Местни легенди често разказват за градове или острови, които са били загубени сред вълните. Днес сме скептични към тези приказки, но се оказва, че някои от тях са истина.
В една съдбовна нощ разгневените богове изпратили огън и земетресения, които били толкова интензивни, че утопичното царство Атлантида потънало дълбоко в океана и никога повече не било намерено.<br /> <br /> Това гласи невъзможният мит на Платон, който буди интереса на милиони хора вече повече от 2300 години. Този мит е причина за появата на множество теории къде точно се е намирала Атлантида - в Средиземно море, край бреговете на Испания и дори под Антарктида. Според една популярна идея, митът за Атлантида е свързана със съдбата на Тера, днешният гръцки остров Санторини, който частично е бил разрушен от изригване на вулкан преди около 3600 години.<br /> <br /> Много учени обаче са на мнение, че никога няма да можем да обвържем митичната Атлантида с реално място.<br /> <br /> &quot;Не смятам, че съществуват съмнения относно достоверността на историята за Атлантида. Тя е мит&quot;, казва Патрик Нън, геолог в университета в Съншайн Коуст в Куинсленд, Австралия.<br /> <br /> Но легендата за Атлантида не е единствената подобна история за потънал град. Подобни истории се разказват по цял свят, а днес някои от тях се оказват истина.<br /> <br /> Платон е живял в част на света с голяма вулканична и тектонична активност, където силните земетресения и вълните цунами не са били нещо необичайно. Той е наблюдавал природните стихии и е използвал информацията, за да създаде приказката за Атлантида. Но тя не може да бъде обвързана с конкретно място, казва Нън.<br /> <br /> Въпреки скептицизма си, той е един от геолозите, които се интересуват от подобни митове, защото е убеден, че някои от тях наистина са се случили и могат да хвърлят светлина върху древни геоложки събития.<br /> <br /> През 1966 г. ученият Дороти Виталиано измисля име за дисциплината: геомитология. Това е наука, която се занимава с търсенето и откриването на истински геоложки събития, които се основават на мит или легенда. До голяма степен митовете се базират на истински събития или поредица от събития, които са повлияли на обществеността.<br /> <br /> Подробно проучване на такива геомитове са разкрили ценна информация, като например точната дата на едно от последните изригвания на вулкана Набукелеву във Фиджи. <br /> <br /> Когато Нън чува историята за друг изгубен остров, Теониману в Соломоновите острови на Южния Пасифик, той мигновено бива заинтригуван. &quot;Не става дума за рифов остров или нисък атол, който лесно може да потъне. Там е имало солиден остров, който е изчезнал&quot;, заяви Нън.<br /> <br /> Историята разказва за мъж, чиято жена му изневерявала и отишла да живее с друг на остров Теониману. Разяреният съпруг решил да прокълне прелюбодейците, за да си отмъсти. Той отплавал към острова, където засадил на брега две прокълнати растения таро и отнесъл едно у дома си. Проклятието започнало веднага щом листата на неговото растение окапали. В този ден невярната съпруга гледала към морето от върха на планината на острова и видяла как огромни вълни една след друга започнали да заливат острова, докато той не потънал в дълбините на океана, за да не бъде открит никога вече.<br /> <br /> Островът наистина е изчезнал, но не заради проклятие. Според геолозите, в района е станало силно земетресение, което е разместило тектонските плочи и островът се е спуснал по подводен склон. Това на свой ред е предизвикало поредица от цунами.<br /> <br /> Подобни митове всъщност разказват за геоложки събития, а не за заличаването на цивилизации, заявява Нън.<br /> <br /> Някои учени са скептични към идеята, че цял остров може да бъде погълнат в морето. Но Нън има доказателства. Проучвания на морското дъно в района разкриват потопени отломки, които може да бъдат доказателство за потъването на редица острови. <br /> <br /> &quot;Тогава разбрах, че цели острови наистина могат да изчезнат&quot;, каза Нън.<br /> <br /> Не по-малко драматични са древните истории за крайбрежни градове, които се губят сред вълните. <br /> Някои са описани в древните санскритски текстове, включително и в Махабхарата. <br /> <br /> Приказка в Махабхарата разказва как бог Кришна, след победна битка, решава да напусне град Дварака и да отиде в небесната си обител. Тогава Арабско море го погълнало. Въпреки че дълго време Дварака е смятан за нищо повече от митично царство, през 1963 г. археологически проучвания откриват града непокътнат под морето, край бреговете на Индия.<br /> <br /> Съществуват подобни истории за град Помпюхар и древните руини на град Махабалипурам. Днес се знае, че и двете места наистина са съществували. Руините на Махабалипурам &quot;отново се появиха&quot;, след цунамито в Индийския океан през 2004 г.<br /> <br /> &quot;Когато погледнете историите за тези места откривате, че всички разказват едно и също нещо - големи вълни дойдоха и погълнаха града/острова&quot;, каза Нън, който е убеден, че гигантските вълни сами по себе си не са в състояние да потопят такива места. Вместо това той е на мнение, че постепенното покачване на морското равнище, причинено от топенето на ледниците е разрушило бреговете, а вълните цунами само са &quot;довършили работата&quot;.<br /> <br /> Преди около 20 хиляди години, в най-студеното време на последния ледников период, нивото на моретата и океаните е било около 120 метра под сегашното. Изведнъж започва затопляне и морското равнище започнало да се покачва. Температурите се повишили и огромни маси от лед се стопили като напълнили световните океани. През изминалите 13 000 години нивото на океаните постепенно се е вдигало, за да достигне сегашните си нива.<br /> <br /> &quot;В Австралия има изобилие от подобни истории, тъй като местното население е било изключително загрижено от случващото се&quot;, казва Никълъс Райд, лингвист в Университета на Нова Англия в Австралия.<br /> <br /> Аборигените, които вероятно са живеели в Австралия от около 65 000 години, изолирани, преди Европейската колонизация през 1788 г. са били свидетели на множество природни катаклизми, свързани с океаните.<br /> <br /> Райд и Нън започват да работят заедно, за да документират историите на австралийските аборигени, които разказват за времената, когато морските нива са били по-ниски и моментите, когато са започнали да се надигат.<br /> <br /> Те откриват 21 такива истории от различни места по австралийското крайбрежие, които описват изчезнали места и пейзажи, погълнати от океана.<br /> <br /> Някои от тези истории носят прагматична носталгия по времената, когато морското равнище е било по-ниско и местните жители са разполагали с огромни ловни полета по крайбрежието.<br /> <br /> Други имат по-митологичен характер. Един такъв разказ описва историята на потомствен Нгурунгери, който тръгнал да преследва жените си, които избягали на полуострова на Кенгуруто. В гнева си Нгурунгери призовал моретата да се надигнат, за да откъснат полуострова от сушата и да превърнат жените в скали.<br /> <br /> Нън продължава да преследва митове и приказки от цял свят, които да го насочат към конкретни геоложки събития в миналото, за да може да ги проучи.&nbsp;<br /> <br /> <br /> <br /> Източник: Факти бг