Неандерталски гени ни правят уязвими за К-19

Гени, останали у нас още от неандерталците, могат да доведат до особено тежко протичане на К-19, показва ново проучване, цитирано от DW. Изследването събуди голям интерес не само в научните среди.

Двама шведски изследователи са открили у неандерталеца ген, който повишава до три пъти риска от тежко протичане на К-19.
Щефан Шифелс от института за история на човечеството "Макс Планк" смята, че проучването е много убедително.

"Става дума за мутация в един-единствен ген, която може да повлияе на степента на заболяването, и още по-точно: два пъти нараства рискът да се наложи болнично лечение." - посочва той.

Но засега не е известно защо от този генетичен вариант произтичат по-високи рискове за зараза с К-19, Сигурно е обаче, че който се надява проучването да подпомогне лечението на К-19, ще остане разочарован - целта на шведските изследователи е да постигнат напредък в познанията за човешкия геном.

"Проучването се опитва да установи до каква степен геномът на неандерталеца се различава от този на днешните хора и на кои места сме наследили същия геном", отбулязва Шифелс. За него ползата от труда на шведските учени е, че подпомага отговора на въпросите - откъде идваме и как функционира човешкият произход.

"Това е абстрактно знание, от което не би могло да има пряка полза, но то придобива голяма актуалност покрай К-19", уточнява той.
Автори на проучването са шведските изследователи Хуго Зеберг и Сванте Пебо, които отдавна изучават неандерталците. Сванте Пебо е смятан за основател на палеогенетиката.

През 2010 г. той и неговият екип успяват да реконструират първата версия на генома на неандерталеца на основата на кости на възраст 10 хиляди години. Чрез направеното сравнение между генома на неандерталеца и този на съвременния човек, учените стигат до извода, че ние имаме около два процента от ДНК на неандерталеца и това е повлияло на човешката еволюция.

Така например, то е укрепило нашата имунна система, но и до днес е причина за податливост към определени заболявания - включително К-19. Двамата шведски експерти са установили, че тази версия на генния клъстер, която е свързан с повишен риск, е много сходна с генетичната секвенция на един неандерталец от Хърватия, живял преди 50 000 години.

"Както личи - генетичното наследство на неандерталеца има трагични последствия по време на актуалната пандемия. И трябва час по-скоро да се разбере защо това е така." - казва Сванте Пебо.

Генетичният рисков вариант не е разпределен равномерно в различните части на света. "Мутацията на гена, който е имал неандерталецът, и който ние сме наследили от него, се носи в Европа от всеки дванайсети. Докато в Африка почти не се среща." - обяснява Шифелс.

Според него от особено значение е хромозомата 3, която учените свързват с К-19. Хромозомите съдържат хиляди гени. И така наред с другото може да се установи дали у пациентите, при които заболяването протича по-тежко, определена мутация се среща по-често, отколкото при останалите.

Всички ние носим в себе си милиони мутации - т.е. генетични отлики. Тези мутации не се наследяват индивидуално, а принципно като блок. Този блок, който учените сега са идентифицирали, показва голямо сходство с неандерталците. "Сега, покрай Ковид-19, изведнъж се забелязва, че тази мутация, която носим от десетки хиляди години, до момента не е причинила нищо лошо. Но сега води до този трагичен ефект." - констатира Шифелс.