Мъжът, когото Ангела Меркел подцени

Парламентарните избори в Германия изненадващо станаха по-вълнуващи. Само преди две седмици изглеждаше сигурно, че Ангела Меркел ще продължи да бъде канцлер и след вота през септември. Но това беше преди Мартин Шулц да се включи в схватката.

Неочаквано лидерът на социалдемократите Зигмар Габриел отстъпи встрани и предаде ръководството на бившия председател на Европейския парламент.

И сега Шулц нахлу в анкетите на общественото мнение.

Според проучването Deutschlandtrend, публикувано миналата седмица, Шулц е предпочитаният кандидат за канцлерството в Германия: 50 процента от германските избиратели предпочитат социалдемократа. Само 39 процента избраха Меркел. Това е забележително предвид предишната й популярност, пише в коментар за списание "Нюзуик" Матю Квортруп, автор на книгата за Ангела Меркел "Най-влиятелният лидер на Германия". 

Като се добави към това и фактът, че партията на Шулц - ГСДП - спечели още 8% подкрепа през седмицата, през която християндемократите и техните съюзници от Християнсоциалния съюз (ХСС) загубиха 4 процента, става разбираема еуфорията, която избухна сред дълго пренебрегваните социалдемократи.

В началото на новото хилядолетие ГСДП беше най-голямата партия в Германия.

Но след това тежките икономически реформи на канцлера Герхард Шрьодер, които реформираха социалните грижи, излязоха скъпо на преди мощната социалдемократическа партия. Страната се раздели на две, и Ангела Меркел се оказа по-центристки политик, отколкото мнозина са очаквали.

Макар привидно да е консервативна, сегашният канцлер въведе социалното законодателство,

което е в хармония с вижданията на лявоцентристките избиратели. Дори гласоподавателите социалдемократи смятат, че няма алтернатива на Меркел. И Николаус Бломе, бивш политически редактор на таблоида "Билд" сравни Меркел с германския футболен отбор "Байерн Мюнхен", отборът начело в шампионата.  

Така че ще се промени ли всичко това? Ще извоюват ли социалдемократите най-накрая властта от най-влиятелния политик в Европа? Дали Мартин Шулц е спасителят, който те са чакали? Надежден претендент прави добри заглавия.

И никой заслужаващ доверие анализатор не може да отрече, че Шулц направи страхотен старт.

Но има няколко причини, поради които не е задължително той да вземе ключовете от внушителната сграда на ул. "Вили Бранд"№1, където се намира канцлерството.

За начало, германската политическа система не е президентска като американската. Канцлерът не е най-популярният политик, а лидер на партията, която може да спечели подкрепата на по-малките партии. По такъв начин канцлерът може да бъде в състояние да командва мнозинство в 630-местния Бундестаг, германския федерален парламент.

Тъй като Германия има до голяма степен пропорционална избирателна система, най-голямата партия рядко печели мнозинство (това се е случило само веднъж, когато 81-годишният християндемократ Конрад Аденауер печели 50,2 на сто от гласовете през 1957 г.). За да стане Шулц канцлер, той трябва да събере коалиция със Зелената партия, крайнолевите бивши комунисти Левицата, както и собствените си социалдемократи. Въз основа на проучвания на общественото мнение това е възможно. Така наречената червено-червено-зелена коалиция в момента има подкрепата на 44 процента от избирателите. 

От друга страна, Меркел и вероятният й коалиционен партньор, либералната СвДП, събира според проучванията едва 40 процента. Въпреки това далеч не е сигурно, че центристките социалдемократи ще имат възможност да работят с най-левите.

Докато коалицията червено-червено-зелено съществуват на провинциално ниво - включително и в столицата, Берлин - образуването на такава коалиция ще бъде трудно на федерално ниво. Всъщност трите партии в момента имат мнозинство в Бундестага, но социалдемократите изключиха варианта да работят с бившите комунисти след изборите през 2013 година. 

Друга грижа за Мартин Шулц е,

че други претенденти от социалдемократите, като например Франк-Валтер Щайнмайер през 2009 г. и Пеер Щайнбрюк през 2013 г., първоначално се радваха на изключително висок рейтинг в анкетите, но позициите им бързо намаляха, след като те допуснаха грешки по време на кампанията. Може ли същото нещо да се случи с Мартин Шулц? Това е малко вероятно. За разлика от своите предшественици Мартин Шулц е неопетнен от миналото. Той не е бил член на голяма коалиция и не носи отговорност за съкращенията и програмите за икономии, приети от сегашното правителство. И той няма лична неприязън към Левите, които сега имат различно ръководство.

Способността на Шулц да говори в прав текст – недвусмислено и без уговорки

– е доказано ефективна, особено в контраст с Меркел, която предпочита задкулисните компромиси и рядко подлага опонентите на директна критика.   

Много германци, по очевидни исторически причини, изпитват отвращение към лидери, които използват цветиста реторика като оръжие. Но Шулц не е - независимо от ораторския му стил - популист. Той е един от основните политици, който говори за настроенията на работническата класа, но без да прибягва до опростени решения. Наистина, критиците ще кажат, че той въобще не е представил политики. Това, че неговият бомбастичен стил напомня на възрастните избиратели на легендарния канцлер социалдемократа Вили Бранд от началото на 1970-те години, в крайна сметка може да бъде за добро.

Преди всичко вниманието е фокусирано върху крайнодясната „Алтернатива за Германия“ (АГ),

която победи ХДС на Ангела Меркел в регионалните избори в провинция Мекленбург-Предна Померания, където се намира избирателният район на Ангела Меркел. Но сегашните борби и противоречиви коментари от местни представители за нацисткото минало редуцираха подкрепата за популистката партия. Меркел сега е изправена пред друг проблем - тя губи гласове на социалдемократи.

Меркел може все още да е фаворит за изборите, но за първи път от 2004 г. насам, тя е изправена пред обаятелен опонент, чийто образ не е белязан от минали грехове. Шулц може да бъде в състояние да катурне първия по рода си канцлер жена на Германия.