Марин льо Пен упорито и гъвкаво омайва младите, разочарованите и забравените
Достигането до балотажа на изборите за президент на Франция само по себе си е постижение за Марин льо Пен – лидерката на облагородената под нейно ръководство крайнодясна партия „Национален фронт” (НФ), която баща й създава. А само преди 10 години Жан-Мари льо Пен я беше натоварил да отговаря за неговата президентска кампания. През 2011 година Марин льо Пен се нарежда сред 100-те най-влиятелни хора в класацията на списание „Тайм”.
През 2016 е определена от изданието „Политико” за втория по влияние евродепутат след председателя на Европарламента Мартин Шулц. Досега във Франция жена не се е кандидатирала за президент, което също прави Льо Пен необичайна политическа фигура. Това, че дъщерята Льо Пен стига до втори тур начело на политическа сила, наричана дясно популистка, дясно екстремистка и дори фашистка, също е пробив. През 2012 г. тя се класира трета на президентските избори със 17,9% след Франсоа Оланд и Никола Саркози, съобщава БГНЕС.
48-годишната юристка Марион Ан Перин „Марин” льо Пен, католичка, на два пъти разведена майка на три деца, буквално е израснала в политиката. От 13-годишна придружава баща си на митинги. Тя е на 4 годинки, когато бившият офицер от Чуждестранния легион Жан-Мари льо Пен основава „Националния фронт” и превръща семейното имение в партиен щаб. Станала е на осем, когато през 1976 г. бомба, заложена на стълбището на дома им заради баща й, експлодира докато семейството спи в жилището. Взривът прави дупка във външната стена на сградата, но никой от родителите и трите дъщери не пострадва. На 18 става партиен член.
През 1998 г. влиза в правния екип на НФ. На 35 години е зам.-председател на НФ, а на 43 я оглавява. С НФ са тясно свързани и тримата мъже, с които е живяла. С достигането си до балотаж повтаря успеха на баща си, който през 2002 г. се конкурира за поста с Жак Ширак. През 2015 г. пъди баща си от партията за вредните му крайни изказвания, с които той пък отблъсква потенциални симпатизанти. По време на кампанията си за председателското място в НФ Льо Пен заявява, че целта й не е „да съберем нашето политическо семейство или по-скоро не само да съберем нашето политическо семейство.
Целта е изграждането на НФ като център на обединението на целия френски народ”. Години наред се готви за щурма на Елисейския дворец като развива възгледите си около национализма, антиглобализма, протекционизма, изолационизма, ксенофобията и ислямофобията. Описват я като по-демократична и по-републикански настроена от националистически ориентирания си баща. Льо Пен повежда движение за „десатанизация” на НФ, за смекчаване и облагородяване на образа му, на базата на обновени позиции и обновени екипи, като изключва противоречиви членове, обвинени в расизъм и антисемитизъм.
Льо Пен прави по-премерени някои политически тези на партията, застъпва се за еднополовите семейни двойки, в противовес на предишната позиция на НФ, приема правото на аборт и премахва смъртното наказание от платформата си. През 1998 г. получава първия си политически пост, когато е избрана за регионален съветник в Нор па дьо Кале. От 2002 г. започва да изгражда парламентарната си база в бившия миннодобивен район Па дьо Кале. От 2004 г. е евродепутат. Целта й е да реформира НФ, да разшири политическото му влияние и да го превърне в „голяма популярна партия, която е насочена не само към десния електорат, а към целия френски народ”. Често заявява, че изключва политически съюз с десноцентристкия Съюз на народното движение. Жан-Мари льо Пен предизвика продължителна полемика заради твърденията си, че газовите камери са подробност от историята на Втората световна война, но дъщеря му обяви, че това е бил върхът на варварството.
През декември 2010 г. и началото на 2011 г. членовете на НФ гласуват по пощата за избор на нов председател и стоте членове на централния комитет. Конгресът на НФ се провежда в Тур на 15 и 16 януари и там Марин льо Пен е официално избрана с 67,65% за нов председател. Баща й става почетен председател. Докато се бори за председателското място в партията Марин льо Пен предизвиква спорове, защото казва, че незаконното затваряне всяка седмица на улици и площади в много френски градове заради мюсюлмански молитви може да се сравни с окупация на части от френска територия. Е, няма танкове и войници, но въпреки това е окупация и се отразява тежко на местните граждани. Почти цялата политическа класа и медиите силно я критикуват, защото смятат, че прави паралел с нацистката окупация на Франция. Тя потвърждава становището си на пресконференция и осъжда „държавните манипулации”, идващи от Елисейския дворец, които целят да я сатанизират в очите на общественото мнение.
На 15 декември 2015 г. съд в Лион я оправдава по обвинението в насаждане на омраза, посочвайки, че изявлението й „не е било насочени срещу цялата мюсюлманска общност” и е защитено „като част от свободата на словото”. Льо Пен характеризира британския вот за Брекзит като най-важното събитие от падането на Берлинската тена, а победата на Доналд Тръмп в САЩ като „още един камък в сградата на новия свят”. Но къде ще я отведе стремежът да освободи партията от бремето на отричането на холокоста, ксенофобията и мачизма? По времето на баща й това беше партия на мъжете от работническата класа. Льо Пен смекчава позициите и се застъпва за правата на жените, дори се определя като квазифеминистка.
Всъщност тя е в много отношения по-социално либерална от мнозина вдясно, нещо, което води до разделения в собствената й партия. Манифестът на НФ от 2017 г. подновява ангажимента към значително намаляване на законната имиграция. Според нея френското гражданство трябва „или да бъде наследено, или да бъде заслужено”. Що се отнася до незаконните имигранти, те „нямат основание да останат във Франция, тези хора нарушават закона в момента, в който стъпят на френска земя”.
Позиция, която не се различава много от тази на консерваторите. Във Франция центърът се оттласква вдясно, а десницата се приближава към центъра и границите се размиват. Льо Пен се цели в по-широк електорат от традиционната десница, дори в мюсюлманите, които живеят в предградията. През декември Льо Пен обеща безплатно образованието на децата на имигрантите без документи, но това не беше включено в манифеста на НФ. „Ако дойдеш в страната ни, не трябва да очакваш да се грижат за тебе, децата ти да ходят на училище безплатно”, казва Льо Пен, добавяйки, че „времето за игра свърши”.
Много преди атентатите от 13 ноември 2015 Льо Пен прави връзка между миграцията и войнствения ислямизъм. Веднага след тях предлага „да бъдат изгонени чужденците, които проповядват омраза на наша земя”, а настроените екстремистки мюсюлмани с двойно гражданство да бъдат лишени от френското си гражданство. В предизборния манифест на НФ е заложено увеличаване броя на полицаите, разширяване на правомощията им и осигуряване на нови 40 000 места в затворите. В манифеста не се споменава за връщане на смъртното наказание – въпрос, който разграничава ревностните партийни членове от общата нагласа. Допитванията сочат, че 60% от членовете на НФ са „за”, сравнени с 28% от традиционната десница и 11% от левите гласоподаватели. Отношението към имигрантите е изпъкващият център в партийната платформа на НФ, водена от Марин льо Пен.
Работните места, благосъстоянието, училищата или коя да е сфера от общественото подпомагане трябва да е осигурена първо за французите и чак след това за „чужденците”, пледира Льо Пен. Лидерката разчита на армия от мотивирани млади хора, които агитират и разпространяват диплянки, което е незаконно и рискуват глоба от 9000 евро. Това са младежи, разочаровани от предишните партии, на които са симпатизирали, затова се насочват към НФ.
Според анализите, до една четвърт от това поколение, което не е било съвременник на риториката на антисемитизма, расизма, отричането на холокоста от периода на бащата основател на НФ Жан-Мари льо Пен, е готово да гласува за най-малката му дъщеря. „Мобилизирани сме в цялата страна. Мотивирани сме. Имаме енергия и една цел: да доведем Марин льо Пен на власт”, казва 16-годишният Александър Сквагер, който раздава политически листовки на пролетен панаир и фермерски пазар в градчето Туси. Сквагер и 20-годишната Мари Бузети, която учи за медицинска сестра, са пред сградата на общината.
Младите хора пробваха традиционните леви и десни партии и смятат, че те на се направили нищо за тях. Затова се огледахме за алтернатива”, казва Бузети. Без да се замисля, тя потвърждава, че подкрепя всички основни положения в партийната програма, свързани с чужденците, обединена Европа и „Франция на първо място”. Младата жена е убедена, че НФ е единствената партия, която милее за цяла Франция, за цялото население, включително за бедните в селските райони. Оливие Анест, който работи за местната радиостанция „Франс бльо”, изтъква, че НФ е единствената партия, която достига до най-бедните райони. Като говорим с хората там, те ни казват, че никога не са виждали представителите на другите партии, свидетелства Анест. Департаментът Йон в северната част на Централна Франция е част от това, което Льо Пен нарича „забравената Франция”.
Политическите анализатори и журналистите я наричат La France péripherique – митична зона, която е на по-малко от 2 часа път с влак или кола от Париж, но е изключена от облагите и придобивките, които столицата предлага. Повече от половината от населението работи в селското стопанство, което донякъде обяснява защо ръстът на безработицата е почти същият (9,6%), колкото е на национално ниво. За французите под 24-годишна възраст обаче, много от които завършват училище без всякаква квалификация, безработицата е над 26%. Те се чувстват „изгубени и пренебрегнати”, казва Анест. Журналистката Шарлот Ротман е прекарала година и половина в общуване с млади хора, които не само са решени да гласуват за НФ, но и да намерят нови привърженици за партията. Изводите си е събрала в книгата 20 Ans Et Au Front („20 години на Фронтовата линия”), отпечатана през 2015. „Според мен някои линии бяха прекрачени. Вече не е табу да си с НФ, това вече не е нещо, което правиш тихомълком”.
Ротман посочва, че партията на Льо Пен насърчава младите да мислят за кариера в политиката, без да трябва задължително да са випускници на елитното училище за ръководни кадри или да прекарат 30 години в катерене в партийната йерархия. „Това, което НФ прави добре, е да приветства младите с добре дошли и да ги цени. Останалите политически партии гледат младите отвисоко. Може да сте на 22 и вече да сте начело на избирателна листа. Партията е развила способност да достига до всички. Да привлича хора с най-разнообразен произход. С или без квалификации, работници и средната класа”, обобщава журналистката. „Дори онези, които се възползваха от глобализацията, световната музика, пътуванията, намират в твърдостта на НФ за затварянето на границите и ксенофобията допирни точки”, обяснява Ротман. Дори престижното висше училище в Париж, което беше окупирано цели 47 дни по време на майските студентски протести през 1968 г., вече има своя група на привърженици на НФ. Все по-голямата привлекателност на крайнодясното за младите за пръв път грабна вниманието на Франция през декември 2015 г., когато институтът Ipsos обяви, че преобладаващата част от младите гласоподаватели са се въздържали на първия тур на местните избори, но 35% от онези, които са гласували, са подкрепили НФ.
Силве Крепон – социолог и специалист по крайнодясното, каза за сп. Les Inrocks: „Те често са младежи, които почти нямат квалификация, затова трудно се противопоставят на глобализацията и на изграждането на Европа. Почти нямат доверие на правителствените партии и са много песимистично настроени за бъдещето”. „Младите хора подкрепят НФ, защото влизат на пазара на труда във време на недостиг на работни места. НФ предлага затворено общество, протекционизъм, който е насочен към населението, изкушено да се затвори в себе си”. Навсякъде младите избиратели се свързват със социален и културен либерализъм, търпимост и отвореност. Но настроението във Франция става все по-мрачно, защото младежите виждат как надеждите и положението им в обществото са разяждани от безработицата. В град Туси 31-годишният Жулиен Одул, елегантен в униформата на НФ – тъмни джинси, ушито по поръчка сако и безукорно изгладена бяла риза, е начело на клона на партията в департамент Йон. Той ще се кандидатира за депутат.
Най-възрастният член в изпълнителното бюро на Одул е на 44 години. На местните изори през 2015 г. 36% от общо 342 000 жители на Йон изведоха НФ до победа на втория тур. „Йон е типичен случай за забравената Франция: обществените услуги изчезват, училищата, пощенските клонове, участъците на жандармерията затварят врати, което създава чувство на несигурност. Има зони, където интернет или мобилните телефони не работят, има недостиг на лекари и спад в продължителността на живота”, казва Одул. „Младите са изключително реалистично настроени. Те виждат света наоколо и трудностите, които имат, и НФ им допада.
Другите политически партии обещават бляскаво бъдеще, но всичко, което младите виждат, е безработица, беззаконие и несигурност, което ги обезсърчава”. Едвиг Жаке, на 34 години, чиято работа включва организиране на културни събития, също е кандидатка на НФ за Националното събрание. „Днес младите се страхуват по-малко да кажат на висок глас, че гласуват за Марин льо Пен. Те гледат останалите кандидати, виждат драматичното състояние на държавата и се събуждат”, казва младата жена. Син на жандармерист, Александър Сквагер остава оптимист за НФ и победата на Льо Пен.
Ако не този път, то следващия път ще стане, убеден е той. Анализаторите отчитат, че на фона на икономическия упадък НФ е привлякъл около 40% от френските младежи на възраст от 18 до 24 години. Арелиен Мондон от университета в британския град Бат каза в интервю за телевизия „Ал Джазира”, че макар съгласно официалната партийна политика някои случаи на отявлено расистки коментари да предизвикват изключване и отношението към тях да е решително и категорично, много членове на открито расистки групи остават тясно свързани с НФ. Мондон обяснява, че привличането без много шум на подобни групи позволява на НФ да остане вярна на традиционната си твърдо линейност, като успоредно това продължава да привлича по-умерени гласоподаватели в процеса на нормализацията си. По този начин НФ изпраща сигнали на най-крайните части на лектората си. Джим Шийлдс от университета в Астън казва, че мнозина от младите са привлечени от НФ по идеологически причини, но нейният успех има и икономическо измерение.
„Във Франция желанието за промяна е ключов фактор за младежката подкрепа за Льо Пен, възприемат я като кандидата, който най-вероятно ще разтърси нещата”, казва Шийлдс. Освен това младите нямат спомени за миналия период на НФ, когато НФ беше смятана за партия парий. Годините на лошо управление на икономиката доведоха до високи нива на младежка безработица, недостатъчна сигурност за тези, които имат работа, намалена социална мобилност. Във Франция младежката безработица е почти 25%, докато в Германия е под 7%, а в Обединеното кралство е 12 на сто, сочат данни на сайта Trading Economics.
Льо Пен е относително млада за значим политически лидер, а две водещи партийни фигури – Давид Рашлин и Марион Марешал-льо Пен са между 20 и 30-годишна възраст. Официалното лице на НФ е младежко, казва специалистката по френски въпроси от университета в Лийдс Нина Уордълуърт. По време на кампанията си НФ обещаваше по равно за всички етнически групи сред френските граждани и част от подкрепата идва и от най-невероятни посоки. Според Рим-Сара Алуан от университета в Тулуза част от младежите със северноафрикански произход са били „съблазнени” от Льо Пен.
Разочаровани от левите и десните, те залагат последна надежда на НФ за социалното си включване. На митинг в Бордо пред 2000 предимно млади симпатизанти Льо Пен призова: ”Гласувайте! Всички чувстваме, че сме на прага на цивилизационна промяна”. Тя обещава на младежите, че ще осигури възможност да живеят и работят във Франция, ще изгради студентски общежития, ще повиши жилищното подпомагане за младежи под 27 години и ще въведе данъчни облекчения за предприятия, които наемат младежи.
Льо Пен критикува „дивашката глобализация” в речта си в Бордо, която обвинява за разрушаване на френската промишленост и за младежката безработица. Според нея „Франция е без контрол, без защита, без граници” и призова за съживяване на европейската идея за многообразието на нации. Льо Пен повишава подкрепата си и сред жените. Броят на гласуващите за НФ жени се е утроил, откакто Марин льо Ле застана начело през 2011. Подкрепят я работещи жени и домакини.
Тя се представя за защитничка на правата на жените и от заплахата за тях, идваща откъм ислямския фундаментализъм. Валери Игуне, която е историчка, прекарала 2 години в общуване с избиратели на НФ, каза пред „Хъфингтън поуст”, че „истинската новина за НФ на Марин льо Пен е гласът на жените за нея”. Смекчаването на позициите донесе и гласове откъм гей общността, защото представителите й са по-притеснени от възхода на ислямския фундаментализъм във Франция и вярват, че НФ е най-добрата защита. 32,5% от гей двойките са гласували за НФ на местните избори през 2015. НФ обръща специално внимание на мюсюлманските гласоподаватели от бедните парижки предградия. Печели и еврейски гласове, пак с тезата, че е преграда пред ислямския екстремизъм.
Макар че, както изглежда, 7 май няма да е големият ден за Марин льо Пен, тя все още има достатъчно време да гради кариерата и партията си и да руши стереотипи, а и поредните парламентарни избори наближават.