Мегасделка: Русия предлага на САЩ “хиперзвукова размяна”

Москва и Вашингтон интензивно обменят сигнали за бъдещето на най-важния международен договор - СТАРТ-3.

Американците представят условията си пред Русия да удължи срока на този документ, включвайки съдбата на най-новите руски хиперзвукови оръжия. Какви изисквания поставя Русия в отговор на САЩ?

Според изявление на руското външно министерство в края на миналата седмица Москва се съгласява да започне диалог с Вашингтон по въпроса за новите оръжейни системи, по-специално хиперзвуковите оръжия. Както знаете, Съединените щати настояват най-новите руски оръжейни системи - например, хиперзвуковата единица „Авангард“, ракетата „Кинжал “, подводния дрон „Посейдон“ и редица други - да бъдат включени в новия всеобхватен стратегически договор за ограничаване на оръжията. Настоящият СТАРТ-3 приключва в началото на следващата година.

Москва преди време се съгласи да обсъди този въпрос при преговори за разширяване на Договора за стратегическите настъпателни оръжия. Но в думите на заместник-външния министър Сергей Рябков прозвуча важна забележка, пише "Поглед инфо".

Според дипломата "американците отричат неразривната, неоценима връзка" между тези нови оръжейни системи и стратегически отбранителни оръжия, опитвайки се по всякакъв начин да изключат от разглеждане например, системата за противоракетна отбрана (ПРО). “Първопричината за нашите дейности и успехи в сферата на създаването на новите системи е именно излизането на САЩ от Договора за ПРО”.

За какви „неразривни връзки“ говори представителят на руското външно министерство и защо са невъзможни всякакви споразумения за нови настъпателни оръжейни системи, без да се отчита факторът на ПРО?

Дилемата на ПРО

За щастие световната термоядрена война е само хипотетичен сценарий. Въпреки това, тя е разработена „на хартия“ във всичките си подробности.

Една от тези разработки, описваща най-вероятния ход на възможен обмен на ядрени удари, е оценката на способността на системата за ПВО да отблъсква масирани ядрени удари. Такъв сценарий е изчислен в СССР и САЩ в средата на 60-те години. След това и двете страни имаха ясно разбиране, че никоя от системите за противоракетна отбрана не може да осигури 100-процентова сигурност срещу масирани ядрени удари.

Това се дължи на много фактори. Производството на междуконтинентални балистични ракети се оказва по-лесно и евтино от противоракетните системи. Тъй като последната е принудена да се изстреля в насрещен курс на МКБР, в най-свит във времето режим и дори в движение изчислявайки траекторията на движещата се цел - създаването ѝ се оказва трудно, напрегнато и супер скъпо.

Освен това, за всяка МКБР е необходимо да се похарчи една, или дори две ракети-прехващачи, за да се осигури гарантирано поражение на противниковата ракета. А поставянето на отделящи се насочени бойни глави, фалшиви цели и генератори на смущения върху МКБР изцяло превърна мисията за противоракетна отбрана във "война срещу вятърни мелници".

Резултатът от това изчисление е добре известната „дилема на ПРО“: в условията на невъзможност да се парира първият, най-силен удар на вражеските МКБР, всяка от страните в глобалния ядрен конфликт е принудена да планира как първа да нанесе своя изпреварващ и обезоръжаващ ядрен удар.

След това, унищожавайки още в силозите и на пусковите позиции повечето вражески МКБР, планира да отрази отслабения удар на противника с помощта на своята ПРО, която в този случай вече напълно може да задържи няколко десетки, а не хиляди изстреляни бойни глави.

Борбата срещу подобна логика е положена в основата на Съветско-американския договор за ПРО, подписан през 1972 г. и подсилен с допълнителен протокол от 1974 г. В него възможностите за противоракетна отбрана са умишлено ограничени само до една позиционна зона, в която не повече от 100 неподвижни ракети-прехващачи са разположени в радиус от 150 км.

Парадоксално, но факт: Договорът за ПРО направи много повече, за да спре надпреварата с оръжие, отколкото множеството други ограничителни мерки.

Просто защото и двете страни на Студената война осъзнаха, че надпреварата с въоръжение не е в състояние да доведе до гарантирана победа в сценария на насрещни ядрени удари, всеки от които ще има хиляди бойни глави. Тук вече, както се казва, „на когото е предопределено да бъде обесен, няма да се удави“: наистина, има ли значение дали врагът може да унищожи вашата страна десет пъти, ако нанесе удар първи, или само два пъти, ако насрещният му удар е отслабен? Няма абсолютно никаква разлика ...

Опитите на САЩ да заблудят СССР и Русия

Трябва да се отбележи, че в миналото Съединените щати направиха всичко по силите си да „се движат между капкитe“ по всякакъв начин, опитвайки се да заобиколят разпоредбите на Договора за ПРО.

По-специално подобен опит, доста успешен всъщност, е направен през 80-те години на миналия век, когато САЩ решават да променят подхода към идеологията на ПРО и да го направят глобален, но вече не прикрепен към земната повърхност, а разположен извън земната атмосфера, в космоса. Това е добре известна инициатива за стратегическа отбрана.

Тук играха роля два фактора. Първо, създаването на перспективни концепции за заобикаляне на ядрените оръжия (високоскоростни компютри, лазери, кинетични оръжия, системи за доставка на стоки в орбита) насочи военната мисъл в посока използване на всички тези разработки против междуконтиненталните ракети на противника.

Второ, преместването на противоракетната отбранителна система в космоса би заобикаляло ограниченията на двата договора за ограничаване на надпреварата във въоръжаването - Договора за космическо пространство от 1967 г. и споменатият вече Договор за ПРО от 1972 г.

Тези споразумения, като всички забранителни мерки, не могат да изброят всички възможности за обещаващи системи в своята „буква“. Новите възможности на перспективните системи за противоракетна отбрана, разработени като част от програмата на ПРО, буквално „проникнаха“ между разпоредбите на Договора за космическо пространство и Договора за ПРО.

По този начин Договорът за космическото пространство забрани разполагането на ядрени оръжия в космическото пространство, в резултат на което повечето системи от програмната инициатива за стратегическа отбрана не носеха ядрени оръжия на борда, а Договорът за ПРО говори за противоракетна отбрана, разположена на повърхността на земята. Като цяло - обичайната англосаксонска юридическа казуистика, нищо ново.

Настоящата оценка на програмата за инициатива за стратегическа отбрана варира между две крайности, като се започне от „Съединените щати не биха успели“ и завърши със „СССР просто се разпадна и американците бяха готови“. Реалността, както често се случва, е в средата.

Като част от инициативата за стратегическа отбрана  Съединените щати не само идентифицираха задънена улица, като космически лазери с ядрена енергия, но и откриха редица перспективни системи.

Например, атмосферните кинетични системи за прихващане, използвани в новите американски системи за противоракетна отбрана с ракети GDI и SM-3, които бяха пуснати в експлоатация през 2000-2010 г., са резултат от разработките по програмата „Брилянтни камъчета“, която беше част от експериментите в рамките на инициативата за стратегическа отбрана.

Въпреки това, доста ясната позиция на СССР, а след това и на Русия по отношение на недопустимостта от разполагането на инициативата за стратегическа отбрана, доведе до малко по-различен сценарий. САЩ просто се отказаха от Договора за ПРО, обявявайки оттеглянето си през 2001 г.

Е, фактът, че САЩ искат да се откажат от Договора за ПРО през всичките 90-те години е ясен факт - още през февруари 2001 г., дори без да се оттеглят официално от договора, САЩ прехвърлят радари „Глобус-2“, тествани като елемент на противоракетната отбрана, който пряко нарушава разпоредбите на споменатия договор. Е, тестовете на новите системи за противоракетна отбрана (например ракети GDI) започнаха изобщо в средата на 90-те години.