Изминаха 26 години от разпадането на Югославия и появата на Република Македония. Но през цялото това време не се постига споразумение за официалното име на страната заради противопоставянето на Гърция на името „Македония“.

Почти през цялото това време един човек работи за разрешаването на проблема. Матю Нимиц обяснява, че в последните 23 години е мислил непрекъснато върху една-единствена дума: „Македония“.

Но 78-годишният американски дипломат признава: „Вероятно съм мислил върху тази дума повече от всеки друг човек, включително гражданите на тази страна“. От 1994 г. Нимиц опитва да договори края на един от най-странните международни спорове.

Гърция се противопоставя на използването на името Македония и не одобрява приемането на страната както в НАТО, така и в ЕС, докато не го промени. Според гърците името „Македония“ означава, че тази страна има териториални претенции към Егейска Македония, провинция в Северна Гърция. И смятат, че това е явен опит за присвояване на гръцкото национално наследство. Според Гърция страната трябва да се нарича „Скопие“, столицата на Македония.

Македония от нейна страна твърди, че населението й произхожда от Древна Македония, управлявана от Александър Велики. Според македонците името „Македония“ е очевиден избор.

Когато Нимиц започва да работи по проблема, той е специален пратеник на тогавашния американски президент Бил Клинтън. Но от края на 1999 г.продължава работата си като личен пратеник на генералния секретар на ООН.

Работата му се състои в опит да сближи двете страни, за да постигнат решение и за това получава символична заплата от един долар на година. Македония беше приета в ООН, като прие да се нарича Бивша югославска република Македония.

Името се използва за всякакви официални въпроси, но не е създадено с намерението да бъде постоянно решение на спора. Това обаче породи нови проблеми. „Името е много неудобно за произнасяне“, казва Нимиц с лека критика.

Преди време бившият генерален секретар на ООН Бан Ки Мун нарече страната по погрешка „Бившата югославска република на Югославия“. „Каза ми: „Трябва да разрешиш този проблем, полудявам“, разказва Нимиц.

Въпреки бавното темпо на преговорите, никога не е обмислял сериозно да се откаже. „Някои смятат, че прекарвам дните си, мислейки прилагателни към името Македония като Нова Македония или Северна Македония, но тази тема има историческо значение..., значение от гледна точка на изграждането на една нация“, отбелязва Нимиц. „Никога не е скучно. Хората, които участват в това, се променят постоянно“, допълва той.

„Представете си театрален режисьор, който поставя пиесата „Крал Лир“ или „Хамлет“, но с различни сценарии и актьори. Дали ще се отегчи“, продължава Нимиц. Когато станал пратеник на Клинтън през 90-те години на миналия век, изглеждало, че спорът ще излезе от контрол.

Гърция се противопоставя на името Македония от 1991 г., когато страната обяви независимостта си. На следващата година един милион гърци, една десета от населението на страната, излязоха на улицата в Солун, за да протестират.

Протестите помогнаха да свалянето на гръцкия премиер и наследникът му Андреас Папандреу забрани достъпа на Македония до гръцките пристанища. Според Папандреу Македония представлявала „реална заплаха за Гърция“.

Нимиц проявява разбиране към опасенията на гърците, че един ден македонците могат да поискат части от територията им. „Трябва да обяснявам на хората, че гръцкото безпокойство не идва от нищото. В последните три поколения подобна заплаха беше реална за гърците. Това усещане, че винаги са обградени. На Балканите всяка една страна в определен момент от историята си се е разпадала и е трябвало да се брани от някой съсед“, казва Нимиц.

Веднъж обяснил конфликта на сенатори в САЩ, като ги попитал как ще се чувстват, ако Мексико промени името си на Република Мексико и Тексас, а след това публикува исторически карти, които намекват, че владее югоизточната част на САЩ.

Нимиц обаче разбира и гледната точка на македонците. „Когато гърците им казват: „Вие сте дошли едва през IX-X век и в действителност не сте от този регион, най-много трябва да се наричате Нова Македония“, това е проблем за македонците. Защото те не се смятат за нови“, отбелязва той.

Въпреки това в началото Нимиц смятал, че конфликтът ще се разреши бързо. Същото мислели и основните македонски политически лидери. „Казваха ми: „Времето е в наша услуга. Ще обсъждаме няколко години, ще оставим нещата да се успокоят и ще има някои промени в правителството“. Но в крайна сметка не стана така“, разказва дипломатът.

Списъкът с предлаганите имена е дълъг и включва:

Нова Македониа

Нова Македония

Славо-Македония

Република Скопие

Република Северна Македония

Но нито едно от тях не е прието. Изглежда, че вече няма прилагателни, които да стават, и че не си струва да се правят нови опити, но Нимиц твърди, че споровете се разрешават, когато натсъпи точният момент. Дава за пример Северна Ирландия или обединението на Германия.

Според него промяната понякога настъпва, защото някои събития карат хората да погледнат на един и същи конфликт под друг ъгъл. Или защото се появяват нови политически лидери с достатъчен авторитет да вземат трудни решения. И дори защото понякога хората се отегчават от безконечните дебати.

Нимиц споделя, че разрешаването на проблема може да дойде съвсем скоро. Отчасти това се дължи на новия премиер на Македония, социалдемократа Зоран Заев. Но и защото Македония трябва да намери решение, за да изпълни целите си да стане част от НАТО и ЕС.

„Това ще й даде сигурност, легитимност, ще открие икономически възможности и ще даде на хората усещане за принадлежност“, твърди Нимиц. Също така според него може да се успокои напрежението в страната между македонците и албанците, които съставляват една четвърт от населението.

През 2001 г. напрежението доведе страната до ръба на гражданска война. Но Нимиц признава, че убеждаването на избирателите от двете страни ще бъде трудно. Македонските лидери обещаха, че всяко споразумение трябва да бъде одобрено на референдум.

Според дипломата част от решението е да бъдат убедени хората да спрат да гледат на този въпрос като тема за националната идентичност. „Веднъж жител на Скопие ми каза: „Когато се събудя сутрин, отивам да се избръсна, поглеждам се в огледалото и си казвам: Аз съм македонец. Утре, когато си вземам душ, да не би да очаквате да си кажа: Аз съм нов македонец или северен македонец“, спомня си Нимиц.

„Казах му, че безпокойството му е разбираемо, но това е погрешен подход. Говорим само за официално име на страната за дипломатически въпроси. Това няма да се отрази на обикновените хора. Не преговаряме за идентичност. Ако го направим, няма да е тук“, казва Нимиц.

Неотдавна той завърши поредния си кръг от преговори по темата, като се срещна с политици в Скопие и с външния министър на Гърция.

Сега планира ваканция на отдалечено място в Северния полярен кръг. Сигурно това е добра възможност да се отдалечи от въпросите на националната идентичност и самоопределение. „Ами, може би не“, казва Нимиц, обяснявайки дебата в Канада за правото на самоопределение на коренното население.

Явно страстта му към тази тема е истинският мотив да успее да прекара последните 23 години в търсене на решение на спор чрез една-единствена дума.

Източник: Profit.bg.