Норвегия отказа на Русия за Шпицберген
Москва равен достъп до архипелага, за да извършва икономическа дейност по него
Осло отхвърли предложението на руския външен министър Сергей Лавров за провеждане на консултации за архипелага Шпицберген, заяви норвежкият заместник-министър на външните работи Одун Халворсен.
"Норвегия не се консултира с други държави относно упражняването на своя суверенитет над която и да е част от норвежката територия ", каза Халворсен.
Според него в писмото, получено от Лавров, "няма нищо ново", защото то отразява "добре познатата гледна точка" на Русия, която тя "редовно докладва".
Въпреки това Халворсен нарече отношенията между страните "конструктивни и прозрачни", отбелязвайки, че ако Осло и Москва имат основни различия, те са свързани преди всичко с конфликта в източна Украйна и анексията на Крим.
Сергей Лавров изпратил писмо до норвежката си колега Ина Ериксен Серейда във връзка със 100-годишнината от подписването на трактата за Свалбард. В него ръководителят на руското външно министерство припомни, че по споразумение Норвегия е длъжна да осигури равен достъп до архипелага, за да извършва икономическа дейност по него. По-специално Лавров изрази загриженост относно ограниченията, наложени от Норвегия за използването на руски хеликоптери, както и процедурата за депортиране от Лонгърбийен срещу руснаци и нарече създаването на зона за защита на рибата незаконна от Норвегия.
Обвинения, че Осло нарушава задълженията си по споразумението от Свалбард, бяха отправени и на 9 февруари от руското посолство в Норвегия. Дипломатическата мисия заяви, че Норвегия представя "кръговете за разпределяне на лицензи за разработване на нефтени и газови ресурси в континенталните шелфови зони, разположени в обхвата на договора", поради което руските компании не могат да кандидатстват за редица перспективни области. Според посолството същата ситуация е и с минералните ресурси.
Свалбард, разположен в Северния ледовит океан, има специален правен статут. Споразумение за архипелага, подписано на 9 февруари 1920 г., установява суверенитета на Норвегия над Свалбард, но други страни по споразумението могат да използват неговите природни ресурси и териториални води.