Независим Кюрдистан: Новата близкоизточна война е замислена от САЩ още преди 25 години

Кюрдите водят борба за единение и независимост над половин век, но Великите сили не включваха това в плановете си. Първата полуофициална концепция бе изложена в статията на полк. Ралф Петерс „Кървави граници”, публикувана в началото на юни 2006 г. в списанието на Пентагон „Armed Forces Journal”, съпроводена от карта с многозначителното наименование: „Как може да изглежда по-добре Близкият Изток”. Войната в Сирия даде шанс за реализацията на кюрдската мечта.

В региона не се радват на тази перспектива: кюрдите се превърнаха в мощна и калена в битки военна сила в региона. Ако те успеят да образуват независима държава, тя ще владее богати нефтогазови полета в Сирия и Ирак, но няма да има морски излаз за експорт и това неизбежно ще доведе до конфронтация не само с околните държави. Началото на новото противопоставяне в региона вероятно ще доведе до още една голяма война, продължаваща десетилетия.
 
В Близкия Изток се оформят два противоборстващи съюза относно Кюрдистан: Първият е оглавяван от Русия и включва Иран и Турция; Вторият съюз е от САЩ, Израел и Саудитска Арабия. Сирия засега е извън политическата игра, но нейните интереси съвпадат с тези на Москва, Анкара и Техеран – Кюрдистан не само не им е нужен, но засяга техните национални интереси с претенции за част от териториите им (с изключение на Русия).
 
По същество проруската коалиция в региона се бори за запазване на досегашното статукво, което устройва всички, а американците искат да възстановят ситуацията от края на 1940-те години с малко изменение в състава на „играчите”.
 
Именно САЩ са главните поръчители за Кюрдистан. Именно те след разгрома на Ирак във войната през 1991 г. създадоха в северната й част днешната кюрдска автономия и всячески я защитаваха през годините.
 
Те от нула създадоха днешното кюрдско образувание в Северна Сирия, след залеза на Халифата спомогнаха значителна част от територията му да се окаже под властта на кюрдите. Последният аргумент е подкрепяното кюрдско настъпление към Дейр ез-Зор.
 
Приведените факти говорят, че изграждането на Голям Кюрдистан не е тактическо решение на екипа на Барак Обама, нито е хрумване на Доналд Тръмп.
 
Това е резултат от продължителна игра на Вашингтон в региона, замислена поне преди 25 г. Сега просто настана време за нейния нов рунд.
 
На американците им трябва Кюрдистан за преформатиране на Близкия Изток и да създадат от него нова зона на нестабилност за десетилетия напред. Работата е там, че изкуствените граници, начертани по резултатите на двете световни войни, вече станаха устойчиви. Народите се вместиха в тях, страните в региона като цяло се смириха (без Израел), а следователно станаха по-малко управляеми иззад океана.
 
Интересът на Израел към поредната авантюра на Вашингтон идва от желанието да излезе от ролята на главен проблем за своите съседи и да не е за тях „цел №1”. Същото се отнася и за саудитците, макар формално картата на полковник Петерс е присъда за страната им, но те все се надяват да избягнат най-лошия вариант. За сега тактически Кюрдистан е техен естествен съюзник, враг на техните врагове и единствената надежда за спасение от „шиитската ос на злото”.
 
След изясняване на позициите на страните и техните мотиви идва резонният въпрос какво може да се очаква?
 
Вашингтон се въздържа от позиция относно референдума за независимост на иракските кюрди и ще прави всичко, за да смекчи първото впечатление. Той ще събере Ирак и Кюрдистан на масата на преговори, които ще продължат 2-3 г. и ще имат нулев резултат. После в региона ще бъде създадена нова ситуация и всички ще свикнат с новото статукво.
 
Ирак е единственият канал, по който в Кюрдистан може да бъде доставено оръжие, а след това Вашингтон ще направи всичко Багдад да се нуждае от тях и занапред и да не излезе от техния контрол. Иран и Русия обаче ще се опитат да овладеят американските лостове за въздействие върху Ирак и така ще затворят и последната възможност на САЩ да подкрепят кюрдите.
 
Турция почти сигурно ще се опита да заформи на границата на новото образование война. САЩ с всички сили ще създават на Турция проблеми, та поне на първо време да не й е до Кюрдистан, а после може да се очаква активизация на турската опозиция и на терористите на нейна територия.
 
И така, залозите вече са направени, фигурите отдавна са разставени. „Голямата игра” в Близкия Изток не спира вече повече от 100 г. и едва ли скоро ще й се види краят. Независим Кюрдистан е само нова фигура фигура в тази игра. Засега е само „пешка”. Дали тя ще израсте в по-значима фигура на близкоизточната шахматна дъска или ще я „изядат” съседите? Това скоро няма да стане ясно.
 
Редакция БЛИЦ по публикация в topwar.ru