Очите на Хитлер били: Омагьосващи, стоманени, хипнотизиращи...

Въпреки че според Адолф Хитлер истинските германци трябва да са представители на висшата арийска раса от бели, високи, русокоси и синеоки хора, самият той не можел да се похвали нито с изключителна височина, нито с руса коса. За сметка на това обаче, очите му били толкова сини, че не малко хора дори ги смятали за специални. Неговата секретарка Гертруд Юнге често казвала в интервюта, че хората били изумени от сините очи на фюрера.

Тези, които са срещали Хитлер, често след войната разказват, че неговите светли, ясносини очи, имали почти хипнотизиращ ефект.

На очите на Хитлер са приписвани мистични способности,

затова и те са важен аспект от неговата история. Хората най-често ги описвали като искрящи, хипнотизиращи и доминантни. Обективно погледнато, те наистина са били доста впечатляващи – големи и леко изпъкнали, а самият лидер бързо се научава и как да ги използва, за да въздейства по-силно върху аудиторията, пише vesti.bg, позовавайки се на Rare Historical Photos. 

Негова задължителна практика е била, когато се среща с нови хора да ги поглежда проницателно и да задържа погледа си. Не е изненадващо, че мнозина са се почувствали неудобно и странно срещу него.

Йозеф Гьобелс, министър на пропагандата, описва една от първите си срещи с Адолф Хитлер в своя дневник:

„Ръкувахме се. Като стари приятели. Тези големи сини очи. Като звезди. Радва се, че ме вижда. Аз съм в Рая. Този човек притежава всички качества, за да бъде крал“.

Гьобелс обаче не е нито първият, нито последният, който се прехласва по сините очи на фюрера. Генерал Леон Дегрел, командир на доброволческата дивизия на Валония в международните доброволчески войски на "Вафен СС", пише в своя труд “Загадката на Хитлер”(The Enigma of Hitler):

„Хитлер има дълбоки сини очи, които много хора намират за омагьосващи, въпреки че аз не смятам така. Също така и не засичам електрическото поле, което хората казват, че се създава при ръкуването с него. Хващал съм ръката му доста пъти и никога не ме е удрял ток“.

Английският журналист Сефтън Делмър пише в „Дейли експрес“ на 23 февруари 1933 г.:

„По заобиколен път стигнахме до другата част от сградата, която беше в пламъци. Пожарникари изливаха вода. Хитлер ги наблюдаваше няколко минути. Дивашка ярост искреше от светлосините му очи“.

В своята книга „Познавах Хитлер“(I knew Hitler) Карл Людеке описва първия път, в който е чул Хитлер да говори:

„Хитлер беше светъл мъж с тъмна коса. Той имаше стоманено сини очи… имаше очите на фанатик…държеше публиката си и мен заедно с тях под хипнотизиращото очарование на своята убедителност“.

Американската авторка Марта Дот също описва фюрера в своята книга – „През очите на посолството“ (Through Embassy Eyes)&

„Още на пръв поглед се запечата в съзнанието ми за седмици – меко лице с торбички под очите, плътни устни и много леко изразена костна структура на лицето. Мустакът му не изглеждаше толкова нелепо, колкото на снимки – всъщност, почти не го забелязах… Както често съм казвала, очите на Хитлер бяха незабравими – светлосини, наситени и хипнотизиращи“.

Очите несъмнено са нещо, което всеки забелязва в отсрещния, някои дори ги смятат за прозорец към човешката душа. Могат да бъдат яростни, спокойни, лукави, хипнотизиращи, празни…Определено очите на Адолф Хитлер наистина са правели впечатление.

Още стотици описания могат да бъдат намерени в различни публикации, книги, интервюта, защото ако личността на Хитлер е повод за редица спорове, то поне едно е сигурно – той е имал изразителни и впечатляващи сини очи.