Мистерията с метана на Марс

Загадката с метана на Марс може би най-накрая е решена, тъй като учени потвърдиха наличието на газа, индикатор за живот, на Червената планета, както и откъде идва той.

През изминалите 15 години, откакто европейска сонда съобщи за следи от газ метан в марсианската атмосфера, дебатът бушува над точността на показанията за наличието му. Известно е, че на Земята метанът се произвежда от прости форми на живот.

Тъй като този газ се разсейва сравнително бързо – в рамките на около 12 години на Земята – и поради трудността да се наблюдава атмосферата на Марс, много учени поставяха под въпрос предишни изследвания, които разчитат само на един набор от данни.

Сега международен екип от експерти са сравнявали наблюденията от два отделни космически апарата, взети в два последователни дни през 2013 г., за да намерят независимо доказателство за наличието на метан на съседната ни планета.

Нещо повече, те са провели два паралелни експеримента, за да определят най-вероятния източник на метан на Марс. Оказва се, че това е леден слой на изток от Кратера Гейл, който от своя страна отдавна се смяташе за изсъхнало езеро.

„Това е много вълнуващо и до голяма степен неочаквано“, казва Марко Джурана от Националния астрофизичен институт в Рим.
„Две напълно независими линии на разследване сочат към една и съща обща област на най-вероятния източник за метан.“

Европейската сонда Експрес измерва на Марс 15,5 части на милиард в атмосферата над кратера Гейл на 16 юни 2013 г. Наличието на метан в околността е потвърдено и от показанията, направени 24 часа по-рано от сонда на НАСА.

Използвайки данните, Джурана и екипът разделили района около кратера на секции от 250 на 250 километра. В едно проучване след това провеждат милиони компютърно моделирани емисионни сценарии за всяка секция, докато в друго проучване, друг екип изследва изображенията на повърхността на планетата, за да открие характеристики, асоциирани на Земята с освобождаването на метан.

Най-вероятният източник на метан е пласт от лед, замръзнал метан под скална формация, която според екипа периодично изхвърля газа в атмосферата.

Джурана казва, че докато на Земята метанът е знак за живот, неговото присъствие на Марс не е непременно доказателство за нещо подобно и на Червената планета.

„Метанът е важен, защото може да бъде индикатор за микробния живот“, казва той. „Но животът не е задължителен за обяснение на тези открития, защото метанът може да се произведе и от абиотични процеси“.

„Макар да не е пряко доказателство за живот на Марс, метанът може да допринесе за наличието му в марсиански условия, тъй като някои видове микроби могат да използват метана като източник на въглерод и енергия“, добави той.

Въпреки че на Марс няма течна вода, Европейската космическа агенция заяви през февруари, че оборудването за изображения е показало още доказателства за изсъхнали речни корита, което предполага, че някога Червената планета може да е била дом на прости организми.

Джурана казва, че са необходими по-нататъшни изследвания, за да се определи големината на метановия лед в близост до кратера на Гейл.

Ако бъде доказано, че пластът лед е обширен, метанът, който той съдържа, „може да подкрепи по-дълготрайно човешко присъствие на Марс“, като възможен източник на гориво за промишлени процеси и гориво за връщане на пилотираните мисии на Земята, казва ученият.




Източник: megavselena.bg