Любов и френски избори: 39-годишният Макрон е женен за 64-годишната Троньо

В края на миналата година френското списание "Пари мач" публикува на корицата си снимка на красив трийсет и няколко годишен мъж с атрактивна шейсетинагодишна блондинка, хванати за ръце. Двамата бяха на корицата на един от летните броеве, хванати за ръце на плажа и в едно от пролетните издания, издокарани за държавна вечеря.

Докато Франция върви с бясна скорост към президентски избори през април (и вероятно към балотаж през май), тази необичайна двойка може да й помогне да не стане следващата страна, паднала в лапите на ксенофобския популизъм. Той е новакът кандидат за президент Еманюел Макрон, а тя е бившата му гимназиална учителка по френски Брижит Троньо, сега негов най-доверен съветник и съпруга, пише в. "Ню Йорк таймс".

Макрон, 39-годишният бивш министър на икономиката, в момента е на второ място в социологическите проучвания. Той задмина консерватора Франсоа Фийон тази седмица благодарение на "Пенелопгейт" - разследване дали родената в Уелс съпруга на Фийон е била назначена на добре платена правителствена служба, без всъщност да работи, наред с други твърдения.

Макрон все още изостава от фаворитката (за спечелване на първия тур) Марин льо Пен, която иска Франция да намали имиграцията и да напусне Европейския съюз.

Макрон е твърд проевропеец и бързо заклейми решението на Доналд Тръмп да спре програмата за прием на бежанци в САЩ. Сондажите показват обаче, че Макрон с лекота ще победи Льо Пен при евентуален балотаж между двамата.

В негова полза играе фактът, че светът е в изборен сезон, в който гласоподавателите искат да скъсат с установения ред. От една страна, Макрон е "енарк" - възпитаник на ЕНА (Националното висше училище по администрация) - най-елитното висше учебно заведение за бъдещи президенти и министри, и е работил като инвестиционен банкер преди бързото си издигане в йерархията на Френската социалистическа партия.

Миналата година обаче той се отдели от управляващата (и линееща) партия, за да създаде своя собствена центристка партия, която твърди, че е нито лява, нито дясна. Младостта му е допълнителен бонус към това, че е нов в политиката.

А необикновената му лична история му помага да не прилича на поредния амбициозен "енарк". Макрон и съпругата му се срещат, когато той е 15-годишен десетокласник в Йезуитската гимназия в Амиен, а г-жа Троньо е 40-годишна омъжена майка на три деца, едно от които е в класа на Макрон. По онова време г-жа Озиер, както тогава е фамилията й по съпруг, преподава френска литература и ръководи театралния клуб.

Всички описват тогавашния Макрон като доста развит за възрастта си талантлив пианист, отличник и участник в училищна пиеса, на която Троньо е режисьор. (Когато бе министър, той рецитира Молиер по памет по френска телевизия). "Със сигурност не беше като другите. Винаги беше с учителите", каза Троньо във френски документален филм за Макрон. "Той не беше пубер", допълни тя.

Отношенията им придобиват романтичен характер, когато в 11 клас Макрон я убеждава да напишат заедно пиеса. "Писането ни събираше всеки ден и създаде невероятна близост между нас", каза тя пред "Пари мач".

По настояване или на разтревожените му родители, или на изтерзаната г-жа Троньо Макрон напуска училището и довършва средното си образование в престижната гимназия "Анри Четвърти" в Париж. Преди да напусне дома си, той казал на учителката си: "Няма да се отървеш от мен. Ще се върна и ще се оженя за теб."

С продължителни телефонни обаждания от Париж "малко по малко той срази съпротивата ми", каза тя. В крайна сметка Троньо се развежда със съпруга си и се премества да преподава в Париж. "Казах си: Целият ми живот ще отиде напразно, ако не го направя".

На сватбата им през 2007 г. Макрон благодари на децата на г-жа Троньо, че са го приели и допълни, че двамата не са "нормална двойка - макар че не обичам много този епитет - но сме двойка, която съществува".

Съществуването й е предизвиквало и враждебни реакции. Радио хуморист неотдавна нарече дългокраката Троньо "Барби в менопауза". Критици наричат Макрон "любимец" - нещо като любимец на учителка - който си пробива път към президентството, като парадира с личния си живот, за да спечели гласове.

Но френската преса често се възхищава на тяхната връзка. Списанията я наричат модна икона и публикуват снимки на младоликия г-н Макрон как подава шише с биберон на едно от седемте си доведени внучета.

Помага и това, че макар романсът им да започва, когато Макрон е скандално млад - веднъж щом учениците отидат в университет, свалките между студенти и преподаватели са нещо очаквано. Неочакваното в случая на Макрон е, че те продължават да са заедно десетилетия по-късно.

Истинската любов оправдава много нарушения на нормите. Най-голямото литературно събитие миналата есен бе "Писма до Ан" - книга с 1276 страници романтични писма, които бившият президент Франсоа Митеран е пращал на дългогодишната си любовница Ан Пенжо. Запознават се, когато тя е на 19, а той на 45. ("Чувствам, че не съм спирал да правя любов с теб от 15 август 1963 г.!", заявява Митеран в писмо, написано седем години по-късно).

Французите се гордеят с това, че не са фанатични моралисти. Личният живот на политиците не трябва да се развиват по сценарий и никой не очаква от тях дори да ги обсъждат. Марин льо Пен има двама бивши съпрузи и й отне години да признае, че сегашната й връзка е със съпартиец.

Но не бъркайте липсата на афинитет към нравоучението с незаинтересованост. Един от признаците, че с политическата кариера на Оланд е свършено, е, че никой вече не се интересува с кого спи. Вместо него социалистите издигнаха бившия му министър на образованието за президент. В момента той е на далечната четвърта позиция в сондажите.

Едно от изискванията е любовният живот на политика да е искрен, особено ако е част от публичния му имидж. Макрон отрече през ноември по телевизията неспирните слухове, че тайно е гей и живее "двойствен живот". Въпросът не е в неговата сексуалност, а в това какво е истината. Скритият смисъл тук е, че ако любовната му история не е истинска, то и плановете му за управление на страната са несъдържателни.

Нека се надяваме, че са заради бъдещето на Франция.