2009 ще бъде годината на балканските страни, заяви еврокомисарят по разширяването Оли Рен, представяйки доклада за напредъка, постигнат от еврокандидатите. По този повод Дойче веле публикува коментар на Бернд Ригерт.
Годишният доклад на Брюксел засяга напредъка, постигнат от кандидатите Турция, Хърватия и Македония и аспирантите Албания, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора и Косово. В Брюксел интересът към представянето на тези страни намаля осезателно. От една страна европейците се мъчат с финансовата криза, от друга - ЕС сам не знае в момента как ще се развива занапред. Лисабонският договор, съдържащ ясни правила за следващия кръг наразширяване, е все така замразен. Не е ясно дали догодина в Ирландия ще се проведе нов референдум.
Сред страните-членки липсва единодушие по въпроса дали без подобен базисен договор изобщо ще бъдат приети нови страни. ЕК смята например, че преговорите с Хърватия ще приключат догодина, но няма никаква яснота кога ще стане самото приемане.

От три години вече се преговаря с Хърватия и Турция. По същество преговорите с Анкара тъпчат на място. В актуалния доклад отново се критикуват вътрешните проблеми на страната, държавната криза, конфликтът с кюрдите, липсата на свобода на печата и на религията. Чака решение кипърският проблем. Изразява се задоволство поне от външнополитическата ориентация на Турция. Но място за илюзии няма. В днешното й състояние Турция не е узряла за членство в ЕС; ще минат дълги години, докато се стигне дотам.
Не са изпълнени политическите предпоставки за еврочленство и в Македония. Цяла една година бе пропусната, тъй като изборите не отговаряха на международните стандарти, а парламентът не функционира както трябва.
Останалите балкански страни напредват съвсем бавно. Албания се опитва да въведе европейски стандарти в политиката и правосъдието, но среща огромни затруднения при практическото им осъществяване. В Босна и Херцеговина търканията между отделните етнически групи продължават да спъват процеса на реформи.
Много добре се представя малката Черна гора, въпреки че корупцията и организираната престъпност остават сериозен проблем. Отношенията между Брюксел и Сърбия са все така обременени, тъй като военнопрестъпникът Ратко Младич е все още на свобода.
Като цяло в ЕС преобладава умора от разширяването, докато сред кандидатите се забелязва известно отрезвяване в преценката за това колко дълъг и труден е пътят към съюза. Специално приемането на Турция е въпрос на далечното бъдеще. Може би турците ще разберат, че ЕС не им е така необходим, както на останалите балкански страни. /БЛИЦ