Въпреки че идеологията, стояща зад разрушителната търговска политика на американския президент Доналд Тръмп, остава неясна, едно е сигурно: следвоенното споразумение бързо се променя. ЕС трябва да предприеме вътрешни мерки за защита на работните места, но тази нова реалност има дългосрочни последици за търговската стратегия на съюза.

Новата реалност наистина стана осезаема за мнозина по време на конференцията по сигурността в Мюнхен в средата на февруари. Американският вицепрезидент Джей Ди Ванс заяви, че европейската система за сигурност е приключила, което по-късно беше потвърдено и от Тръмп.

След това, с въвеждането на митата върху стоманата и алуминия и вече историческата пресконференция в Розовата градина на Белия дом, Тръмп нанесе удар и върху втория стълб на следвоенното институционално устройство: икономическия либерализъм, основан на свободната търговия.

Докато ние в Европа се борим с последиците от тези решения, реакциите на ЕС досега бяха относително балансирани и премерени. Отговорните търговски мерки спрямо САЩ засега са замразени, но става все по-ясно, че ще са необходими допълнителни действия.

Първо, вътрешното търсене в Европа трябва да бъде увеличено: трябва да харчим повече — съвместно, но и във всяка държава членка — което означава, че заплатите трябва да се повишат и политиките на икономии да приключат. Необходимо е също да задълбочим вътрешния пазар, като дори само двупроцентово увеличение на вътрешноевропейската търговия би компенсирало ефекта от новите мита.

Второ, трябва да разширим външните си пазари чрез нови търговски споразумения.

Китайски дъмпинг?

Трето, трябва да се справим с китайските стоки, които вместо да отидат към САЩ, могат да залеят европейския пазар. Това ще изисква твърда употреба на антидъмпингови мерки и начини за справяне със свръхкапацитета.

Зад драматичните новини стои реалността, че много от разрушителната политика на Тръмп ще удари най-силно именно работниците. Европейският институт за синдикални изследвания оценява, че около пет милиона работни места в ЕС зависят от износа на стоки за САЩ, основно в индустриалните сектори, но също и в хранителното производство. Това ще утежни и без това трудните условия за работниците в Европа, които са изправени пред деиндустриализация.

Поради тези причини Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC) призовава за:

• временно суспендиране на правилата за икономическо управление, за да се позволят инвестиции;

• създаване на механизъм SURE 2.0 за смекчаване на въздействието върху заетостта и за подкрепа на работниците;

• мерки срещу спекулативното надуване на цените и прекомерните печалби.

В същото време Европейската комисия тихомълком увеличава активността си в преговорите за нови споразумения за свободна търговия.

Индия, Тайланд, Мексико, Меркосур

Споразумения с Индия и Тайланд може да бъдат финализирани скоро. Наскоро беше обявено обновено споразумение с Мексико. Продължават дебатите около ратификацията на споразумението с Меркосур, като променената геополитическа обстановка допълнително ги засилва. Всички тези нови търговски споразумения ще имат важни последствия за работниците.

Като профсъюзи, ние имаме ясни критерии за подкрепа или отхвърляне на търговски споразумения:

• Договорите трябва да уважават демократичния процес и да включват участие на синдикатите във всички етапи — от преговорите до мониторинга и оценката.

• Трудовите и социалните права трябва да бъдат в центъра, с ясни обвързващи клаузи и силни механизми за прилагане, включително санкции при нарушения на правата на работниците.

• Споразуменията трябва да водят до истинска диверсификация на пазарите, а не да създават нови зависимости, като същевременно осигуряват устойчиви вериги за доставки, особено в критични суровини и чиста енергия.

Докато Европейската комисия приключва преговори с различни партньори, нека бъде ясно: синдикатите ще продължат да настояват за съществено участие и за силни механизми за защита на правата и стандартите на МОТ (Международната организация на труда). Това не са само европейски ценности, а също така основа за конкурентоспособността на Европа и социалния ни модел.

Нека не постъпим като онзи човек, който от страх от смъртта, се самоубива — не бива да се отказваме от европейската си конкурентоспособност и социална пазарна икономика.

Докато Европа преосновава своята система за сигурност и икономическа архитектура, трябва да осигурим, че нашият социален модел ще оцелее. Работниците и техните синдикати трябва да бъдат напълно ангажирани във всички етапи на този процес — и ние сме готови да участваме активно.