Нещастният кюрдски народ пак направи неправилен избор (анализ)

Кюрдският народ от много десетилетия предизвиква съпричастност в целия свят, защото е въплъщение и пример на принципна несправедливост в съвременното световно държавно-политическо устройство.

40-милионният народ, както и огромната територия на неговото историческо обитаване – етногеографския регион Кюрдистан, - след разпадането на империите в първата половина на 20 век по волята на тогавашните велики държави не е получил своя държавност и се оказал разделен между Турция, Иран, Ирак и Сирия.
 
Упоритата борба (понякога и въоръжена) на кюрдите поне през последния половин век за създаване на държавност винаги е намирала отклик и съчувствие у хората по света. При това тя противоречи на базовите основания на съвременното държавно устройство на света, защитаващо държавната цялост и крайно не одобряващо насилствените методи в политическата борба.
 
След като в Близкия Изток тръгнаха деструктивни и дори катастрофални процеси с крах за цели държави, може би единственият положителен момент беше кюрдите най-накрая да получат своя държава и това да стане тържество за висша историческа справедливост.
 
Към началото на 2018 г. тази епопея излиза на финалната права с поразяващ резултат: кюрдите съумяват със собствените си ръце да провалят очерталия се още преди две години сигурен шанс да създадат своя държавност.
 
Кюрдите наистина няма кого да винят, освен себе си, защото те взеха поредица принципно погрешни решения, които накрая ще им струват всички или почти всички достижения на ниво държавно строителство през последните години.
 
Експертите по Близкия Изток изтъкват вътрешни подробности относно кюрдския въпрос: от мащабни вътрешни политически противоречия до толкова сериозни различия между кюрдите от различните страни, че единно движение за независимост не съществува, че различните кюрдски сили и групировки фактически действат самостоятелно. Така възниква въпросът дали кюрдите наистина са дозрели до държавност и ако тя все пак им се даде, дали няма да започнат вътрешна гражданска война.
 
Въпреки вътрешните различия и разногласия различните групировки кюрди са единни в грешките: Първо, излишна праволинейна неотстъпчивост, липса на готовност за гъвкавост и компромиси, дори в ситуация, която налага тяхната необходимост. Второ, принципно погрешното решение да заложат на американците като съюзници.
 
Първата посочена грешка се прояви в организацията на референдума за независимост на Иракски Кюрдистан през септември миналата година. Кюрдите го проведоха въпреки всички предупреждения и съвети отвън да не го правят. В резултат неговите резултати дружно не бяха признати от световната общност, поддържаща властите в Ирак по въпроса за териториалната цялост на страната. Освен това Багдад получи претекст за по-твърда политика по възстановяване на контрола над кюрдската автономия, а в самия Иракски Кюрдистан се изостри вътрешнополитическата турбулентност.
 
Създаде се парадоксална ситуация: форсирайки въпроса за независимостта, иракските кюрди се оказаха отхвърлени назад с много години, като се изправиха пред перспективата да загубят изобщо всички свои достижения.
 
Проблемът за проявяваната праволинейна неотстъпчивост и неспособност за компромиси ярко пролича при военната операция на Турция срещу сирийския Африн.
 
БЛИЦ вчера информира как кюрдската групировка PYD отхвърлила предложението на Русия за секретно споразумение техните отряди да се влеят в сирийската армия и да признаят властта в Дамаск. Далеч по-рано кюрдите влязоха в сговор с терористите от ИД и окупираха нефтените полета източно от Ефрат с цел после да изнудват Башар Асад. Той нито ще го забрави, нито ще го прости.
 
При това американците анонсираха създаването на „сили за сигурност на границите”, фактически нова кюрдска армия на неконтролирана от Дамаск територия в Северна Сирия. Това предизвика неконтролираната азиатска ярост на Анкара и конкретно на Ердоган, защото тази конфигурация би станала опора за турските кюрди, борещи се за независимост от другата страна на границата.
 
В резултат Вашингтон постигна изглеждащото невъзможно съвпадение на интересите на Дамаск и Анкара, за които създаването на подобно кюрдско проамериканско военнополитическо и квазидържавно образувание е еднакво неприемливо.
 
Американците стартираха тази комбинация, защото мощта на тяхната тромава дипломация се гради основно на политически натиск и бомби голям калибър.Странно е как кюрдите се подведоха и не прозряха липсата на перспектива в авантюрата.
 
Турция започна военната операция против кюрдите с гръм и трясък. Дамаск изрази полагащото се възмущение и протест, но само си „изми ръцете”, предоставяйки на турците цялата „черна работа” по ликвидиране на кюрдските военни структури. Още повече, че кюрдите са отлични воини и тази операция няма да представлява лека разходка.
 
Какво обаче трябва да прави Русия? Москва няма интерес да се застъпва за кюрдите, които демонстрират феноменална упоритост, неспособност за компромиси и адекватна оценка за промените във външната политическа ситуация. Защо Москва трябва да се кара със своите съюзници Дамаск и Анкара заради кюрдите, които сключиха съюз с американците и заради тях хлътнаха в тази авантюра?
 
Русия изрази подобаваща за случая, но искрена тревога и неодобрение, но фактически просто се изтегли в страни, очаквайки края на събитията. А тепърва ще стават интересни неща: Армията на Асад кога ще прегази Ефрат? Как Дамаск ще се справи с мешавицата в Идлиб? Турция уважава териториалната цялост на Сирия, но за колко „временно” ще окупира Африн? Какво ще прави Анкара със създадената от нея Свободна сирийска армия? Ще има ли вълна от кюрдски тероризъм в Турция?
 
За финал БЛИЦ се изкушава да припомни един стар пикантен кратък виц: „Имало едно време едно момиче, то само си е виновно”. Конкретно в случая „Имало едно време едни кюрди...” Битият – бит...
 
Редакция БЛИЦ (по чужди публикации)