Писмо на московския гимназиален учител Сергей Глаголев се разпространява в социалните мрежи от часове. В него той коментира ситуацията в Украйна, а откровеното и оригинално мнение, което изказва, му спечели десетки хиляди прочита. Ето самия текст:
Здравейте приятели, през живота си никога не съм ходил по митинги, не съм писал и коментари по обществени теми. Смятал съм, че това си е работа на политиците. А аз с политика не се занимавам. Но сега реших да престъпя този си принцип. Призовавам ви да дойдете на антивоенния митинг, ако наистина се състои, в Москва на 15 март. Реших да го направя, въпреки че не знам дали самият аз ще успея да присъствам (въпреки че ще направя всичко възможно) - защото тогава точно съм на работа, а не съм готов да я загубя.<br /> <br /> Но нека ви обясня подробно защо считам, че е много важно на този митинг да участват колкота се може повече хора. Основното е да покажем на света, че нашата страна не се е побъркала окончателно. Че в нея все пак има и хора, немалко, които не поддържат безумната авантюра на правителството ни. Не знам дали това ще промени нещо, но поне е минималното, което можем да сторим.<br /> <br /> Разбирам, че отношението към това, което става в Украйна от страна на много умни и интелигентни хора у нас, е нееднозначно. Да си кажа честно - Украйна не ме вълнува особено, или поне на второ място. Нямам там нито роднини, нито кой знае какви приятели. Моите близки са тук, в Русия. И ми става страшно за тяхното бъдеще.<br /> <br /> Уверен съм, че опитът да присъединим Крим ще ни донесе големи бедствия. И това си има своята много проста логика. Дори и тази авантюра да сполучи - и дай боже безкръвно - обстановката в страната силно ще се влоши. Патриотическите и шовинистически настроения, които в момента успешно се раздуват, не са най-добрата атмосфера, в която да възпитаваш децата си. Това е задушаваща, лъжлива, подла атмосфера, с много идиотски ограничения и забрани, каквато цареше в бившия СССР и аз добре я помня. Тя разби съдбите на прекалено много порядъчни и честни хора.<br /> <br /> Освен това, дори в този случай да не започне война, ще има нова надпревара във въоръжаването. Това вече сме го виждали. Мен и досега ме поразява фактът как човечеството може да пръска такива пари за оръжие, когато би могло да ги даде за образование, медицина, култура. Когато мой или ваш роднина има нужда от лекарство срещу рак, а пари за него няма - това ще бъде в следствие от днешните събития. И това силно ме изнервя.<br /> <br /> Но събитията може да предприемат и по-лош обрат. Когато Хитлер е присъединявал Австрия и анексирал Судетите, всички немци му ръкопляскали. От тяхната гледна точка, това е била съвсем оправдано и справедливо. Всичко преминало практически безкръвно. Минали обаче 8 години и Германия заедно с цяла Европа била в руини. Вече опираме до детайлите - откъде можем да бъдем сигурни, че сега ще е различно?<br /> <br /> И още за &quot;украинските националисти&quot;, &quot;възраждането на нацизма&quot; и прочее. Надявам се, разбирате, че всякакъв нацизъм и расизъм ми е отвратителен. Но дори за минута да си представим, че в Украйна на власт ще дойдат националисти, не трябва ли да се запитаме - не точно нашите действия ли не провокираха това? И не трябва ли да търсим причината в нас самите?<br /> <br /> Наши &quot;патриотични&quot; писатели, които с открито писмо декларираха, че поддържат действията на Путин, припомнят, че ние сме победили фашизма. Но те нищо не пишат за това как постъпихме с &quot;освободена&quot; Европа. Забравят за депортираните народи - поголовно, включая кърмачетата и безпомощните старци, изгонени от родните си места. Те не пишат нищо за това, че нашата страна, победила фашизма, стана и страната на държавния антисемитизъм. Ако смятате, че нашата страна в момента действа справедливо и желаете нейната победа - помислете още веднъж, искате ли децата ви да живеят в такава държава - победителка.<br /> <br /> Нито една държава в света (освен може би Абхазия) не поддържа Русия, поне не открито, по отношение на политиката й с Украйна. И нито един от руските държавни служители - чиновник или депутат - не е посмял да се опълчи на тази чудовищна авантюра. Всичко това, а също така клишето &quot;народът поддържа Путин&quot;, говори за едно - нашата страна е тежко болна. Болна психически. Вече е ясно, че й предстои дълго, трудно и напълно възможно, много болезнено лечение. И колкото по-рано то започне - дано не се налага помощта на чуждестранни хирурзи - толкова по-добре за нашите деца и внуци./БЛИЦ<br /> <br />