НАСА обясни как може да се достигне скоростта на светлината

В Специалната теория на относителността на Алберт Айнщайн се твърди, че фотоните, т.е. частиците светлина, се движат с постоянна скорост от 299792458 метра в секунда. И доколкото е известно на човечеството, нищо не се движи по-бързо. Въпреки това, във Вселената, частиците често се ускоряват до скорост, равна на 99,9% от скоростта на светлината.

Както обясниха учените от НАСА, съществуват няколко начина за постигане на това ниво, пише Newsweek. Една от най-често използваните рецепти е да се ускори частица с помощта на електромагнитни полета. Както показва името на метода, става дума за електрически и магнитни полета. Те ускоряват движението на заредените частици, като ги тласкат по подобен начин на този който гравитацията влияе на обектите с маса. При подходящи условия електромагнитните полета могат да ускорят частиците до скорости, близки до скоростта на светлината.

Учените на Земята използват този метод в специални научни системи, по-специално в големия адронен колайдер в Швейцария и във Fermilab в Чикаго. Тези ускорители разбиват частиците една срещу друга, създавайки стълкновение, което се съпровожда от отделянето на значително количество енергия. Това дава възможност на учените да изследват някои удивителни физически процеси.

Вторият способ е магнитна експлозия. В космоса има много магнитни полета, които понякога се срещат. Когато това се случи, възниква напрежение при контакта, което може да причини експлозия в процес, наречен магнитно повторно свързване.

Това води до бързи промени в магнитното поле, което от своя страна създава електрическо поле, ускоряващо движението на частиците до невероятни скорости. Смята се, че този процес стои зад явления като слънчевите ветрове - поток от заредени частици, които се отделят от Слънцето. Магнитното повторно съединяване също причинява полярно сияние, когато слънчевото магнитно поле докосва магнитосферата на Земята.

Третият метод предполага, че частиците могат да достигнат скорост близка до тази, с която светлината се движи, когато е подложена на контакт с електромагнитни вълни. При сблъсък на електромагнитните вълни, техните полета могат да се свият. Когато това се случи, всички заредени частици, които са се оказали между вълните, могат да започнат да се ускоряват напред и назад между тях. Този тип взаимодействие между вълните и частиците се счита за отговорен за ускоряването на космическото лъчение - радиация, която се проявява отвъд нашата Слънчева система.

Превод и редакция: БЛИЦ