Мистериозният и жесток сериен убиец, който оставял на жертвите си изход - джаз или смърт

„Никога не са ме хващали, никога няма да ме заловят. Никога не са ме виждали, защото съм невидим, аз съм като световния етер, който изпълва междузвездното пространство около Земята. Не съм човешко същество, аз съм дух и демон от най-горещия Ад. Аз съм това, което вие граждани на Ню Орлиънс и вашата глупава полиция наричате Касапина…“ Така започва писмото на най-мистериозния и жесток сериен убиец в щата Луизиана, публикувано в местните медии в периода на „възхода му“.

Той разсичал жертвите в домовете им, докато спят със собствените им брадви и бръзначи. Под острието му попадали и мъже, и жени, и деца. Жителите на Ню Орлиънс не можели да спят в очакване на страховития сериен касапин, който се храни от писъците и страданията им….

Кървавият демон броди през 1918 година и убива в продължение на 12 месеца… Под острието на брадвата и бръснача попадат над 14 души, едва половината оцеляват.

В архивите на местната полицията се твърди, че насилникът вършеел до октомври 1919 година. Въпреки това в досието му са прикачени и още няколко неразкрити случая с подобен почерк от началото на 1911 година.

Може би сте чували подобни истории – жесток убиец с маска, който дебне в тъпното, а силуетът му застрашително се приближава. Сянката му пълзи по стената до момента в който ръката се вдига и в нея се вижда брадвата. Но в този конкретен Касапин има нещо различно. Той има своето слабо място… Обича джаз. Животът ви би бил спасен, ако можете да му запеете или засвирите джаз. Така че жертвите му имали изход – джаз или смърт.

Modus Operandi

Касапинът идвал изненадващо и винаги бил въоръжен с брадва, собственост на жертвите. В повечето случаи той буквално разбивал с ритник задната врата на американските къщички или се промъквал през входа за домашни любимци. Никога не докосвал нищо в къщите им, освен оръжието, с което ще убива. Не крадял.

По-голямата част от убитите били от италиано-американски произход, затова и повечето разследващи се обединили около тезата, че касапниците са на расистка основа. Други вярвали във версията, че в убийствата е намесена мафията, макар никога да не били открити доказателства в тази насока.

Някои криминалисти правят предположения, че убийствата са на сексуална основа, че извършителят е садист, който търсел предимно жени. Експертите Колин и Деймън Уилсън имат хипотеза, че убиецът с брадвата посяга на мъже само когато му пречат да се докопа до жените им. Те подкрепят хипотезата си с един от случаите, при които кръвожадният джаз любител влетял да коли жена от прислугата в местно имение, но косъм не паднал от главата на намиращия се в съседна стая мъж.

Къде е музиката…?

Най-шантавата теория е, че с нападенията, убиецът се опитва да промотира джаза като нов стил в музиката. Колкото и неверяотно да звучи на пръв поглед, съществува писмо, подписано от Касапина, в което той обяснява точно това. Дори се кълне да не докосне хората, които слушат джаз в домовете си.
Серийният убиец никога не е идентифициран. Убийствата спират изведнъж – така, както са и започнали – през октомври 1919.

Разследването се превръща в студено досие с годините, въпреки че спорадично в медиите се появяват различни предположения за самоличността му.
Не всички обаче се страхували от мистериозния убиец. Някои въоръжени до зъби куражлии пускали съобщения в местните медии и призовавали страшилището да намине през домовете им за дуел. Виден градски смелчага дори заявил, че ще остави прозорецът си отворен, за да може убиецът учтиво да не потрошава входната му врата и прозорците му. Ентусиазмът на тези храбреци охляднял, след като в редакцията на местния вестник пристигнало тайнствено писмо. Никой не знаел кой е подателят или откъде е пуснато. Нямало отпечатъци, не можели да анализират шрифта. Пълна мистерия…

Приблизителен час на смъртта

Писмото е получено през март 1919 година. То е предупреждение за следващия ход на убиеца. В него се казва кога ще бъде следващото му нападение и как могат да го омилостивят. Клеймото сочи, че пликът е пуснат на 13 март 1919 година. На лист хартия с едри черни букви пишело следното:
„Никога не са ме хващали, никога няма да ме заловят. Никога не са ме виждали, защото съм невидим, аз съм като световния етер, който изпълва междузвездното пространство около Земята. Не съм човешко същество, аз съм дух и демон от най-горещия Ад. Аз съм това, което вие граждани на Ню Орлиънс и вашата глупава полиция наричате Касапина с брадвите.

Когато сметна за удачно, ще дойда и ще си намеря нови жертви. Само аз знам критериите, по които ги избирам. Не оставям следи, освен кръвта и мозъка по остриетата, принадлежащи на тези, които съм взел със себе си там долу, да ми правят компания.

Ако искате, кажете на ченгетата да бъдат внимателни и да не ме дразнят. Разбира се, аз съм разумен дух. Не предприемам нищо по начин, по който разследванията им от миналото очакват. В действителност криминалистите са толкова крайно глупави, че понякога забавляват както мен, така и Негово сатанинско величество Франсис Йозеф и други от антуража ни. Но кажете им да се пазят. Нека не се опитват да разкрията какво съм аз, защото в противен случай ще направя така, че да пожелаят да не са се раждали, отколкото да си навлекат гнева на брадвата ми. Не мисля, че те ще послушат така или иначе – ще се опитват да ме търсят както винаги… Но въпреки всичко има някои мъдри ченгета, които знаят как да държат злото на страна…

Без сънение вие, от Ню Орлиънс, мислите, че съм най-ужасяващият убиец. Това е така, но мога да бъда още по-страховит. Ако пожелая, мога да посещавам града ви всяка нощ. Мога да посека хиляди от най-видните ви граждани, защото съм в тесни връзки с Ангела на Смъртта…

За да бъда точен, следващия четвъртък, четвърт след полунощ, ще намина край Ню Орлиънс. С безкрайната си милост, ще отправя предложение към вас, хора. Ето го и него:

Много съм запален по джаз музиката. Кълна се във всички дяволи и бесове, че никой няма да бъде наранен, ако танците и музиката са във вихъра си в уреченото време. Колкото повече джаз, толкова по-добре за вас. Едно нещо е сигурно – всеки, който не слуша джаз, ще усети брадвата ми (ако има такива).
Е, тъй като съм студен и бленувам за топлината на Тартар*, а и е време да напусна земния ви дом, това е от мен за сега. Надявам се да публикувате това, за да може повече хора да разберат, че мога да бъда най-лошият дух, който някога е съществувал – в действителността и фантазията“.

И така всички започнали искрено да се наслаждават на звуците на саксофона. 19 март 1919 е най-музикалната нощ в историята на Ню Орлиънс. Истински масов джаз концерт. Танцовите зали се пукали по шефовете от посетители, били претъпани. Професионални и аматьорски банди давали мило и драго да им се получат парчетата, за да не бъдат пожертвани в името на джаза. Хиляди къщи организирали тематични джаз партита, за да подмине дома им касапинът. Нямало нито едно убийство във въпросната нощ.

Заподозрените

Писателят на криминални романи Колин Уилсън спекулира, че серийният убиец би могъл да е Джоузеф Момфри – по думите му – мъж, убит в Лос Анджелис през 1920 година от вдовицата на Майк Пепитън – последната известна жертва на Касапина с брадвите.
Теорията на Уилсън е цитирана в доста криминални книги и сайтове.

Мийкъл Нютън, друг криминалист, претърсил всички рапорти, полицейски досиета и съдебни регистрации в Ню Орлиънс и Лос Анджелис, но така и не открил човек на име Джоузеф Момфри, нито някой с подобно име, убит или нападан в Лос Анджелис. Нютън не открил и информация за госпожа Пепитън (която в някои дела е идентифицирана като Естер Албано или като жената, твърдяща, че е вдовицата на господин Пепитън). Нямало данни тази личност да е била арестувана или заподозряна за подобно престъпление, както и въобще да е била в Калифорния. Нютън забелязал, че Момфри не толкова популярно име в Ню Орлиънс за времето, когато са извършени убийствата.

Излизало само, че мъж с подобно име е замесен в криминални истории и е свързан с организираната престъпност в града. Но рапортите по онова време не били така детайлни, а твърде протяжни и разлети. Нито един документ не потвърждавал и малка част от версията на Уилсън в нито един от аспектите й.
Така хипотезата му се превръща в градска легенда, за която няма доказателства.

Единствената препратка към съществуването на човек на име Момфри е свързана с убийството на италианската двойка Шиамбра. Престъплението е извършено на 16 май 1912 година и ако допуснем, че е дело на Касапина, то това би трябвало да са първите му жертви. Те обаче са били разстреляни в ранните часове на деня. Съпругът оцелял. За убиец се спряга името на човек на име Момфри. Само че начинът, по който е извършено нападението, е със съвсем различен modus operandi от този на Касапина с брадвите. Ако версията на Уилсън е вярна, Момфри е трябвало да заколи Шиамбра, а не да ги стреля.

Според записки на местния учен Ричард Уарнер, главният заподозрян за убийството на госпожа Шиамбра е Франк Мъмфри – Доктора (1875-1921), който използва псевдонима Леон Йозеф Манфре.

Черен списък

1. На 22-ри май 1918 година Джоузеф Маджо, италианец и бакалин в магазин за хранителни стоки в Ню Орлиънс, е нападнат докато спи до жена си Катерина в дома им. Убиецът взломил вратата и прерязъл гърлата им с бръснач. След това надробил с брадва черепите им. Джоузеф остава жив 2 часа след атаката – до появата на братята си Джейк и Андрю Маджо. Катрин обаче умира почти веднага, тъй като гърлото й е прерязано толкова надълбоко, че главата й едва се крепи към тялото.

Убиецът се преоблякъл след престъплението като изоставил кървавите си дрехи в къщата. Бръсначът бил открил в кош с мръсно пране на съседите. Полицията първоначално посочва грабеж като мотив за престъплението. Нищо обаче не липсвало. Бръсначът, с който са убити жертвите, принадлежал на брата на Джоузеф – Андрю, който работел в бръснарница. Шефът му казал на ченгетата, че винаги носел бръснача със себе си, за да се усъвършенства.

Андрю спял в съседно помещение, но твърди, че не чул виковете, защото се напил предишната нощ. Полицията не му вярвала. Така Андрю станал основен заподозрян за престъплението. Освободен е след свидетелски показания, че непознат мъж обикалял около дома на италианците преди убийството.


2. Луис Бесюмър и жена му Хариет Лоу били атакувани рано сутринта на 27 юни 1918 година. Те били нападнати в покоите им. Бесюмър бил ударен с брадва в дясното слепоочие, което довело до фрактура на черепа. Лоу е е ударена зад лявото ухо и изпаднала в безсъзнание до пристигането на полицията.

Двойката е открита сутринта от шофьора на камиона за хляб, който дошъл в бакалията за рутинна доставка и не открил собствениците. Той разказал, че двамата лежали в локва от кръвта си в леглото им. Брадвата, която била собственост на Бесюмър, била открита в банята на дома. Когато се съвзел, Луис обяснил в полицията, че спял, когато го шибнали с томахавката. Почти веднага полицията арестувала потенциален заподозрян – Люис Оубикон – 41-годишен афроамериканец, който работел в магазина на жертвите от седмица преди нападението. Нямало доказателства срещу него, освен това, че нямал алиби. Лоу обяснила, че преди да бъде ударена, видяла мулат.

Грабеж бил единственият възможен мотив за атаките, но нищо не липсвало от дома на двойката. Оубикон бил освободен. След това били открити стотици писма на немски и руски в дома на Луис Бесюмър. Той бил заподозрян в шпионаж и срещу него започнало разследване. Малко след това половинката му Лоу признала, че той е шпионин и го арестували. След като го освободили последвал втори арест през 1918 година – след като Хариет казала, че той я нападнал с брадвата месец преди нападението срещу двамата. Бесюмер прекарал още година в затвора и бил оправдан по обвинението в убийство.

3. Миси Шнайдър била нападната в ранната вечер на 5 август 1918 година. Бременна в осмия месец, 28-годишната жена се събудила и видяла тъмна фигура, надвесена над нея. Тя била ударена няколко пъти през лицето. Скалпът и бил отрязан, лицето й – обезобразено. Жената била открита след полунощ от съпруга си-  Ед. Не помнела нищо, родила здраво бебе два дни след инцидента. Нищо не било откраднато освен 7 долара от портмонето на господин Шнайдър. Нямало следи от взлом. Смята се, че жената е била удряна с настолната лампа от нощното шкафче. Мъж на име Джеймс Глийсън бил задържан за кратко за престъплението.

4. Джоузеф Романо живеел с двете си племенници Мери и Паулин Бруно. На 10 август 1918 двете момичета се събудили от шум, идващ от стаята на чичо им. Влизайки в спалнята му го намират с кървяща глава, нарязана с остър предмет. Според тях нападателят избягал, защото сестрите влезли в стаята. Те твърдяли, че различили тъмнокож здравеняк, който носел тъмен костюм и развлечена шапка. Романо стигнал жив до болницата, но два дни по-късно починал от раните на главата си. Нищо от дома му не било откраднато. Полицаите открили кървава брадва в задния двор.

След убийството на Романо настанал хаос в града. Жителите били в параноя от Касапина с брадвите. Сформирала се хайка и патрули, които следели дворовете през нощта.

Джон Дантонио, частен детектив, направил публично изявление, в което заявил, че убиецът е свързан с още няколко престъпления през 1911. По думите му нападателят е с шизофренчни склонности. Убивал без причина, имал имидж на примерен гражданин, но желанието му да причинява болка надделявало. Сравнил го с Доктор Джекил.

5. Чарлс Кортимиля е имигрант. Живеел със съпругата си и бебето си от другата страна на река Мисисипи. На 10 март 1919 писъци разцепили мрака. Идвали от имението на Кортимиля. Бакалинът Йорландо Джордано пресякъл улицата, без да се замисли, и се притекъл на помощ. Когато пристигнал, Чарлс и жена му Роузи, както и дъщеричката им били целите в кръв. Двегодишната Мери била убита само с един удар в тила. Роузи имала сериозна рана на главата и притискала мъртвото си дете. Мъжът лежал в локва кръв на пода.

Нищо не липсвало от къщата. След като Роузи се съвзела, започнала да твърди, че бакалинът и 18-годишният му син Франк са отговорни за атаката. Но 69-годишният Йорландо бил твърде възрастен, за да извърши такова престъпление. Франк пък бил твърде едър, за да се промъкне през дупката, от която е влязъл нападателя. Чарлз също се отрекъл от думите на жена си. Въпреки всичко Йорландо и Франк били арестувани и пратени до живот в затвора. След време Роузи се развела с Чалрс и оттеглила показанията си. Така Франк и Йорландо били освободени, а нападението попаднало в папката на Касапина с брадвите.

6. Стиви Бока също бил бакалин. Той е нападнат, докато спи, с брадва на 10 август 1919. Събудил се и видял тъмня фигура, надвесена над него. След като се съвзел след удара тръгнал по улицата да преследва нападателя си, но установил, че черепът му е сцепен на две. Втурнал се в къщата на комшия, колабирал и припаднал. Нищо не липсвало от дома му. Оцелял, но не помнел нищо от травмата. Атаката е след писмото на Касапина.

7. Сара Лаумън е атакувана в нощта на 3 септември 1919 година. Съседи рзбили вратата, тъй като момичето живеело само и се притеснили. Опасенията им били основателни. 19-годишната била в безсъзнание в леглото си, с рани по главата и избити зъби. Кървава брадва била открита пред сградата. Оцелялата не помнела нищо.

8. Майк Пепитън е нападнат на 27 октомври 1919 година. Съпругата му се събудила от шум и отишла в спалнята му. Видяла огромен мъж с брадва да коли мъжа й. Главата му била разцепена на две. Кръвта била из цялата стая, но най-вече върху портрет на Дева Мария. Пепитън, майка на 6 деца, не можела да опише убиеца. Това е последното убийство, което се свърза в Касапина с брадвите.

След това убийствата секнали.

*Тартар в древногръцката митология е дълбока бездна, построена от Хефест, най-мрачното място в подземния свят, затвор за победените богове и титани, място за наказаните от боговете. По-ниско е дори от царството на мъртвите Аменти.

Източник: chronicle.bg