Крупните финансови измами не са новостАмериканският финансист Бърнард Мейдоф се смята за създателят на най-голямата финансова пирамида в света. Поглед назад в историята на икономическите престъпления показва обаче, че Мейдоф има и много предшественици, съобщава Дойче веле.
Пионерът - Чарлс Понзи <br /> Италианският мигрант в САЩ се смята за първия голям майстор на финансовата пирамида, която и до днес служи за образец на финансови измами. В англоезичния свят името Понзи е толкова познато, че финансовите пирамиди дори биват наричани &quot;Схемата на Понзи&quot;. Финансовият мошеник разказва на потенциални инвеститори, че чрез продажба на международни ценни книжа би могъл да реализира дивиденти от 400 процента и че който вложи пари при него, щял в разстояние на 90 дни да удвои капитала си. Понзи успява да прилъже около 40 хиляди клиенти и да прибере от тях общо 10 милиона долара като накрая изчезват 4,3 милиона долара. Измамникът умира през 1949 година. <br /> <br /> Кралицата - Дагмар Бертгес<br /> И в Германия много инвеститори се подлъгаха по финансова пирамида, например по тази на Дамара Бертгес, която се представя като президентка на European Kings Club - дружество без организационно покритие. Между 1991 и 1994 година наивни инвеститори влагат в нейния клуб капитал в размер на два милиарда марки. Тя обещава на вложителите да сложи край на лошия капитал и с това се възползва от страховете им, защото и преди 15 години банките не са се ползвали с особено добър имидж. През септември 1994 година рухва системата на Дамара Бертгес, която се състои от 80 фиктивни фирми.<br /> <br /> Спекулантите от германската банка Херщат<br /> Кьолнската банка Херщат е малка институция, но нейният срив през 1974 година разтърсва финансовия свят. Последица - в Германия е основан &quot;Фонд за инвеститорска сигурност&quot;, променят се и редица закони. През 1971 година рухва валутната система Бретън Уудс, предвиждаща строги правила за обменните курсове на валута. За търговците на девизи това е новост. Те могат да използват минимални промени в обменните курсове, за да реализират големи печалби. Банката Херщат се впуска от самото начало в този бизнес. Особено успешно действа Дани Дател, който започва да работи в банката през 1958 година най-напред като чирак. Банковият институт Херщат е обзет от истинска златна треска. Скоро много от работещите в централата, включително и портиери се впускат в хазартната игра. <br /> През 1973 година банката бележи оборот от продажбата на девизи в размер на 24 милиарда марки. Година по-късно обаче спекулациите удрят на камък. Вътрешна проверка в банката установява загуби от половин милиард марки. Информирана е службата за финансов надзор. Главният собственик - концернът Герлинг води преговори с големите Дойче Банк, Дрезднер Банк и Комерцбанк за спасяване на банката Херщат. Още на същия ден надзорната служба нарежда да бъдат закрити филиалите на Херщат в Кьолн и Бон. В този ден загубите възлизат на 480 милиона марки. На следващата сутрин пред банката се разиграват бурни сцени. Клиентите искат да изтеглят вложените пари. Касите обаче са затворени.<br /> <br /> Без контрол - Жером Кервиел<br /> В голямата френска банка Сосиете Женерал младият брокер Жером Кервиел иска да стане звезда. 32-годишният чиновник минава за саможивец и компютърен гений, който притежава тайни данни за контролните системи на банката и който явно използва тези познания, без сам да извлича някаква облага. На моменти той търгува с акции за до 50 милиарда евро, без неговите началници да забележат нещо. Докато бъдат разкрити сделките му, Кервиел проиграва 4,9 милиарда евро.<br /> <br /> Контрольорът - Ник Лийсън<br /> Не толкова големи щети - само 1,2 милиарда долара загуби - причинява младият брокер Ник Лийсън. Той работи в Сингапур. Далеч от родината си Англия, Ник Лийсън може сам да контролира дейността си, поради което съсипва своя работодател, традиционната британска банка Беърингс. От Сингапур той спекулира на борсата в Токио, където обаче курсовете падат непрекъснато. Дълго време Ник Лийсън успява да прикрие загубите на банкова сметка номер 8888. Преди да избяга той залепва на компютъра си бележка с лаконичното &quot;Съжалявам&quot;. По-късно Ник Лийсън описва историята си в книга, по която през 1999 година се прави и филм. /БЛИЦ <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <br />