Огромният брой от хората в сръбския град Димитровград подкрепят инициативата за промяна на името на града и връщането на старото име Цариброд, която местните власти отправиха към сръбското Министерство на държавното управление и местното самоуправление, пише сръбският вестник "Прес".


Кметът на община Димитровград Веселин Величков казва, че тази инициатива се издига за трети път. “Досега се проведоха два референдума по същия повод. Смятаме, че новият закон за териториалното устройство дава възможност местните власти да излязат с такава инициатива. Решението за издигането на инициативата пред компетентното министерство беше прието с огромно мнозинство от 25 от общо 28 общински съветници. След това решението ще трябва да вземе парламентът на Сърбия. Новият закон не предвижда провеждане на референдум”, каза Величков. Хората от града подкрепят промяната на името. Пенсионерът Света Йорданов на 73 години смята, че трябва да се върне името Цариброд. “Мнението ми е, че трябва да се върне старото име на града. Името Димитровград така и не беше прието от местното население, което е само още една причина това да бъде направено”, казва Йорданов. На същото мнение е и Брана Иванов /68 г./, която е напълно съгласна със своя съгражданин. “Подкрепям тази инициатива. Родена съм тук. Живяла съм в Ниш, но отново се върнах в Цариброд. С връщането на старото название градът ще получи старото си име отпреди 500 години. Името Димитровград се приема единството от младите, които от раждането си знаят това име, докато при старите не е така”, казва Брана. Има обаче и такива, които са равнодушни към това как ще се казва градът, тъй като имат много други по-важни проблеми. “Не ме интересува това. Работил съм 21 години тежък физически труд в мина и днес имам 4 000 динара пенсия. Децата ми нямат работа, а издържат двама студенти, така че имам други проблеми, за които трябва да мисля и смяната на името на града не ме интересува”, казва Петър Джигов. Според него на хората в тази бедна община им трябва работа, а по-малко важно е как ще се казва градът. Почти паралелно с общинските власти и основното училище “Моше Пияде” издигна инициатива за промяна на своето име. Директорката на училището Катарина Симеонов казва, че учителският съвет е приел решение за промяна на името на училището. “Учителският съвет е на мнение, че трябва да се върне старото име на училището на поета Христо Ботев, чиито стихове са издълбани със златни букви в музея “Лувър” в Париж. Причината е, че над 90 % от учениците в нашето училище според заявеното от техните родители са българи по националност”, казва директорката на училището, в което учат 796 деца. Накрая “Прес” посочва, че името Цариброд датира още отпреди турското робство, като за първи път се споменава в ръкописи на пътеписци от 16 век. Сръбският вестник обаче не споменава, че до 1920 г. Цариброд е център на околия в България. Според Ньойския договор от 27 ноември 1919 г. Цариброд е предаден на Кралство Югославия заедно с останалата част на Западните покрайнини. На 6 ноември 1920 г. градът е окупиран от сръбски военни части. Между 1920 г. и 1941 г. населението в Западните покрайнини е подложено на дискриминация. Забранено е обучението и богослужението на български език, сръбските власти дори провеждат смяна на фамилните имена на българското население със сръбски. /БЛИЦ