Ноам Чомски: Страните търсят спасение в Китай, защото САЩ са машината за разрушаване

Гудман: Искам да Ви попитам за този коментар. Бихте ли го обяснил?

Чомски: Казах също, че това е изключително скандално изявление. Но въпросът е дали това е вярно. Искам да попитам, имало ли е някога формация в човешката история, с такъв ангажимент за разрушаването на организирания човешки живот на Земята? Не знам. Републиканската организация – аз се колебая дали да я нарека партия – е ангажирана с това? Вероятно. Няма дори никакъв въпрос за това.

Разгледайте последната основна кампания – много публичност, много малко коментари за най-важния факт. Всеки един кандидат отрича, това, което се случва – а именно екологичната катастрофа. Имаше двама по-умерени политици, като Джеб Буш, които казаха: „Може би това се случва. Но няма значение, защото фракингът работи добре и така можем да получим повече изкопаеми горива“. Другият беше Джон Касик – единственият, който каза: „Да, вярно е. Глобалното затопляне продължава, но няма значение“. Той беше губернатор на Охайо и разсъждаваше така: „В Охайо ще продължим да използваме въглища за енергия и няма да се извиним за това. Така че имаме 100-процентов ангажимент да се състезаваме към бедствието“.

Погледнете какво се е случило оттогава до днес. Но 8 ноември се проведоха изборите за американски президент. Имаше, както повечето от вас знаят, много важна конференция в Маракеш, Мароко, която събра над 200 дипломати. Тя бе организирана от Организацията на обединените нации с целта да се поставят конкретни ангажименти след споразумението, постигнато в Париж през декември 2015 г.

Парижката конференция възнамеряваше да постигне договореност, но не успя заради най-опасната организация в човешката история. Републиканският конгрес няма да приеме никакви ангажименти, затова светът остана с вербални обещания, но без ангажименти. Е, на 8 ноември, те щяха да се опитат да продължат напред. На 8 ноември всъщност имаше доклад от Световната метеорологична организация, много лош анализ на състоянието на околната среда и вероятните перспективи. В него се посочваше, че отиваме опасно близо до точката, от която споразумението от френската столица трябваше да ни предпази, заедно с други зловещи прогнози. В този момент конференцията почти спря, защото се появиха новини за изборите.

И се оказва, че най-мощната страна в човешката история, най-богатата и най-влиятелният лидер на свободния свят, току-що реши не само да не подкрепя усилията, а активно да ги подкопава. Така че целият свят от едната страна, буквално, поне се опитва да направи едно или друго, но не достатъчно, въпреки че някои държави постигат много, като Дания например.

Същевременно, в прекрасна изолация е страната, водена от най-опасната организация в човешката история, която казва: „Ние не сме част от това. Всъщност ние ще се опитаме да го подкопаем. Ще увеличим максимално използването на изкопаеми горива. Няма да предоставим финансиране. Ще премахнем разпоредбите, които забавят въздействието, опустошителното въздействие от производството на въглероден диоксид и други опасни газове в атмосферата като метан“.

Добре. Ето защо конференцията почти спря. Въпросът е: „Можем ли да спасим нещо от този остатък?“ И колкото и да е невероятно, страните търсят спасение в другаде – в Китай. Тук имаме свят, който търси спасение в Китай, защото Съединените щати са машината за разрушаване с трите клона на управление в ръцете на най-опасната организация в човешката история.

И не е нужно да минавам през онова, което се е случило след това, но, общо взето, назначенията на кабинета са предназначени – за хора, чиято ангажираност и убеждения са, че е необходимо да се унищожи всичко в техния ресор, което би било от полза за човешките същества, дори и без това да увеличи печалбите и силата им. И те го правят системно, един след друг. Американската агенция за опазване на околната среда бе рязко ограничена. Всъщност, основният отдел, който се занимава с проблемите на околната среда, е Департаментът по енергетика, който също пострада от големи съкращения, особено в програмите, свързани с околната среда. Дори има забрана за публикуване на информация и материали за това.

И това не е само на национално ниво. Републиканската партия прави това на всяко ниво. В Северна Каролина, преди няколко години, когато законодателната власт призова за проучване на ефекта от покачването на морското равнище и опасностите за северното крайбрежие, имаше сериозно научно изследване, което прогнозираше, че – забравям колко години, но не много време – един метър увеличение на морското равнище ще бъде опустошително за Източна Северна Каролина. Властите реагираха, като забраниха всякакви действия или дори дискусии, свързани с изменението на климата. Всъщност най-добрият коментар за това – бих искал да го цитирам дословно – беше от Стивън Колбърт, който каза: „Ако имате сериозен проблем, начинът да го разрешите, е да се правите, че той не съществува.