, са новост. Новото е, че хората не се интересуват от последиците, с които се сблъскват заради недоволството си. Уважението към правителството се е изпарило, след като стана ясно, че властите в провинция Хънан са използвали мобилното приложение за коронавирус, за да спрат хората да протестират. 

Корупцията и лошото стопанисване процъфтяват

Си Дзинпин дойде на власт през 2013-а година с обещанието да се пребори с корупцията. Още тогава той беше обвинен, че е използвал своята антикорупционна кампания, за да вкара политическите си противници в затвора.

Александър Гьорлах

Десет години по-късно корупцията и лошото стопанисване продължават да процъфтяват. В момента равносметката за Си изглежда така: Народната република страда заради ефектите от правителствената стратегия за нула Ковид инфекции: веригите за доставки са прекъснати, затворени са цели индустриални зони. Икономическите данни са се влошили, младежката безработица е 18,4 процента - най-високата от много време насам.

Жилищата в Китай бяха смятани от средната класа за естествен инвестиционен пазар - затова цените не спираха да растат. Строителните предприемачи можеха да се финансират евтино и да строят все повече имоти на кредит. Сега те губят стойността си с всяка изминала минута. Там, където състоянието е унищожено, има опасност от безработица и обедняване, а протестите не закъсняват.

В момента Си изглежда смята да реши всички проблеми с пари. Въпреки това, с оглед на гигантския финансов ресурс, който може да погълне тройната криза в Китай, не е изключено да прибегне до насилие срещу населението. Във всеки случай средната класа, чиято социална сигурност е застрашена, може да отприщи протести, каквито страната не е виждала от 1989-а година насам.

*Александър Гьорлах е старши научен сътрудник в Съвета за етика в международните отношения "Карнеги" и научен сътрудник в Института за интернет към Оксфордския университет. Живял е в Тайван и Хонконг.