Молят Русия да спаси още една страна от Африка

Цял африкански град беше окичен с руски знамена, а участниците в специален митинг поискаха помощ от Русия.

Коя руска организация е в състояние да помогне на народа на Буркина Фасо, защо гражданите на тази страна харесаха начина, по който руснаците действаха в съседно Мали - и защо Франция е толкова недоволна от всичко това?

В Уагадугу, столицата на западноафриканския щат Буркина Фасо, в която наскоро беше извършен поредния военен преврат, се проведе мащабен митинг.

Участниците в него развяваха руски знамена, тъпчеха френския и призоваха Москва да помогне в борбата с джихадистите, които редовно нахлуват в Буркина Фасо от Мали. Смята се, че основната причина за бунта на военните е просто неспособността на президента Рош Каборе да защити страната от набезите на мюсюлманските екстремисти.

По-рано съседното Мали наруши всички споразумения с Франция и се обърна към структури, близки до т. нар. ЧВК “Вагнер” с молба да дойдат в страната. Това предизвика дипломатически конфликт между Париж и Москва. Тогава също всичко започна с руски знамена на митинг в Бамако. Явно е тенденция.

През изминалата година в Мали пристигнаха няколко групи въоръжени руснаци, които вече са имали възможността да се борят с екстремистите.

Освен това руските инструктори може би обучават армията на Мали по същия начин, както преди това се правеше в Централноафриканската република. Новото правителство на съседна Гвинея, сформирано след септемврийския военен преврат миналата година, също се обърна за помощ към Русия.

„Руснаците се справиха добре в другите африкански страни. Надяваме се и те да могат да направят същото тук“, каза един протестиращ в Уагадугу пред “Ню Йорк Таймс”.

Според редица източници полковник Пол-Анри Дамиба, който ръководи преврата в Буркина Фасо миналата година, учтиво е предложил на сваления президент Рош Каборе да „се обърне към руснаците“ за помощ, но Каборе не го е подкрепил, за което си е платил.

На „молбата“ от митинга в Уагадугу (участниците му започнаха да окачват руски знамена върху сградите в центъра на града след това) незабавно отговориха от Дружеството на офицерите за международна сигурност (ДОМС) и лично неговия лидер Александър Иванов.

ДОМС е нещо като профсъюз на руски инструктори, работещи в Централноафриканската република. Някои източници го свързват с бизнесмена от Санкт Петербург Евгений Пригожин и ЧВК “Вагнер”.

Подчертаваме, че юридически такава организация не съществува, това е събирателно наименование, което се използва в западните медии за руски военни специалисти и инструктори, работещи по договор извън Руската федерация.

Шефът на ДОМС Александър Иванов публикува призив на френски в “Туитър”. В писмото от името на Александър Иванов се говори за тесните връзки на Русия с Буркина Фасо, формирани още по съветско време. Иванов специално споменава военния и революционер Томас Санкара, наричан още "Африканският Че Гевара".

Подчертава се, че по-старото поколение жители на Буркина Фасо си спомня с носталгия за времената на приятелство и военно-техническо сътрудничество със СССР.

Иванов отбелязва, че ситуацията в Буркина Фасо се е променила. Значителна територия на страната се контролира от екстремисти, а френската армия, която провежда антитерористична операция от почти десетилетие, не е постигнала успех.

Според Иванов целта на военните, които свалиха правителството и завзеха властта в страната, е да победят тероризма и да защитят народа. Нарича ги ново поколение на "африкански Че Гевара".

„Мисля, че ако руските инструктори бъдат поканени да сформират нова армия на Буркина Фасо, те ще го направят ефективно“, пише Иванов.

„ДОМС е готово да сподели опита, натрупан в ЦАР за бърза организация и качествена работа, за да се изгради армия, готова да се бие и да поеме контрола върху ситуацията със сигурността в страната за кратко време.

За самия Александър Иванов се знае малко. Той е над 60 г., завършил е Общооръжейната академия на въоръжените сили на Руската федерация в Москва, а след това и Академията на Генералния щаб. В армията е от 1978 г., а сега пенсиониран. Общ военен опит - 33 години служба, ветеран от бойните действия.

Предполага се, че е от Петербург, но това не е сигурно. Той носи очила и гъста сива брада като актьора Шон Конъри. Той говори от името на всички руски инструктори в ЦАР, като шефът на ДОМС дава пресконференции на официални събития в Москва и Банги.

Награден е с грамота от правителството на ЦАР „за съдействие в борбата срещу въоръжени бандитски формирования“.

Позоваването на Че Гевара не е случайно. Капитан Томас Санкара, който завзема властта в страната (тогава това все още е Горна Волта) през 1983 г., наистина смята аржентинско-кубинския революционер за свой идол.

Санкара провежда радикални реформи в страната по кубинския модел.

С помощта на кубински специалисти той ваксинира два милиона и половина деца срещу всички болести за две години, намалявайки наполовина детската смъртност, национализира всичко, което може, премахва племенната система, забранява робството, построява 700 км пътища, накрая прогонва французите във всичките им прояви.

Той отказва да вземе пари от МВФ, еманципира жените, влиза във война с Мали, преименува страната от „колониалната“ Горна Волта в Буркина Фасо („Страна на честните хора“) и клейми неоколониализма от трибуната на ООН.

Не всички го харесват. Водачите на племената губят безплатната си работна сила, врачките като цяло губят прехраната си, неспособни да издържат на конкуренцията с най-доброто на света кубинско здравеопазване. Французите са много притеснени за златните мини и памуковите плантации.

Банкерите пропускат печалби. Мали и Либерия се чувстват застрашени и техните лидери не могат да се противопоставят на популистката конкуренция от Том Санкара, който като президент живееше в казарма със заплата на армейски капитан и кара велосипед до работа.

Чиновниците губят скъпите си коли - Санкара ги прехвърля насила на най-евтиното “Рено-5” и им намалява заплатите. Американците се сдобиват с поредния просъветски лидер с крайно леви възгледи.

В резултат на това на 15 октомври 1987 г. президентът Томас Санкара е убит при военен преврат, организиран от французите в сътрудничество с Мали, Камерун и Либерия.

Всичките му социални начинания са ограничени и първото нещо, което новият глава на страната, Блез Компаоре, нрави, е да купи частен самолет за себе си с парите, които са спестени за благоустрояването на бедните предградия на Уагадугу. И тогава той тегли голям заем в Париж.

Французите се завръщат триумфално в Буркина Фасо и въпреки безкрайните преврати и бунтове седяха твърдо там до миналата година.

Президентът Макрон, посещавайки Уагадугу, се опита да се извини за убийството на Томас Санкара, но някак си неубедително. Убитият най-добър приятел на Че Гевара все още е идол в Буркина Фасо, особено сред бедните.

За съюз с Франция се застъпва това, което може да се нарече „африканската средна класа“ и племенният елит, свързан с режима на Блез Компаоре. Дори профренското правителство на Рош Каборе беше принудено да се съобрази със стихийния култ към Томас Санкара.

Президентът Каборе дори беше принуден да арестува и съди прекия извършител на убийството на легендарния лидер, полковник Жилберт Денде.

Прави впечатление, че първото нещо, което правят сегашните превратаджии (дори преди да бъдат окачени руските знамена), беше да освободят полковник Денде.

Че Гевара си е Че Гевара, но своите не се изоставят. Между другото, на 22 януари Евгений Пригожин нарече лидера на съседно Мали Асими Гойта „африкански Че Гевара“.

В интервю за известен „панарабски“ портал бизнесменът от Санкт Петербург разработи цяла теория за съвременното революционно развитие на черна Африка.

„Няма нищо изненадващо във факта, че много африкански държави се стремят да се освободят. Това се случва, защото Западът се опитва да запази населението на тези страни в полуживотинско състояние.

Всичко, което правят там, е да се занимават с интриги: с една ръка създават терористични групировки, а с другата се борят с тях и, за съжаление, го правят много зле.

Всички тези така наречени сътресения се дължат на факта, че Западът се опитва да управлява държави и да потиска техните национални приоритети, да налага ценности, които са чужди на африканците, понякога явно им се подиграва.

В същото време той се занимава с ограбването на повечето африкански държави. Между другото, за разлика от западната псевдодемокрация, Русия уважава и подкрепя националните приоритети и ценности“, каза Пригожин.

„Днес в Африка сме свидетели на раждането на ново освободително движение. И в него вече се появиха най-ярките имена.

Един от тях, Фаустин Арканж Туадера, който не се страхуваше и се противопостави на международния бандитизъм в Централноафриканската република, не позволи на екстремистки организации да превземат страната му.

Друг най-ярък е беше полковник Асими Гойта, всъщност той е африкански Че Гевара. Освен това не мога да не спомена лидера на Гвинея Мамади Думбуа.

Сега на африканския небосклон изгря още едно ново име - подполковник Пол-Анри Сандаого Дамиба. Така на континента текат процеси на обновление и съм сигурен, че в близко бъдеще освободителните движения ще обхванат по-голямата част от Африка. Започна нова ера на нейната деколонизация”, подчерта бизнесменът.

В заключение Евгений Пригожин припомни, че руският лидер Владимир Путин също е бил полковник, когато е започнал процесът на възстановяване на страната след опустошителните 90-те години.

Това върши работа в Африка. Разбира се, непосредствената причина за преврата в Буркина Фасо беше бедствието, причинено от джихадистите. Профренската политика на сваления Рош Каборе наистина доведе до поражения, тъй като французите обективно не възнамеряваха да помогнат на Уагадугу нито физически, нито дори морално.

Както в ЦАР, така и в Мали, самите французи са виновни за загубата на своите „исторически“ позиции. Пригожин е прав, че поредицата от сътресения в черна Африка, на които сме свидетели през последните няколко години, е наистина нова тенденция.

Разбира се, Буркина Фасо е един от световните рекордьори по брой военни преврати. И освен джихадистите, има и дълбоко вкоренени вътрешни причини: бедност, утежнена от коронавируса, междуплеменни раздори, неспокойни съседи.

Но Франция (като Португалия в Гвинея-Бисау и Мозамбик) се оказа неспособна да отговори на новите предизвикателства. Природата не търпи празно място. И в африканските простори много бързо никнат лагери с руски знамена и мрачни чичковци с калашници на входа.

Евгений Крутиков