Нови разкрития: Защо Иран свали украинския "Боинг"

Както стана известно, на 8 януари тази година в небето на Иран бе свален „Боинг“ на авиокомпанията МАУ.

Ясно е, че косвената отговорност е на Съединените щати, които пуснаха бойни дронове по това време и използваха електронни бойни системи, за да прекъснат комуникацията с командването, пише "Поглед инфо".

В това има вина и на Украйна, тъй като стана известно, че самолетът не е избран случайно. МАУ е собственост на украинския олигарх Коломойски, а бордът е собственост на британски гражданин. Боингът е нает от компанията Varangian Leasing, регистрирана в офшорния Делауеър в САЩ.

Това едва ли е съвпадение, особено когато се има предвид „интереса“ на страните. Въпреки това, пряката отговорност все пак лежи на Иран. Но в какво е целият проблем? Струва си да се обърне внимание на йерархията на взаимотношенията на командните структури.

Има такова понятие: предпоставка за инцидент, предполагащ нарушение и отклонение, което води до самия инцидент. В конкретния случай, ракетният обстрел на гражданския самолет, в резултат на което се стигна до катастрофа.

На 8 януари такава предпоставка беше организирането на силите за ПВО, разделени на две автономни звена. Първо, това са силите за противовъздушна отбрана, които са били част от сухопътните сили, а от 2008 г. са станали самостоятелни.

Второ, това са части от противовъздушната отбрана като част от космическите сили на КСИР. Доскоро и двете части са се съчетавали изключително на нивото на Генералния щаб, създаден през 1989г. Но през 2008 г., както бе споменато по-горе, войските на противовъздушната отбрана на армията придобиха отделно командване, като запазиха организационната независимост на противовъздушната отбрана на КСИР.

Ако анализираме разликата между тях и армейския екип, то в задачите на КСИР влиза обектовата противовъздушна отбрана, защитаващ особено важни обекти. Именно в една от тези части се намирал стрелялият „Тор“.

Като се има предвид целият придобит опит, когато САЩ изнасяха централизираните системи за противовъздушна отбрана, съчетани с недостиг на съвременни средства за управление на съединенията на противовъздушната отбрана, командирите на места имат широки правомощия.

В крайна сметка се случи каквото се случи. След като са открили целта в очакване на евентуална американска атака, командирите, притежаващи такава специфична система за противовъздушна отбрана, дори нямаха време да се развълнуват, когато целта е била открита, тъй като АСУ би я определила първоначално като граждански самолет.

Но за такава координирана работа е необходима единна автоматична система за противовъздушна отбрана, а не административна надстройка над автономните структури.

Може би инцидентът ще даде на иранските военни храна за ума да повдигнат въпроса за обединяването на силите на противовъздушната отбрана на армията и КСИР. За съжаление обаче, едва ли е възможно това да се направи бързо.