Новите “стрели” на бомбардировача на САЩ В-1В няма да пробият системата за ПВО на Русия
Командването за глобални удари на ВВС на САЩ отчете на 6 септември 2019 г. успешните изпитания, проведени от неговото структурно звено - 412-ото изпитателно крило.
Същността на тестовете беше да се определят възможностите на бомбардировача B-1B “Лансър” за допълване на съществуващия щатен комплект оръжие с нови видове въоръжение, пише "Поглед инфо".
По-конкретно, става дума за хиперзвукова ракета на въздушно базиране и други видове авиационни оръжия, чийто общ брой трябва да достигне 40 единици вместо 24-те съществуващи в момента.
Тази информация е логично продължение на програмата за модернизация на B-1B, която започна през 2007 г. по искане на командването на ВВС на САЩ, което планира да се създаде бомбардировач, който да отговаря на изискванията на стратегията за “Глобален първи удар”.
“Боинг” компанията, отговорна за изпълнението на тази програма, събра в своя „екип“ експерти от Air Force Systems, Naval Systems, Aerospace Support, Integrated Defense Advanced Systems и Phantom Works и пристъпи към осъществяването на проекта.
Бъдещият бомбардировач получи работното име B-1R.
Предвиждаше се в арсенала му да се включат крилати ракети с дълъг обсег (Стратегическа крилата ракета с дълъг обсег на действие, LRCM), ракета за глобален удар (Prompt Global Strike Rocket), както и интегрирана система за управление на ударен дрон X-45D (Unmanned Combat Air Systems), което трябваше да увеличи ударните и огневи възможности на самолета.
В допълнение, B-1R трябваше да бъде оборудван с четири двигателя Pratt&Whitney F119s, които се използват на F/A-22 “Раптор”. Благодарение на новите двигатели, бомбардировачът щеше да увеличи максималната си скорост до 2 пъти скоростта на звука.
LRCM е стратегическа крилата ракета, разработена на базата на технологията за крилати ракети “Томахоук” и ще надмине съществуващите ракети JASSM (Joint Air-to-Surface Standoff Missile) и JASSM-ER (Joint Air-to-Surface Standoff Missile, Extended Range) по обхват на полета (около 3000 км) и е оборудвана с тактическа ядрена бойна глава с мощност 5 килотона.
За ролята на Prompt Global Strike Missile претендира експериментална ракета X-51A Waverider, чиято програма за създаване търпи промени. X-51A ще се състои от два етапа: ускоряващ блок и хиперзвукова планираща глава Common-Hypersonic Glide Body, което е направено от Dynetics Technical Solutions.
Очаква се хиперзвуковата глава да бъде в състояние да достигне скорост до 8 Мах и да поразява целта при обхват до 3500-4000 километра.
Безпилотните бойни въздушни системи вече са приложени на практика. През февруари 2019 г. “Боинг” демонстрира прототип на новия дрон на Boeing Airpower Teaming System (BATS), който вероятно ще се превърне в основната бойна единица, контролирана от бомбардировача B-1R.
Рон Маркоте, вицепрезидент на Boeing Air Force Systems, определи три типа бойни мисии за B-1R, с които ще трябва да се сблъска в бъдеща война: „Първият ден на войната изисква критични за мисията цели, като командни пунктове и системи за командване и контрол. Цели, които трябва да бъдат унищожени възможно най-бързо.
Това може да изисква много конвенционални балистични ракети, способни да поразят цел навсякъде по света в рамките на 30 минути, или много прикрити и бързо поддържани и безпилотни платформи.
След това B-1R ще действа срещу отбранителните системи Зони A2/AD ( зони за ограничаване и забрана на достъп и маневри), тоест срещу системите за противовъздушна и крайбрежна отбрана и др.
Окончателното поражение ще настъпи след унищожаването на по-малките цели, които трябва да бъдат премахнати за да бъде успешно спечелена войната. "
Предполага се, че модернизираният B-1R ще бъде включен в единната мрежа за контрол на оръжието от първия обезоръжаващ удар заедно с крилати и хиперзвукови ракети.
Програмата за модернизация на бомбардировачите B-1B във вариант B-1R трябваше да бъде завършена през 2037г. Във връзка с глобалните корекции на военните програми, причинени от “нарастващата сила на Русия и Китай”, срокът на програмата за модернизация ще бъде преразгледан.
Несъмнено приемането на модернизирания B-1R ще увеличи степента на опасност от въздух за всяка държава, чиито системи за противовъздушна отбрана остават на същото технологично ниво, тоест те не са в състояние да свалят перспективните видове оръжия - самолетите, които летят със скорост над 2 Мах и ракетите, развиващи скорост до 8-10 Маха.
Пентагонът планира да оборудва ВВС с тези оръжия за въздушна атака.
Въпреки нарастващата заплаха, арсеналът, който създава руският военно-промишлен комплекс, има комплекси за въоръжение, които да неутрализират заплахата в близко бъдеще.
Системите за противовъздушна отбрана С-300 и С-400 имат управляеми ракети в стандартните си боекомплекси, способни да стрелят по цели, които летят със скорост над 8 Мах.
Следователно не е изненадващо, че страни като Китай, Индия и Турция направиха мъдър избор, като закупиха системи С-400 “Триумф” за защита на своите въздушни граници.
В същото време човек трябва да разбере, че първоначално е необходимо да се свалят носителите на хиперзвуковите ракети, а те, както знаете, са целта за ракетите въздух-въздух от ново поколение.
Трябва да се отбележи, че съвременният въздушен бой или по-скоро операцията по отблъскване на първия удар на стратегическото ядрено оръжие е трудна тактическа задача, при която различни оръжейни системи са разположени на земята и във въздуха.
Всички тези системи работят под контрола на автоматизирани системи за командване и управление, които помагат на нашите командири компетентно да разпределят всички налични ресурси за отбрана, за да намалят до минимум щетите от въздушния удар на потенциален противник.
Превод: В.Сергеев