Обитателката на "най-страшната къща": Полтъргайст тормозеше мен и семейството ми

Шърли Хичингс, по-известна като „обитателката на най-страшната къща в Англия”, за първи път разказа как в продължение на 7 години е била преследвана от полтъргайст, когото тя и близките й нарекли Доналд. Интервюто с Хичингс бе публикувано от  The Sun.

Къщата, която Шърли е обитавала като малка, се намира в Южен Лондон.

Жената споделя, че се е сблъскала с полтъргайста, когато е била на 15 години. Един ден тя намерила в спалнята си богато украсен сребърен ключ, който не пасвал на нито една от ключалките в къщата и който всички членове на семейството й виждали за първи път.


Тийнейджърката Шърли 

Известно време след това всички се събудили от силен грохот, който сякаш идвал от стените и тавана. Това било и началото на запознанството на Шърли с полтъргайста.

По думите на англичанката, Доналд бил най-активен в периода 1956-1968 г . Тогава в къщата летяли всякакви предмети, чувало се тайнствено почукване и без причина лумвал огън.


Майката на Шърли пред въпросната къща

Шърли добавя, че полтъргайстът събарял часовника от рафта, местел чехли из стаята и вдигал столове във въздуха. В един момент Доналд й станал като досаден брат. По думите й, веднъж близките й залели със светена вода, за да я защитят от „Дявола”, но още повече ядосало Доналд и той скъсал пердетата.

Ситуацията в дома на Шърли привлякла  вниманието на полицията и на местните власти. Вестниците започнали да пишат за Доналд, а публикациите попаднали в полезрението на известния ловец на духове Харолд Чибет.

След като изследвал внимателно къщата, той казал на семейството, че според него Доналд е неспокоен дух, който преследва определен човек и причинява физически смущения.


Предполага се, че призракът е написал „Шърли, идвам“ по стените на къщата

Хичингс споделя още, че полтъргайстът плашел всичките й гаджетата. А когато през 1965 г. тя се омъжила и се преместила в Западен Съсекс, призракът я последвал.

Доналд „замлъкнал“ чак през 1968 г. Въпреки това няма доказателства, че полтъргейстът наистина е съществувал.