Нов глас от Словения: Ние не сме колония на ЕС

От юли 2021 г. словенският премиер Янез Янша се издигна до ниво на политик от първа величина на Стария континент. През следващите шест месеца страната му ще председателства Съвета на Европейския съюз. За мнозина от ръководството на Европейския съюз това е неприятно познанство, коментира Игор Гашков в статия, цитирана от "Фокус".

Считат Янша за подражател на Доналд Тръмп заради използването на ревизирания лозунг на американския президент „Словения на първо място“. Заради пристрастяването си към социалните мрежи той е наричан още „маршал на Твито“, а заради отхвърлянето на миграцията - „антилиберален демократ“.

Но никой от тези прякори нямаше да се пасне на 62-годишния министър-председател на Словения Янез Янша, десен консерватор, ако не беше навикът му да изразява откровено мислит си. Янша започна председателството на страната си в Съвета на Европейския съюз, като предупреди за разпадането на Блока, което може да се случи, ако някои държави продължат да „налагат“ „въображаеми европейски ценности“ на други, и веднага предупреди Словения да не бъде смятана за „колония“ на Брюксел или „второкласна европейска държава“.

Янша знае за какво говори от първа ръка: политическата му кариера започва през годините на разпада на Съюзна република Югославия. С течение на времето, стартирайки като ляв радикал, той се превърна в убеден словенски националист. Но за всичко се плаща: цената този път бе влошаване на отношенията с Брюксел.

Гласът на Словения Сред седемте органи на Европейския съюз само един - Съветът на ЕС (който понякога се приравнява към горна камара на Европейския парламент) – се председателства ротационно от всички членове на Общността. Това е единствената платформа, която позволява на страните от ЕС, които са в опозиция на неговия курс (Словения е една от тях), да заявят позициите си.

В Брюксел обаче знаят как да управляват бюрократичния календар. И така, предварително беше направена подготовка за появата на Янез Янша на европейския политически Олимп - това събитие беше предшествано от множество критични публикации в пресата. Основното послание на повечето от тях беше едно и също: словенецът, вече добре познат на европейската арена, се промени много през последните години. Когато Янша оглави страната през 2004-2008 г., тя нямаше затруднения с Европейския съюз.

Но последвалата глобална икономическа криза и масовата миграция от Близкия изток през 2015–2016 г. тласнаха бившия съвместим с ЕС политик към позиция на национализъм. Оттогава той подкрепя изграждането на стени по границите със съседи, кавги с либерални журналисти и съдии, и предпочита да бъде приятел с унгарския премиер Виктор Орбан.

Янша стана критичен към идеите, които ЕС смята за част от неговите ценности: по-специално подкрепата за ЛГБТИ хората. Ето защо никой не се изненада, че между бъдещите партньори възникна несъгласие още на първата съвместна пресконференция на словенския лидер в новото му амплоа. „Европейският съюз обединява държави с различни традиции, различни култури... и всички тези несъответствия трябва да бъдат взети предвид и зачетени“, бе изявлението на Янша с очевиден подтекст.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен не го хареса: „Свободата на словото, [културното и расовото] многообразие и равенство са основни европейски ценности“, отвърна тя. Европейските медии видяха началото на конфликт в тази размяна на мнения, което изглежда убедително, тъй като заместникът на Фон дер Лайен Франс Тимерманс реагира доста грубо: той отказа да се снима с Янша. По време на първата реч в Европейския парламент на словенеца не му беше по-леко.

Депутатите от фракциите на Зелената и Либералната (Renew Europe) партия го посрещнаха студено. „Опасявам се, г-н Янша, че събитията във вашата страна не ни оставят възможността да ви се доверим“, каза Малик Азмани, депутат от Нидерландия.

„Вие се стремите да влезете в порочния клуб на онези, които не ценят нито свободата на медиите, нито независимостта на съдиите, нито правата на ЛГБТИ хората. Това включва и корупция и злоупотреби“. А съпредседателят на фракцията на Зелените в Европейския парламент Ска Келер обвини Янша, бивш журналист, в „кампания за клевета срещу словенските средства за масова информация“.

Източноевропейски съюз? Янша отдавна компенсира трудностите със страните от Западна Европа чрез сближаване с Унгария. Досега подкрепата му за тази страна беше предимно морална.

Подобно на Орбан, Янша категорично се противопостави на участие в политиката на американския милиардер Джордж Сорос и дори влезе в полемики с него чрез социалната мрежа:

„Стойте далеч от Европа, моля. Вашите мръсни пари и т.нар. организации с нестопанска цел се превърнаха в най-сериозните провокатори на конфликти на континента, унищожавайки доверието между народите и демокрацията. Брекзит е достатъчен. Европа трябва да се възстанови“, написа възмутеният Янша.

Друга пресечна точка между лидерите: Словения отдавна се смята за една от онези държави, на чиято помощ Унгария може да разчита, ако санкциите срещу нея бъдат поставени на европейско гласуване. Както твърдят авторите на разследващата журналистика, връзките на Янша и Орбан се простират отвъд това. Твърди се, че когато е създавал собствена медия, словенският лидер привлича средства от унгарски предприемачи от обкръжението на Орбан.

Но от другата страна на бизнес отношенията има нещо, което сближава и двамата политици, което не се ограничава само до парите. Както ФИДЕС на Орбан, така и Словенската демократична партия на Янша предполагат, че представляват малки държави, чиято идентичност е застрашена от промените, които се случват в света.

Затова още през 2015 г. и двете държави разработиха общ подход по въпроса за миграцията: изграждането на стени. А Словения дори изпревари съседката си, издигайки части от укрепления на хърватската граница, т.е. директно в рамките на ЕС, „защитавайки“ не Европа, а Шенгенската зона от държави, които не влизат в нея.
„Словения на първо място!“, „Без нас, словенците, няма да има Словения!“. Тези лозунги, считани за маргинални в началото на века, донесоха на партията на Янши победа на изборите през 2018 г. Местните медии, ориентирани към европейското обществено мнение, започнаха кампания срещу премиера, но не можаха да подкопаят властта му. Отношенията между тях се превърнаха в режим на взаимни атаки.

Познавайки отношението на Янша към югославския комунистически режим (който го осъжда), медиите нарекоха премиера „маршал Твито“ - по аналогия с югославския диктатор маршал Йосип Броз Тито. Янша също успя да се докосне до чувствителните струни на душата на своите опоненти. Докато все още бе в опозиция, неговата партия организира общонационално състезание за есе за ползите от живота в държава без мигранти. Противниците на Янша реагираха на подобна агитация сред непълнолетни с безсилно възмущение.

Една малка и една много голяма държава В конфронтация между част от източноевропейските държави и Брюксел през 2010 г. влезе нов играч – Китай. Конфликт с Европейския съюз на езика на реалната политика обикновено означава готовност „да има работа с Поднебесното кралство“. Това е най-ясно демонстрирано от самия Виктор Орбан: страната му се е присъединила активно към инициативата „Пояс и път“, чийто ключов елемент е планираната железопътна линия между Будапеща и Белград.

Орбан с готовност взима заеми от китайски банки, които се дават по такъв начин, че парите да бъдат изразходвани за проекти, свързани с КНР. Един от тях е клонът на Шанхайския университет в Будапеща. Вярно е, че резултатът от това начинание е неясен: унгарската опозиция се мобилизира срещу нея през лятото на 2021 година. За Словения, която е в противоречие с Брюксел, става въпрос и за получаване на китайски пари.

Основните насоки на тези инвестиции са очертани от посланика на Китайската народна република: подобряване на пристанището в град Копер, полагане на железопътни линии, участие в приватизацията на местни държавни компании. Предимството на китайските инвестиции в очите на източноевропейците е липсата на политически условия и уважение към местната култура.

Потенциален недостатък е нарастването на дълга, който за една малка държава може да е извън силите на правителството. Това е една от причините, поради които Будапеща и Любляна едва ли ще се осмелят да отидат твърде много на изток. Колкото и да са критични в Източна Европа (включително в Словения), за елитите на тези държави Брюксел е не само и не толкова противник, колкото труден за преговаряне партньор.

В крайна сметка и Словения, и Унгария са директни получатели на годишната помощ на ЕС, която те (особено в криза) не са готови да откажат. Следователно може да се очаква, че въпреки че вербалната ескалация на напрежението между Орбан, Янша и Европа ще продължи, и двамата лидери няма да преминат критичната граница. Задачата им е друга - да бъдат чути.

В крайна сметка онова, което изглежда естествено за големите държави с дълга история на преследване на малцинствата, заменено със закъсняло покаяние, изглежда напълно различно от гледна точка на малките държави (населението на Словения е само 2,1 милиона души) без чувство за колективна вина. Те обаче се страхуват да загубят своята идентичност и обичайния начин на живот в бурния поток от промени.