Можем ли да се доверим на русофобите в нашата външна политика?

Авторът Пол Крейг Робъртс (Paul Craig Roberts) е доктор по икономика и е бил заместник-министър на финансите на САЩ по икономическата политика в администрацията на Роналд Рейгън, пише "Труд". 

Работил е като редактор и колумнист в Wall Street Journal, списание Businessweek и агенция Scripps Howard News Service. По онова време той е автор на редовна колона във Washington Times. Автор е на множество книги за най-големите проблеми на нашето време.

Появата на Байдън на 19 януари по телевизията, когато заплашваше Русия с катастрофални последствия и отговорност, ако тя нахлуе в Украйна, повдига въпроса защо Вашингтон не беше подведен под отговорност, когато нахлу в Афганистан и Ирак и когато свали властта в Украйна с цветна революция? Вашингтон нахлу в Украйна, а не Русия.

Как така Русия, която все още не е нахлула никъде, трябва да носи отговорност? И как Байдън ще държи Русия отговорна и ще доведе Русия до катастрофални последствия?

Вашингтон не успя да победи няколко хиляди леко въоръжени талибани по халати и джапанки или Виетконг или китайската армия или страна от третия свят, преди 70 години в Корея. Никой не мисли, че Вашингтон ще успее да победи руската армия. Ако силно дисциплинираният и мотивиран Вермахт, който имаше предимството на изненадата, не успя да направи това, тогава никоя друга страна не може да го направи.

Обърнете внимание на това, че нито една от преститутските медии не попита Байдън защо е избрал да не успокои ситуацията, като отговори на нуждите на Русия за сигурност. Защо Вашингтон реши да не даде шанс на мира? Това е въпросът на нашето време, но той не се задава.

Такива уместни въпроси не идват в ума на американците, защото те са индоктринирани по такъв начин, че виждат Русия като враг. Това е реликва от Студената война на 20-ти век. Американците са научени да гледат на Русия като на враг.

Съответно, американците не виждат опасността в ситуация, в която висшите външнополитически служители на Америка, като държавния секретар Антъни Блинкън и заместник-държавния секретар Виктория Нуланд, които са русофоби и са изпълнени с омраза към Русия. Когато хората, натоварени с важни преговори с другата страна, изпитват емоционална омраза към тази друга страна, то в преговорите го няма баланса. Емоциите превземат ума и шансът за помирение се губи.

Като бивш член на Комитета за текущата опасност от времето на Студената война мога да кажа, че членовете на този комитет бяха антисъветски настроени. Но всеки от нас разбираше, че ако позволим на емоциите да надделеят над разума, тогава ситуацията ще стане неуправляема. Залогът да има ядрена война беше твърде голям. Целта беше да се намали заплахата, а не да се увеличи.

След разпадането на Съветския съюз външната политика на САЩ беше поета от неоконсерваторите. Те унищожиха всички споразумения за контрол над въоръженията и другите споразумения, постигнати по време на Студената война. И след това те започнаха да ескалират напрежението с Русия, след като режимът на Клинтън наруши обещанието на правителството на САЩ да не мести НАТО към руската граница.

Русия беше търпелива към Вашингтон, по онова време, докато нейната сила растеше. Днес Русия е най-сериозната военна сила, подкрепена от друга изключителна сила, Китай. А Вашингтон продължава да стои в своята илюзия за всемогъщество. Това е формулата за катастрофата.

Ситуацията може да бъде разредена изключително лесно. Русия не иска нищо друго, освен чувството за сигурност. Те ясно дадоха да се разбере, че повече няма да търпят тази несигурност, в която съществуват. Те не искат Вашингтон да им предаде Украйна или Източна Европа или Западна Европа. Те просто му казаха: „Махай се от моя праг“.

Това е просто изискване, което лесно може да се приеме. Преди много десетилетия президентът Джон Ф. Кенеди видя необходимостта да направи тази стъпка.

Фактът, че политиката на Вашингтон, съчетана със сляпата омраза на неоконсерваторите към Русия, попречи да се предприеме тази необходима стъпка, и това отваря цяла гама от възможни грешни сметки, които могат да доведат до смъртта на целия живот на Земята. Печалбите и мощта на американския военно-разузнавателен комплекс не си струват този риск.