NYT: САЩ и НАТО са дълбоко ангажирани в Украйна, войната може да ескалира

В четвъртък Сенатът прие пакет спешна помощ за Украйна в размер на 40 млрд. долара, но след като малка група републиканци, които са изолационисти, шумно критикуват разходите, а войната навлиза в нова и сложна фаза, по-нататъшната двупартийна подкрепа не е гарантирана, пише nytimes.com, цитиран от Гласове.

Аврил Хейнс, директорът на националното разузнаване, предупреди неотдавна сенатската комисия по въоръжените сили, че следващите няколко месеца може да са нестабилни. Според нея конфликтът между Украйна и Русия може да поеме по "по-непредсказуема и потенциално ескалираща траектория", като се увеличава вероятността Русия да заплаши с използване на ядрено оръжие.

Това са извънредни разходи и сериозни опасности и има твърде много въпроси, на които президентът Байдън все още не е отговорил пред американската общественост по отношение на продължаващото участие на Съединените щати в този конфликт.

През март този съвет заяви, че посланието на Съединените щати и техните съюзници към украинците и руснаците трябва да бъде следното: Независимо колко време ще отнеме това, Украйна ще бъде свободна. Украйна заслужава подкрепа срещу непровокираната агресия на Русия, а Съединените щати трябва да поведат съюзниците си от НАТО, за да покажат на Владимир Путин, че Атлантическият съюз е готов и способен да се противопостави на реваншистките му амбиции.

Тази цел не може да бъде изместена, но в крайна сметка все още не е в интерес на Америка да се впусне в тотална война с Русия, дори ако един договорен мир може да изисква от Украйна да вземе някои трудни решения. А целите и стратегията на САЩ в тази война станаха по-трудни за разпознаване, тъй като параметрите на мисията изглежда са се променили.

Опитват ли се например от Вашингтон да помогнат за прекратяването на този конфликт чрез споразумение, което би позволило създаването на суверенна Украйна и някакъв вид отношения между САЩ и Русия или се опитват да отслабят трайно Русия?

Дали целта на администрацията се е пренасочила към дестабилизиране на Владимир Путин или към негово отстраняване? Възнамеряват ли Съединените щати да подведат под отговорност г-н Путин като военнопрестъпник или целта е да се опитат да избегнат по-широка война - и ако е така, как се постига това с крамоли и предоставяне на разузнавателни данни за убиване на руснаци и потапяне на техни кораби?

Без яснота по тези въпроси Белият дом не само рискува да загуби отношението на американците към подкрепа на украинците - които продължават да търпят загуби на човешки животи и препитание - но и да застраши дългосрочния мир и сигурност на европейския континент.

Американците са развълнувани от страданията на Украйна, но подкрепата на населението за една война далеч от бреговете на САЩ няма да продължи безкрайно. Инфлацията е много по-голям проблем за американските избиратели, отколкото Украйна, а смущенията на световните пазари на храни и енергия вероятно ще се засилят.

Сегашният момент в конфликта е преломен и усложнен, което може да обясни нежеланието на президента Байдън и неговия кабинет да поставят ясни цели. Още повече, че г-н Байдън трябва да убеди американските избиратели много преди ноември, че подкрепата за Украйна означава подкрепа за демократичните ценности и правото на страните да се защитават от агресия - докато мирът и сигурността остават идеален изход от тази война.

Изкушаващо е да се разглеждат зашеметяващите успехи на Украйна срещу руската агресия като знак, че с достатъчна американска и европейска помощ Украйна е близо до това да изтласка Русия до позициите ѝ преди инвазията. Но това е опасно предположение.

Решителната военна победа на Украйна над Русия, при която Украйна да си върне всички територии, завзети от Русия от 2014 г. насам, не е реалистична цел. Въпреки че планирането и бойните действия на Русия бяха изненадващо небрежни, тя остава твърде силна, а г-н Путин е инвестирал твърде много личен престиж в инвазията, за да се оттегли.

Съединените щати и НАТО вече са дълбоко ангажирани във военно и икономическо отношение. Нереалистичните очаквания могат да ги въвлекат още по-дълбоко в скъпа и продължителна война.

Русия, колкото и да е разбита и неумела, все още е способна да нанесе неописуеми разрушения на Украйна и все още е ядрена свръхсила с агресивен, непредвидим деспот, който не е показал особена склонност към уреждане на конфликта чрез преговори. Сега Украйна и Русия "изглеждат по-отдалечени една от друга, отколкото в който и да е друг момент от продължилата близо три месеца война", както пише The Times.

Неотдавнашните войнствени изявления от Вашингтон - твърдението на президента Байдън, че г-н Путин "не може да остане на власт", коментарът на министъра на отбраната Лойд Остин, че Русия трябва да бъде "отслабена", и обещанието на председателя на Камарата на представителите Нанси Пелоси, че Съединените щати ще подкрепят Украйна "до извоюването на победа" - може и да са въодушевяващи прокламации на подкрепа, но не приближават преговорите.

В крайна сметка украинците са тези, които трябва да вземат трудните решения: Те са тези, които се сражават, умират и губят домовете си от руската агресия, и те са тези, които трябва да решат как да изглежда краят на войната. Ако конфликтът все пак доведе до реални преговори, украинските лидери ще трябва да вземат болезнени териториални решения, които всеки компромис ще изисква.

Съединените щати и НАТО показаха, че ще подкрепят украинската борба с достатъчно огнева мощ и други средства. И независимо от това как ще приключат боевете, Съединените щати и техните съюзници трябва да бъдат готови да помогнат на Украйна да се възстанови.

Но тъй като войната продължава, г-н Байдън трябва също така да даде ясно да се разбере на президента Володимир Зеленски и неговите хора, че има граница докъде ще стигнат Съединените щати и НАТО, за да се противопоставят на Русия, както и граници на оръжията, парите и политическата подкрепа, които могат да съберат.

Наложително е решенията на украинското правителство да се основават на реалистична оценка на неговите средства и на това колко още разрушения може да понесе Украйна.

Да се изправим срещу тази реалност може да е болезнено, но не е отстъпчивост. Правителствата са длъжни да правят това, а не да преследват илюзорна "победа". Русия ще изпитва болката от изолацията и изтощителните икономически санкции още дълги години, а г-н Путин ще остане в историята като касапин.

Предизвикателството сега е да се отърсим от еуфорията, да спрем подигравките и да се съсредоточим върху определянето и завършването на мисията. Подкрепата на Америка за Украйна е тест за нейното място в света през 21-ви век и г-н Байдън има възможност и задължение да помогне за определянето на това какво ще бъде то.