Макрон загуби собствената си игра, но можеше да бъде и по-лошо

Ясни са вече резултатите от втория тур на изборите във Франция, които се проведоха, след като президентът Еманюел Макрон изненадващо разпусна Френския парламент миналия месец

В изненадващ обрат френската крайна десница „Националния Съюз” не успя да стане първа политическа сила, въпреки социологическите проучвания.

Но какво е „Националния Съюз” и защо тези избори са важни за политическото бъдеще на една от най-големите икономики в Европейския съюз? Загуби ли Макрон, играейки собствената си игра? Каква е избирателната система?

Край на изборите във Франция! Голямата изненада е факт

Френският парламент се избира с мажоритарна система в 577 избирателни района. Ако нито един кандидат не спечели над 50% от вота и над 25% от регистрираните гласоподаватели се осъществява втори тур, пише vesti.bg.

На втория тур участват всички кандидати с над 12.5% от регистрираните гласоподаватели и кандидата с най-много гласове печели избирателния район.

Кои са „Националния съюз”

Националният съюз е основан през 1972 г. от бащата на Марин Льо Пен, Жан-Мари Льо Пен. Партията е обвинена като фашистка и антисемитски поради ултранационалистическата анти-имиграционна реторика и множествено коментари от страна на Жан-Мари Льо Пен.

Например през 1987г. Льо Пен казва, че „Газовите камери (от Втората световна война) са само детайл от историята”.

През годините партията успява да спечели голяма част от вота, но кандидатът им за президент Жан-Мари Льо Пен така и не успява да получи достатъчно гласове, за да бъде номиниран на втория тур на президентските избори.

Извънредно! Първа оставка след голямата изборна изненада във Франция

С изключение на парламентарните избори през 1986 г., когато системата е била пропорционална, партията не успява да вкара повече от един депутат в парламента.

На президентските избори през 2002 г. Жан-Мари Льо Пен, за шок и ужас на по-голямата част от французите печели 16.86% на първия тур. Но на втория тур французите се мобилизират против Льо Пен в „Републиканския фронт” и гласуват за опонента му, действащия президент Жак Ширак.

На втория тур Льо Пен претърпява катастрофално поражение, печелейки едва 17.79% от вота и Ширак е преизбран с най-голямото мнозинство в историята на президентските избори в Франция- 82.21%.

След това катастрофално поражение мнозина вярват, че това е краят на Националния съюз, все пак е станало ясно, че мнозинството в Франция не одобрява политиката на „Националния съюз” и дори електоратът на Льо Пен мигрира към други партии поради неспособността му да спечели изборите.

Виждайки това дъщерята на Жан-Мари Льо Пен, Марин Льо Пен решава да действа за да спаси партията.

През 2011 г. тя става лидер на „Националния съюз” и започва „дедиаболизация” в опит да разшири електората на партията. Премахва мнозина от „Националния съюз”, включително баща си през 2015, за да изчисти репутацията на партията.

Марин Льо Пен имплементира лява популистка икономическа политика като опозиция спрямо глобализацията и опозиция към имиграцията-не само поради културни причини, но и икономически.

Така тя привлича леви гласоподаватели недоволни от политиката на президентът Франсоа Оланд от Социалистическата партия. През 2012 Марин Льо Пен участва на президентските избори и печели 17.90% от вота, рекорд за партията си.

През 2017 чупи рекорда отново, печелейки 21.30% и второто място на първия тур и за пръв път от 15 години „Националния съюз” е номиниран за втория тур.

Но партията все още е заплетени в скандали, за кампанията си Льо Пен получава заем от руска банка, карайки мнозина да вярват, че Льо Пен служи на интересите на Кремъл.

Льо Пен също обещава и референдум подобен на "Брекзит", за членство на Франция в Европейския съюз, което отдалечава много потенциални гласоподаватели.

В крайна сметка „Републиканския фронт” се мобилизира и Льо Пен губи от Макрон. 33.90% на втория тур би било срам за повечето кандидати, обаче това е значително повече от резултата на баща ѝ през 2002 г. и Марин Льо Пен не се отказва.

На парламентарните избори през 2017 Льо Пен печели в своя избирателен район и става депутатка във Френския парламент.

Льо Пен продължава кампанията си да нормализира „Националния съюз”, смекчава нейната анти-ЕС реторика. Льо Пен се възползва и от лошата репутация на Макрон и популярността ѝ продължава да расте.

На изборите през 2022 г. Марин Льо Пен отново се отправя към втория тур, след като печели 23.15%, на втория тур „Републиканския фронт” се активира отново, но с отслабена сила и Льо Пен печели 41.45% от вота, нов рекорд.

По време на парламентарните избори по-късно тази година партията ѝ става официалната френска десница и печели 89 депутата, така тя се превръща в една от главните опозиционни партии в Франция.

С помощта на 28-годишния Джордан Бардела и неговата кампания в социалните мрежи все повече млади французи подкрепят „Националния Съюз”.

Партията центрира част от идеологията си на база на общественото мнение в Франция, например през 2023 година, след като Макрон увеличава пенсионната възраст от 60 до 62 години, нещо непопулярно сред французите, партията изказва своята позиция против тази реформа, но не подкрепят бунтовете избухнали из Франция заради закона.

Така сред избирателите крайната десница на Льо Пен успява да изобрази себе си като разумна алтернатива на Макрон и френската левица. Част от гласоподавателите дори признават, че е факт, че „Националния Съюз” са крайно десни но са по-умерени сравнение с останалите крайни десници в Европа.

На тазгодишните избори част от платформата на „Националния Съюз” е била да намалят имиграцията, да депортират мигранти, нарушили закона, да намалят цените на тока, и да ограничат социалните помощите за имигрантите.

Преди изборите „Националния Съюз” обявява, че са готови да правят компромиси с президента Еманюел Макрон за да има стабилност и да блокират крайната левица. 

Планът на Макрон 

Решението на Макрон да обяви избори в момент на невиждана досега подкрепа за „Националния съюз” обърка мнозина. Според някои наблюдатели Макрон го прави заради егото си, да мобилизира французите да гласуват за него и да съживи умиращия Републикански фронт.

Друга интерпретация е, че Макрон следва негов вариант на модела на испанския премиер Педро Санчес. През май 2023 Испания провежда местни избори, в който управляващите социалисти и коалиционните им партии преживяват съкрушителна загуба.

Виждайки че в изборите предвидени за декември, по-късно същата година десницата „Народната партия”, заедно с крайно дясната партия „Вокс”, ще спечелят мнозинство в парламента и ще управляват заедно, Педро Санчес обява предсрочни избори за край на юли.

Десницата не успява да се мобилизира в това време и Педро Санчес успява да събере мнозинство за да продължи да управлява.

Планът на Еманюел Макрон наподобява този на Санчес. Във Франция най-важните избори са тези за президент и според социологическите проучванията Льо Пен е кандидатът начело, дори и на втория тур.

Резултатите на евроизборите показват, че Льо Пен и партията ѝ са натрупали популярност сред французите. За да сложи край на растящата популярност на „Националния съюз” Макрон иска да ги саботира като ги извади от удобната позиция на опозиция. 

В правителството партията на Льо Пен вероятно няма да може да осъществи амбициозните си обещания и най-вероятно няма да спази обещанията си, което ще намали шансовете на Льо Пен да спечели президентството през 2027.

Кои са „Нов народен фронт”

Новият народен фронт е коалиция на френската левица, тя включва „Неподчинена Франция”, „Социалистическата Партия”, „Еколозите”, „Френската комунистическа партия”, „Нова антикапиталистическа партия” и други леви френски партия.

Съюзът няма лидер, а е управляван от колективно ръководство, де факто главния политик е Жан-Люк Меланшон от „Неподчинена Франция”. Главната цел на съюза е да има силна и обединена левица, която да предотврати победа за крайната десница.

Партията е популярна сред жителите на френските предградия, прогресивните французи и голяма част от френската имигрантска общност, поради това Новият популярен фронт е наричан „ислямистка левица” от френските десни. Коалицията и нейните предшественица са участвали в „Републиканския фронт”, Жан-Люк Меланшон е подкрепил Еманюел Макрон на втория тур през 2017 и 2022 и на тазгодишните избори левият съюз оттегля някой свои кандидати за да предотврати победа на „Националния Съюз”. 

Кой печели?

Френската левица е първа политическа сила с 180 депутата и вероятно, че някой от Новия популярен фронт ще замени Габриел Атал като първи министър.

Макронисткия съюз „Заедно” пада на второ място печелейки едва 159 места в парламента. „Националния съюз” и техните съюзници са на трето място и печели 142 депутати, а традиционната френска десница „Републиканците” след разцепването по време на предизборната си кампания печели в едва 39 избирателни района.

Въпреки че френската крайна десница е на трето място по брой депутати, значително по-малко от очакванията им, партията и съюзниците ѝ са на първо по брой гласове, с 37.06%, Новият народен фронт пада значително първия тур от 28.21% до едва 25.81% на втория тур.

А коалицията на Макрон „Заедно” е с 24.53%. Непропорционалните резултати са поради тактическото гласуване между левите и макронистите против кандидатите на крайната левица.

Така че въпреки малкия им брой депутати „Националния съюз” е френската партия, за която са гласували най-много избиратели. Така може да се каже, че „Републиканския фронт”, който е предотвратил победата на Марин Льо Пен и баща ѝ е сега в най-слабата му позиция някога. 

Какво се очаква за Франция

Може да се каже че капанът на Еманюел Макрон да отведе опозицията му към правителството е проработил. Но не по начина, по който президентът на Франция е очаквал, вместо да вкара националистите в правителството Макрон неволно вкарва левицата. 

„Новият народен фронт” е дори по-амбициозен от Националния съюз спрямо социална си политика, искат да върнат пенсионната възраст на 60 години, да увеличи драстично имиграцията във Франция, увеличение на минималната заплата, замразяване на цените на храната и енергията, както и да увеличат данъците на богатите французи.

Според някои икономисти, политиката на френските леви ще доведе до фалит на държавата. „Новият народен фронт” трябва да избере дали осъществи обещаната от тях политика, която може да доведе до потенциален фалит и икономически срив на държавата или да се откажат от тези амбиции и да загубят част от електората си.

Независимо кое изберат „Новият народен фронт” няма мнозинство в фрагментирания парламент, което ще доведе до нестабилност.

Френската левица няма репутация на стабилна сила, „Новият народен фронт” включва няколко леви идеологии, комунизъм, социализъм, социалдемокрация, регионал национализъм, ляв популизъм, екологизъм и други.

Именно предшественика на „Новия народен” фронт, „Новия екологически и социален народен съюз” се разпада едва година след основаването му поради спор между партиите спрямо войната между Израел и "Хамас".

Не е сигурно до колко „Новия народен фронт” ще се запази цял до следващите избори, и това несъгласие ще доведе до допълнителна нестабилност и загуба на електорат.

Още не се знае кой от „Новия популярен фронт” ще бъде назначен като премиер, тъй като партията е под колективно ръководство, вероятно и те не са очаквали да се справят така добре на изборите.

Победа на френската левица е в полза на „Националния съюз”, те ще продължат да са силна опозиция и вероятно сега ще станат главната, тъй като левицата вече ще управлява заедно с Макрон.

От там ще продължават с острите си критики спрямо Макрон и френската левица и ще натрупат още популярност.

В следващите 3 години ако нещата не се променят драстично „Националния съюз” ще придобие още гласоподаватели, разочаровани от другите две партии, както и вече сериозно отслабения „Републикански фронт” ще подпомогне шансовете на Льо Пен да стане първата жена президент на Франция през 2027.