Неразказаната история на най-голямата петролна сделка в света
Както винаги, мъжете се събират в същата конферентна зала на първия етаж, само че този те са решили да направят ежегодния си залог на петролния пазар по-голям, от когато и да било.
По-малко от 10 души от няколко мексикански министерства и държавната енергийна компания Petróleos Mexicanos се канят да заложат огромна сума срещу пазара.
Ако познаят, печалбите ще бъдат огромни. Какво ще стане обаче, ако грешат? В такъв случаи ще са прахосали едно малко състояние.
Близо седем месеца по-късно, в началото на януари 2008 г., цената на петрола флиртува с нивото от 100 долара за барел за първи път в историята. Цената отстъпва до под 90 долара до края на месеца, но след това, в началото на февруари, потегля нагоре.
Цената на щатския лек суров петрол бележи нови върхове всеки месец — 103.05 долара за барел, 111.80 долара, 119.93 долара, 135.09 долара, 143.67 долара, като в крайна сметка достига 147.27 долара за барел в началото на юли.
На фона на наглед неустоимия глад за петрол от страна на развиващите се икономики, сред които Китай и Бразилия, някои трейдъри дори обсъждат скандални цени от около 200 долара за барел.
На 22 юли 2008 г., само 11 дни, след като цената на петрола достига исторически връх, тази малка група мексиканци се събира във финансовото министерство, известно като Secretaría de Hacienda y Crédito Público, за да обсъдят тяхната различна прогноза за пазара.
Когато “мъжете от Хасиендата,” както са известни, се отправят обратно към бюрата си, тяхната цел е да хеджират петролните постъпления на Мексико посредством сделка с банките на Уолстрийт. Минути по-късно те започват да заливат брокерите в Barclays, Goldman Sachs, Morgan Stanley и Deutsche Bank със съобщения.
Техните инструкции са за закупуването на “пут” опции, или договори, които им дават правото да продават петрол на определена предварително цена, на нива между 66.50 и 87 долара за барел. Банките, които получават поръчките, дотогава не са виждали толкова голяма петролна сделка. Цената на всичките тези опции възлиза на 1.5 млрд. долара.
От Хюстън до Ню Йорк, банкерите работят денонощно, за да финализират тази огромна сделка. Тя възлиза на 330 млн. барела - количество, което се равнява на годишния внос на Холандия.
Barclays, която по това време си проправя път сред големите играчи при суровините, купува по-голяма част от количеството – 220 млн. барела. Goldman Sachs се нарежда на второ място с 85 млн. барела.
Нещо повече, този дързък залог, че цената на петрола ще се срине, е направен от държавни служители, заемащи непредполагащи такова решение длъжности, като “генерален директор по фискалното планиране”. В доходоносния петролен бизнес - професия, известна с щедрите възнаграждения, тези държавни служители вероятно са били едни от най-лошо платените.
Въпреки това мъжете от Хасиендата, които все още са наричани така, макар че понякога на събиранията им има и жени, се оказват достатъчно далновидни, за да предскажат срив в цената на петрола.
След като банките изпълняват сделката, в рамките на петмесечен период цената на петрола е в процес на свободно падане, на фона на най-голямата финансова катастрофа от ерата на Голямата депресия насам. През 2009 г. средната цена на петрола възлиза на под 55 долара, което е доста под средната цена на опциите от 70 долара.
Ключът към успеха на тази огромна държавна хеджираща сделка е това, че действахме “бързо, много бързо,” казва Херардо Родригез, който по това време е заместник-министър на финансите и един от присъствалите в залата. В момента той е управляващ директор в BlackRock Inc.
“В началото на лятото забелязахме, че финансовата криза се разпространява бързо,” казва той. “Въпреки това, цените на петрола си оставаха високи и дори се покачваха. Казахме си, че имаме нужда от застраховка и че трябва да се възползваме от цената на петрола в размер на 150 долара. ”
През декември 2009 г. четирите инвестиционни банки, участвали в сделката, превеждат печалбите от нея обратно към Мексико. Официални данни показват, че парите, постъпили по сметка 420127 в държавната банка Nacional Financiera, възлизат на 5 084 873 500 долара.
Хеджирането при петролната търговия не е нещо необичайно. Авиокомпаниите хеджират постоянно, за да се застраховат срещу нарастващите цени; шистовите производители в САЩ разчитат на хеджирането, за да си гарантират приходи. Нито една сделка обаче не може да се доближи по размер до мексиканската, известна като “Хасиенда хедж”, която се осъществява ежегодно.
През последните 10 години стойността на тази хеджираща сделка на хартия възлиза на 163 млрд. долара. “Това е сделката, която всички банки чакат всяка година,” казва Ричард Фулъртън, основател на Matilda Capital Management и бивш трейдър в Royal Dutch Shell и Glencore. “Сделката е толкова голяма, че може да направи годината им успешна или да я провали.”
Въпреки огромния си размер, въздействие и такси, малцина, дори в енергийната индустрия и на Уолстрийт, могат да се похвалят, че знаят много за нея. Мексико, която е дванадесетият най-голям производител на петрол в света, и банкерите на страната старателно обгръщат програмата в тайна, за да попречат на други търговски къщи и хеджфондове да се възползват от информацията и да подадат предварително същите поръчки.
От Bloomberg Markets успяват да разплетат тази тайна история чрез поредица от интервюта с бивши и настоящи държавни служители, трейдъри, брокери, банкери и консултанти, както и да анализират хиляди страници от документи, които не са били публични преди това.
Петролният хедж на Мексико има реална икономическа важност. До относително скоро страната разчиташе на петрола за около една трета от постъпленията си, което я правеше много уязвима към евентуални големи колебания в цените. Според бивши и настояши държавни служители, основната цел на хеджирането не е да попълни хазната на страната, а да защити бюджета от колебанията в цените на петрола.
Нещо повече, това е едно фискално отговорно упражнение, което понижава лихвените разходи на страната, казва Фабиан Валенсия, старши икономист в МВФ. “Хеджирането означава, че Мексико плаща с около 30 базисни пункта по-малко лихва по държавния си дълг,” казва той.
"Хеджирането е като да си купиш застраховка", казва Гилермо Ортиз, управител на централната банка на Мексико в периода 1998 - 2009: “Купуваш си застраховка с надеждата, че няма да ти трябва.”
Мексико обикновено печели пари от хеджирането на петрола, в някои случаи много пари, както през 2008-09. От 2001 до 2017 г. Страната печели 2.4 млрд. долара; хеджовете са генерирали 14.1 млрд. долара печалби, докато таксите, платени на банки и брокери, възлизат на 11.7 млрд. долара за този период.
Управляващите в Мексико могат да се похвалят с наистина добри резултати през последните години. Страната печели 6.4 млрд. долара през 2015 г. и 2.7 млрд. долара през 2016 г. Резултатите за 2017 г. предстои да се изяснят. Миналото лято Мексико похарчи над 1 млрд. долара за закупуването на пут опции при долна граница на цената от 38 долара за барел.
Ако цените останат на сегашните си нива от около 50 долара за барел, мъжете от Хасиендата няма да спечелят никакви пари. Ако средната цена обаче падне под 38 долара за барел, те ще започнат да печелят пари. Това няма да стане ясно до декември.
Мексико хеджира за първи път през 1990 г., след като Саддам Хюсеин напада Кувейт, което довежда до криза в богатия на петролни залежи Близък изток. Малко след това ООН налага ембарго върху петрола от Ирак и Кувейт, с което премахва около 10% от предлагането на световния пазар. Цените скачат от 15.06 долара за барел през юни същата година, до 41.15 долара през октомври.
Този тип търговия води началото си до 80-те години на миналия век, когато Мексико се опитва да стабилизира финансовото си положение. По-конкретно, правителството не успява да предвиди петролната криза от 1985-86 г., когато Саудитска Арабия наводнява пазара и цените се сриват.
Страната отново е изненадана неприятно в края на 90-те години, когато Азиатската икономическа криза се отразява на търсенето на петрола, а страните от ОПЕК увеличават производството с цел завземане на пазарен дял. В резултат на това цените се сриват. През декември 1998 г. Мексико продава суров петрол на минималната цена от 5.68 долара на щатска рафинерия. Мексико, която не е член на ОПЕК, не предвижда тази криза и не е хеджирала.
Този горчив опит засяга цяло поколение държавни служители, които решават, че вече никога няма да бъдат толкова неподготвени. Така се слага начало на модерната сделка с хеджирането на мексиканския петрол в началото на новото хилядолетие, след като в страната са приети закони, които позволяват значителна бюджетна гъвкавост, за да може сделки от подобен мащаб да бъдат осъществявани
Мексиканското правителство хеджира всяка година, но не влиза на пазара по едно и също време. Официални документи показват, че страната е започвала да купува опции най-рано през май и най-късно през август.
Одитите затвърждават положителната репутация на Мексико на петролния пазар, както и желанието на страната да пази сделките си в тайна. Нито една друга година не олицетворява тези характеристики, като 2007 г. Мъжете от Хасиенда започват 2007 г., хеджирайки 5 млн. барела в средата на юни. Цените на петрола не падат, а Мексико постепенно увеличава позицията си, продавайки 185 млн. барела в следващите три седмици.
В края на юли, на фона на бързо покачващите се цени, Мексико влиза още по-сериозно на пазара и продава 100 млн. барела само за седмица. Продажбите свалят цените с 10%. След това Мексико незабавно напуска пазара за период от три седмици.
Мъжете от Хасиенда се връщат на пазара в края на август и докато цените нарастват отново, те продават бързо нови 85 млн. барела за 10 дни. В онази година Мексико продава общо 435 млн. барела петрол в 68 сделки. По-голяма част от тези поръчки минава през Goldman Sachs — 250 млн. барела общо.
Въпреки успеха на Мексико, нито една друга страна производител на петрол не ползва тази стратегия с в такива големи размери. Няколко държави, сред които Катар и Русия, са се доближавали до въвеждането на голяма програма за хеджиране чрез Morgan Stanley и Goldman Sachs, но са се отказвали в последната минута, според запознати източници.
Източник: Profit.bg.