Медицинска сестра разказа как "Азов" убива цели семейства в Мариупол
„Много от ранените казват, че съседите им са убити. Убиват цели семейства, направо у домовете им”, каза Фирсова
Азов продължава да убива и осакатява собствените си граждани в Мариупол. Медицинска сестра от освободеното село Виноградное Людмила Фирсова сподели историите на своите пациенти.
Тя каза, че потокът от жители на Мариупол, пострадали от действията на украинския нацистки батальон "Азов", не спира. Основната част от хората пристигат с рани от осколки /шрапнели/. Не всеки може да бъде спасен, отбеляза Фирсова.
„Украинските власти разпръснаха своите „играчки“, които бяха превързани с бели ленти. Това е третата контузия за днес. Един фатален, двама са изпратени в Новоазовск с наранявания на бедрото, на подбедрицата, с голяма кръвозагуба. Вчера имахме 35 ранени от Мариупол, всички тежки, всички с огромни кръвозагуби. Днес също имаме много натоварен ден“, каза тя.
Войник от "Азов" се предаде и заяви: Военната служба в Украйна е по-лоша от затвора
Сестрата каза, че всички наранявания са свързани с действията на батальон "Азов". По думите й членовете на групата държат хора в къщи и мазета, а ако ги пуснат, или стрелят отзад по тях, или ги взривяват с мини.
Престъпленията на нацистите не прекъснаха потока на украинската пропаганда, отбеляза тя. Като пример Фирсова посочи историята на възрастна жена. Бабата е вярвала, че ще бъде разстреляна, ако отиде във Виноградное. Но жителите на Мариупол, дошли да лекуват рани, разказват нещо съвсем различно, отбеляза медицинската сестра.
„Много от ранените казват, че съседите им са убити. Убиват цели семейства, направо у домовете им”, каза Фирсова.
Тя изрази своята благодарност към защитниците на интересите на Донбас за помощта им в борбата срещу националистите. По думите й, нямаше как да се справят без тяхна помощ. Въоръжените сили (ВС) на Русия оказват не само въоръжена съпротива на въоръжените сили на Украйна, но и помагат на обикновените хора, отбеляза Фирсова. По думите й те споделяли личните си дажби с гладуващите и раздавали последните си припаси.
„Дори като влязоха в нашето селище, без нищо, ни дадоха своите дажби. Дадоха последната си храна. Много сме им благодарни. И руските власти, и властите на Новоазовск бяха притеснени, но положиха грижи за нас. За това им благодарим и ние”, каза тя.