Имат ли секса и архитектурата нещо общо? И възможно ли е някои сгради да са мъжки, а други женски? Звучи налудничаво, но защо ако архитектите имат пол, то техните творения да нямат. Така разсъждават авторите на любопитна класация в Sgrada.com.
Какво ще кажете за викторианска колибка, изпълнена с приятния аромат на току-що изпечени домашни сладки – дали бихме могли да смятаме тази къща за женска? Или грубият изсечен от камък замък за мъжки? А как бихте описали църквата „Св. София” в Истанбул?
Въпросите може и да Ви се сторят абсурдни, но много сериозни стипендианти по архитектура започват да обръщат все по-голямо внимание на връзката и приликата на архитектурата с човешката анатомия и сексуалност.


Empire State Building, Ню Йорк (САЩ)
Някои архитектурни критици смятат, че високите и силно изразени форми на небостъргачите са признак на мъжественост. Много други, подобни на Empire State сгради, могат да се нарекат „мъжки”.

Музеят Pei Johnson
Не е задължително сградите да бъдат високи и масивни, за да изразяват мъжественост. Смята се още, че т.н. „мъжка” архитектура е символ и на здравина, сила и мощ. Нещо в цялата й маса, форма и пропорции трябва да „крещи” прословутото: „Аз...Тарзан!”.
Архитектът I.M. Pei е изразил именно това в работата си по музеят за изкуства Herbert F. Johnson Museum of Art, част от университета Cornell. Сградата се състои от множество масивни ъгловати форми.

The Esplanade, Сингапур
Смята се, че т.н. „женска” архитектура е отражение на женствеността. И в действителност има нещо женствено във формата, размера, пропорциите, цвета и материалите на определени сгради.
Заоблените форми на пример, изразяват утробата на майката. С точно такава форма е и центърът Esplanade в Сингапур. По всичко личи, че той може да бъде наречен „тя”.

Операта в Сидни (Австралия)
Не е задължително женските сгради да са деликатни. Те могат да бъдат дръзки и непристъпни – също като момичето, което не бихте искате да запознаете с майка си. Женствеността на постройката се изразява най-вече с нейните форми. Някои критици смятат, че известната опера в Сидни (Австралия), дело на архитекта Jorn Utzon е израз на женска дързост.

Тадж Махал, Индия
Много сгради притежават и женски, и мъжки характеристики. Ако структурата е мъжка, то формите са женски или ако цветовете са женски, то пропорциите биват мъжки и т.н. Подобна постройка може да се нарече двуполова. В този случай, мавзолеят Тадж Махал в Агра (Индия) е комбинация от овални форми и масивна структура.

Архитекти и пол
Въпросът тук е дали полът на самия архитект влияе върху този на сградата. Ще Ви дадем един пример. Повечето сгради на известната Джулия Морган (Julia Morgan) могат да бъдат смятани както за женски, така и за мъжки и двуполови.

Сгради, построени за секс
Представете си сграда, построена за секс. Дали би наподобявала т.н. „катедрали на плътта” – древните римски бани? Или на викториански публичен дом, разположен в близост до мина в Монтана (САЩ)? А защо не като задната седалка на Шевролет от 1959 г.?
Архитектите са склонни да изразяват сексуалната аура най-силно при проектирането на бани.

Архитектурата и чувствеността
Независимо от това дали са „женски” или „мъжки”, сградите излъчват и някаква особена чувственост. Някои като на пример, индийските храмове Khajuraho са дори еротични. Други са приятни не само за окото, но и за пръстите – особено тези, направени от естествени материали.

Архитектура в среден род, ед.ч.
Добрата архитектура има способността да докосва душата и да извисява духа. Най-красивите сгради оставят отражение върху тялото и карат сетивата ни да празнуват.
Неинтересните и дори грозни сгради не влизат в нито една от изброените категории. Те се определят като среден род. В тях се забелязва мъжествена или женствена енергия, но не влияят на сетивата. За някои хора, архитектурата с аеродинамична форма като къщата Walter Gropius house, заема точно тази средна позиция. За други, обаче, най-семплата архитектура е и най-чувствената. Тя е способна да изрази най-доброто от физическия и духовен свят. /БЛИЦ