НАСА оборва Айнщайн, свръхсветлинната скорост е възможна

За да успеят в това си начинание, учените ще трябва да оборят или най-малкото да огънат законите за времето и пространството, формулирани от Алберт Айнщайн преди над 50 години. Д-р. Харолд Уайт и неговият екип са започнали експерименти в малък мащаб, използвайки безкрайно малки фотони, които могат да имат галактически последствия за бъдещето на космическите пътувания на човечеството. <br /> <br /> Учените се опитват да манипулират, &bdquo;усучат&rdquo; траекторията на фотона, за да проверят дали може да бъде огънато пространство - времето около него, за да позволят пътуването на огромни разстояния, със същата скорост. &bdquo;Пространството се разраства от Големия взрив, преди 13,7 млрд. години. И знаем, че когато гледаме някои от космологичните модели, виждаме ранни периоди на Вселената, по време на които е имало експлозивни инфлации, при които две точки са отдалечават една от друга при изключително високи скорости&rdquo;, разказва д-р Уайт. &bdquo;Ако природата го може, защо не и ние.&rdquo; <br /> <br /> Въпреки, че скоростта на светлината е смятана за абсолютна, американският учен се е вдъхновил от мексиканския физик Мигел Алкубиере, който постулира теория, която позволява свръхсветлинна скорост, без да противоречи на Айнщайн. Неговата теория е публикувана през 1994 г. и предполага използването на огромни количества енергия за разширяване и свиване на пространството, посредством което се създава &bdquo;Усукан мехур&rdquo;, в който да пътува космическия апарат. <br /> <br /> Използването на пространство-времето като тяга, която да изтегля апарата през мехура действа като механичните пътеки на летищата, обяснява пред изданието д-р Уайт. И макар Алкубиере да определя теорията си само като предположение, американският екип смята, че се приближава до реалното достигане на свръхсветлинната скорост, макар и експериментите им все още да са в малък мащаб./БЛИЦ<br />