На прага на война! Мирът на Балканите е в опасност заради сърбите

Посланията на президента на Сърбия Александър Вучич, че ще признае независимостта на Черна гора са неискрени. Той би искал също Косово, но без албанци и Черна гора без черногорци. Това каза президентът на Черна гора Мило Джуканович в интервю за "Ютарни лист", цитирано от БГНЕС.

„Не приемам сериозно неискрените му послания, че ще признае независимостта на Черна гора и ще иска братски и приятелски отношения, докато неговите министри открито казват защо „сръбски свят“. т. н "Велика Сърбия", е необходимост на сръбския народ в региона, чийто самопровъзгласил се за закрилник е държавата Сърбия", каза Джуканович за днешния брой на загребския всекидневник.

Той добави, че „за сериозността на изявленията на Вучич най-добре свидетелства твърдението, че Черна гора се опитва да завладее Сърбия през последните 30 години и че няма да успее в това“.

„Това е същото, все едно Хитлер да декларира през 1939 г., че няма да позволи на Чехословакия да завладее Германия“, завърши черногорският президент.

Той добави, че мирът и стабилността в региона са в опасност, както и през 90-те години на миналия век, тъй като, както той заяви, това е същата идея.

„И същото глупаво фалшиво алиби - защита на застрашените права на сърбите в региона. Мисля, че е крайно време да събудим всички здрави сили в региона, но и международната общност, ЕС и Америка преди всичко. Докато не стане твърде късно“, каза Джуканович, който ще посети официално Загреб в средата на следващата седмица.

Той отхвърли твърденията, че президентът на Сърбия е бил притискан да признае Косово, като според него става въпрос за "интерпретация в белградските медии, за да се спечелят политически точки у дома, за да може Вучич да покаже колко силно се съпротивлява на силните международни центрове".

„Това е преувеличена история. Твърди се, че се борят за връщане на Косово. А няма да има по-голямо наказание за Сърбия от това някой да им го върне. Те биха искали Косово, но без албанци. Както и Черна гора, но без черногорци", заяви черногорският президент.
Джуканович каза, че не е говорил с Вучич за последните събития в Черна гора.

„Защо трябва да говоря с него? Имахме конструктивни отношения в един период и това беше в интерес както на Сърбия, така и на Черна гора“, добави той.

На въпрос дали Вучич се е „върнал“ към меморандумската политика на Слободан Милошевич, чрез която иска да „анексира“ Черна гора, Джуканович отговори „да“ и добави, че „вярва, че е надминал Милошевич и е в състояние да постигне всичко, което Милошевич не е направил“ и за Белград Черна гора би била единствената реална компенсация за Косово“.

„Насилническият великосръбски национализъм, ситуиран в самото седалище на сръбската държавна политика, арогантно се опитва да наложи имиджа на Черна гора като друга сръбска държава, постигнала независимост заради грешка и нехайство на бившия държавен ръководител на Белград“, каза Джуканович.

Сега според него тази „грешка“ се коригира с „войнствено-политически действия на останалата трансгранична инфраструктура на Велика Сърбия-Църквата на Сърбия, квазирелигиозна общност, отговорна за повечето от престъпленията, извършени от този националист проект от 90-те години до днес."

По отношение на събитията в Цетине, Джуканович каза, че "линията на офанзива срещу Цетине и Черна гора, е очевидна".

„Правителството на Черна гора е в служба на Църквата на Сърбия, инструментът за реализирането на проекта Велика Сърбия, който е официалната държавна политика на Белград. А Сърбия е политическо-информационна база за реализиране на руските геополитически интереси на Балканите“, каза президентът на Черна гора.

Той оцени, че това е направено, защото „Сърбия смята, че е време за нов опит за прекрояване на границите на Балканите, а Русия да изпрати послание до НАТО, ЕС и страните от региона“.

Джуканович коментира още, че Черна гора "преживява най-агресивната атака на великосръбския национализъм срещу черногорската държава и черногорската идентичност в най-новата история" и че това не е било така по времето на Слободан Милошевич, когато е имала значителна подкрепа от демократичната опозиция в Сърбия за нейния демократичен проект.

„А днес и правителството, и опозицията в Белград, техните медии, културни, научни и бизнес среди, са единодушно против Черна гора.

Всички те, с изключение на някои почтени личности, които смело посочват вредността на официалната политика на Сърбия спрямо сръбското общество, но и към региона като цяло. С такава политика Сърбия задълбочи враждата си с хървати, бошняци и албанци. Дойде ред на черногорците“, посочи Джуканович.

Запитан дали събитията в Цетине показват, че Черна гора е на ръба на възможни конфликти, той отговори, че "не е малък броят на тези, които биха искали да вкарат Черна гора в граждански конфликти".

„Веднъж образно казах, че ще защитим Черна гора, дори ако е необходимо да отидем в гората. След последните събития в Цетине заставам още по-твърдо зад тези думи“, добави черногорският президент.

Той подчерта, че „без Черна гора в „сръбския свят”, проектът Велика Сърбия е завинаги мъртъв”.

„Ще се уверим, че това е така“, добави Джуканович.

Запитан за възможни избори в Черна гора, той отговори, че това е реалистична опция и добави, че Черна гора "трябва да получи национално отговорно правителство възможно най-скоро".