Решението на България публично да подкрепи бившия си министър на външните работи Соломон Паси за кандидат за генерален секретар на НАТО неприятно изненада дипломати в централата на алианса, съобщава агенция "Франс прес", цитирана в "Дневник".
Съобщението от София "нарушава традицията за дискретност, която обикновено обгръща процеса на номинациите", обяснява дипломат, пожелал анонимност. По думите му действията на България са "доста необичайни". Негов колега добавя: "Това не кореспондира с традицията, в която столиците на страните от алианса обикновено запазват мълчание" относно това кой би могъл да бъде издигнат и подкрепен сред 26-те държави-членки.
Паси е първият официално издигнат кандидат за поста на холандеца Яап де Хоп Схефер, чийто 5-годишен мандат изтича през май. Предполага се, че решението кой да го наследи може да бъде взето на срещата на НАТО на върха на 3-4 април по повод 60-ия юбилей на организацията.
Служители в пакта обаче твърдят неофициално, че на най-голяма подкрепа се радва датският премиер Андерс Фог Расмусен, стига той да приеме да се кандидатира. Други имена, споменавани в тази връзка, са норвежкият министър на отбраната Йонас Гар Стьоре и канадският му колега Питър Маккей.
След като САЩ споменаха, че нямат против за пръв път източноевропеец да оглави НАТО, се добавиха имената на полския министър на отбраната Радослав Сикорски, чешкият вицепремиер Александър Вондра и бившият словенски министър-председател Янез Янша.
Процедурата за избор на генерален секретар на Северноатлантическия пакт не следва някакви формални правила и е възможно всеки път да върви по собствена логика, припомня АФП. Дипломати, запознати с подобен процес, обясняват, че кандидатите, които прекалено рано са представени на публиката, обикновено отпадат по пътя.
Тази година дебатите по въпроса са обвързани със смяната в Белия дом, най-малкото поради факта, че САЩ са основният играч в алианса и най-големият вносител в бюджета и военната му сила. "Определено има връзка с американския политически календар. Нямаше смисъл за започваме да разговаряме преди това", разказва трети дипломат пред АФП.
/БЛИЦ
Паси е първият официално издигнат кандидат за поста на холандеца Яап де Хоп Схефер, чийто 5-годишен мандат изтича през май. Предполага се, че решението кой да го наследи може да бъде взето на срещата на НАТО на върха на 3-4 април по повод 60-ия юбилей на организацията.
Служители в пакта обаче твърдят неофициално, че на най-голяма подкрепа се радва датският премиер Андерс Фог Расмусен, стига той да приеме да се кандидатира. Други имена, споменавани в тази връзка, са норвежкият министър на отбраната Йонас Гар Стьоре и канадският му колега Питър Маккей.
След като САЩ споменаха, че нямат против за пръв път източноевропеец да оглави НАТО, се добавиха имената на полския министър на отбраната Радослав Сикорски, чешкият вицепремиер Александър Вондра и бившият словенски министър-председател Янез Янша.
Процедурата за избор на генерален секретар на Северноатлантическия пакт не следва някакви формални правила и е възможно всеки път да върви по собствена логика, припомня АФП. Дипломати, запознати с подобен процес, обясняват, че кандидатите, които прекалено рано са представени на публиката, обикновено отпадат по пътя.
Тази година дебатите по въпроса са обвързани със смяната в Белия дом, най-малкото поради факта, че САЩ са основният играч в алианса и най-големият вносител в бюджета и военната му сила. "Определено има връзка с американския политически календар. Нямаше смисъл за започваме да разговаряме преди това", разказва трети дипломат пред АФП.
/БЛИЦ
КОМЕНТАРИ