Учените, изследващи ДНК на неандерталците, не откриват податки, че представителите на този изчезнал вид някога са се кръстосали със съвременните хора.
Нашите най-близки роднини обаче можели да говорят не по-зле от нас, твърди професор Сванте Паабо от германския институт “Макс Планк”. Той направи изявлението си в Чикаго, където представи “първата чернова” на пълния геном на неандерталеца. Генетичната информация е получена от вкаменелости, открити в Хърватия. Професор Паабо потвърди, че неандерталците притежават гена “FOXP2”, който при съвременните хора “отговаря” за говора и езика. Учените от “Макс Планк” и американската компания “454 Life Sciences Corporation”, базирана в щата Кънектикът са проучили 3 млрд. гена, които покриват 60% от генома на неандерталеца. Според професор Паабо “черновата” на генома може да помогне на учените да открията генетичните участъци, които правят homo sapiens толкова уникален. “Да видим ДНК-структурата на най-близките ни роднини в еволюционно отношение винаги е било мечта за всеки учен. Сега, когато разполагаме с генома на неандерталеца, можем да търсим в човешкия геном онези области, където личат значителните и бързи промени, благодарение на които сме се отделили от неандерталците. В този момент с нас трябва да се е случило нещо особено. Най-увлекателното е това, че разполагайки с пълния геном, можем да проследим тези промени напълно обективно”, твърди професорът. Неандерталците са обитавали Европа и някои райони на Азия, докато не изчезват преди около 30 000 години. Те са най-близките роднини на съвременния човек: между 99,5 и 99,9% от гените ни съвпадат. Откриването на разликите може да покаже най-важните еволюционни промени, благодарение на които съвременният човек преди приблизително 100 000 години е започнал походите си извън пределите на Африка и бързо се разселил по целия свят. Особен интерес за професор Паабо и колегите му предизвикват гените, изиграли ключова роля в скорошната човешка еволюция като “FOXP2", отговарящ за речта и езика. В този ген между човека и шимпанзето има 2 съществени разлики. Но както личи от предварителните изводи, при неандерталците този ген е на практика еднакъв с човешкия. Не можем да изключим възможността, че са можели да говорят като нас. Но знаем, че към езика и речта имат отношение и други гени, така че ще бъдат необходими нови изследвания”, казва професор Паабо. Тъй като в продължение на хилядолетия неандерталците са живеели в Европа рамо до рамо с homo sapiens, отдавна се водят дискусии дали сме могли да наследим някои техни черти чрез кръстосване. Професор Паабо и колегите му обаче не са открили потвърждение за това. И ако е имало въздействие на неандерталците върху генетичния “портрет” на съвременния човек, то е имало само ограничен характер. Професор Крис Стрингър от британския Институт по естествена история заяви: “Ако данните по генома на неандерталеца не потвърдят кръстосване на практика, това ще съвпада със собствените ми изводи, базирани на проучване на вкаменелости. Те показват, че ако кръстосването е било възможно, то е ставало извънредно рядко и не е оказало някакво значимо въздействие върху съвременния човек”. По думите на професор Паабо той и колегите му не очакват някакви открития, които биха помогнали за разгадаването на тайната за изчезването на неандерталците. “Не мисля , че те са измрели поради някакви генетични особености. Изглежда това е било свързано по някакъв начин с взаимодействията им с околната среда или със съвременния човек. А това няма как да се открие чрез изследване на тяхната ДНК”, каза той. Професорът поля със студен душ и мерака на някои ентусиасти, които веднага заговориха, че разшифроването на генома на неандерталеца ще спомогне за клонирането му. “Имаме работа с много сложен организъм на бозайник. Не мисля, че технологията ще се развие толкова бързо, че да стана свидетел на подобно събитие. Това е в сферата не на науката, а на научната фантастика”, твърди 53-годишният изследовател. /Би Би Си